четвъртък, 14 юли 2016 г.

Ваня - Седем!

Седем е символично и сакрално число. 
То е и номер на на предстоящата самостоятeлната изложба на Ваня Колчакова – Ваня.
Като типичен представител на символизма използва съчетание от натурални земни тонове и наситени интензивни цветове. Такава е и  тя самата като човек хармонична в житейската си философия и отворена към духовното. Както в природата няма крайни форми, така и при нея иносказателния код е мек в очертанията си. Новата експозиция е изпълнена в акварел. Една от най-взискателните техники към всеки художник. Трудна за контролиране и не носеща корекции. Художничката е успяла да запази себе си и да ни въведе в спокойствието и колорита на нейния поетичен мир. Развитието на Ваня може да се проследи в предшестващите я изложби и професионален път: 

02.08. 2016 – 03.09. 2016 – „Арти джамбуре”, София бул. Цар Освободител 25

2014 Зона култура фест -Самостоятелна изложба живопис – „Арт във фабриката”
2011 „Съновидения” , изложба живопис ,Галерия Експерименс,
2010 Сити център София "Xaк" танц-инсталация - пространствен дизайн Иванка Колчакова, Пламен Иванов
2010 Изложба "Цветове" - арт клуб Иван Асен
06.2009. Участие в он-лайн търг с фотография "Greencat Gallery" 02.2008. Изложба живопис в“Atelie59”
12. 2006. “Цирково куче” изложба живопис ,Македонски културно-информационен център, София
2004 Участие в “Академика 2004” фотографски преглед – НДК, София 2002 Изложба живопис в клуб “Ъндърграунд”
2001 Фотоизложба – Съб фест в клуб “Биг Бенг



линк към събитието - https://www.facebook.com/events/1773788962834249/  





вторник, 26 април 2016 г.

Мъжки клуб или комплекса на втория!

       Напоследък все по често попадам на вицове и шеги за Адам, Ева и Библейската им история. Аз, обаче, не вярвам в нея. Не и в този и вариант, в който Господ създава първо мъжът. От къде да съм сигурна, че написаното в Светото писание не е изменено от църковните служители!? Съмненията са ми напълно основателни, защото като се замисля църквата е най-стария Мъжки клуб в света.  Или по точно казано най-древната организация с користни цели породени от алчност, завист и егоизъм.
Като видели, че жената е любимка на Бог се събрали и преиначили историята. Колко запазени и известни исторически сведения има за онова време предадени от жени? Не само я преиначили, но и унищожили и скрили каквото могли.
      Както казах няма начин Създателя да е сътворил първо мъжът! Той е тестостеронна бомба мислеща за мускули, размери и с кого да си ги премери. Та за какво му е на Всевишния някой такъв?!
      И така, смятам, че историята е следната: господ създал вселената, земята, флората и фауната. Седнал да си почине и му доскучало. Направил Той жената, за да има с кого да си говори, да споделя, да се разсейва от звучния й смях и непрестаното й любопитство. Да Му радва очите с грация и финес. Като видял, че е направил нещо добро й дал мъжът да не е самотна, докато Той е зает с вселенските си дела, а и да се размножават, за да има повече радост на земята.

       Така, че мили жени, когато някой ви гледа като излишно ребро или смята, че сте му длъжна за каквото и да било бъдете сигурна, че е от завист и тестостеронна проява на хилядолетния комплекс на втория. 
   Мили мъже, не можете да кърмите, раждате, няма професия, спорт, изкуство които да са само мъжки, защо продължавате да се имате за повече от нас? Излезте от фалшивият комфорт на Мъжкият клуб. Не сме станали кранистки и тираджийки от желание да ви дразним или да ви се доказваме, а от нуждата да се спасим от пренебрежителното ви отношение. Спрете и отдъхнете не можем без, но не защото не можем да се справим, а защото не искаме. 

неделя, 1 ноември 2015 г.

"Корена на всяко зло"

Странно нещо сме това хората! При всяка възможност да оплюем и агресираме нещо или някого не щадим сили. И в повечето случаи обектите не са предизвикали тази реакция. Четейки коментарите във фейсбук, слушайки новините излиза, че Hallowen ни е виновен за незаинтересоваността ни, за лицемерието, бездействието, лошотията, за това, че не си отстояваме интересите, за битовата смелост да плюеш срещу телевизора и в интернет, за крадливите политици и много простият народ. Затова, че всички други са ни виновни. Затова, че в ментално развитие сме 2000 години назад и вместо да четем гледаме зрелища. Ами, вместо да обяснявате колко важен е Празника на Будителите и какви предатели са „чуждопоклонниците” във социалните мрежи, отделете внимание на децата си. Спрете телевизорите вземете някоя книжка от прашасалата библиотека и почетете семейно.
Не знам дали в други държави има поговорка - Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле. И тя се практикува повсеместно у KLETA MAIKA BALGARIQ. Та, KLETITE PATREOTI сега намериха вината на празнуващите Halloween за корена на родното зло. Най-вероятно последователите на келтския ритуал продават цигари и алкохол на непълнолетни, наркотични вещества в училищата, пускат им пошли и вулгарни клипове с безумни текстове и им пречат да учат!

Помислете малко скъпи ми „приятели” и познати колко време губите да хейтите за щяло и не щяло? Много, казвам го от опит. Вместо това ако не разполагате с други книги освен серията Harlequin в мрежата вече има достатъчно полезни статии, енциклопедични информации, научни сайтове. Като попрегледайте част от тях ще разберете, че от вербалната ви агресия срещу чуждото и непознатото нямате никаква полза. Иначе, както прочетох преди малко някои тикви и със и без Halloween ще си останат празни ;)

вторник, 20 октомври 2015 г.

Всичко тече, всичко се променя нищо не остава!

Поредната реклама която ме прати в екзистинциален шок. 
Дали съществуваме, за да се възхищаваме на приспособимостта ни към всичко вредно, да изследваме границите на собствената си глупост, да трупаме генетичен материал на цивилизационните си провали или си мислим, че този път ще прескочим трапа и ще надвием природните закони!?! Имам и други главозамайващи въпроси на една културна домакиня, но за сега тези. 
Във въпросната реклама през цялото време дикторският глас обяснява колко е традиционно да сме консуматорски машини тъпчещи се с всякакви храни и напитки. Да не се притеснявам, че може да се разболеем от затлъстяване или друга сериозна болест в резултат от единствената ни цел в живота тъпченето, защото има Гастроцит. Пиеш го олеква ти и продължаваш да пълниш фабриката за производство на изходния продукт (няма да го назовавам всички се сещаме кой е). Явно традициите вече не са това което бяха. Традиционно е да мислим с коремите си, да обсъждаме прането на съседите, да сме с лоша интимна хигиена, по зъбите и лицето да си отглеждаме бактериите от веце-то. Традиционно май-май сме тръгнали към традиционния цивилизационен крах или ...всичко тече, всичко се променя нищо не остава!

петък, 31 юли 2015 г.

Забрава!



Даже вече не ми е тъжно!
Даже вече не мога да заплача!
Болката отмина предъвкана излята.
Даже вече ми е безразлично!
Тук всичко чуждо ми е и безлично!




събота, 25 юли 2015 г.

Среща в петък следобед

До вчера не знаех за съществуването на Амброаз Волар, но случайното ровене в шкафовете с книги ни срещна. 

Оказа се много забавен, с лековат език и много ценни спомени търговец на картини. 

За мое щастие, живота го срещнал с едни от най-големите имена в живопистта, в лошия им период. Какъв парадокс! А благодарение на един американски издател аз се обогатих с неговите спомени. 

Когато импресионизма бил толкова странен и нереален, толкова нов и плашещ, че всички се отричали от него като Петър от Христос, Волар имал късмета да го купува, продава, притежава и не отрича. 


Книгата му - "Спомени на един търговец на картини", е толкова наивно естествена и забанва, че смеейки се, къде от почуда, къде от случките звучащи като анекдоти научих доста интересни факти за периода и хората живели тогава. Нрави, ценности, възпитание, скруполи, онзи смешен данък обществено мнение, който от сегашна гледна точка е висша форма на простотия :) 

сряда, 24 юни 2015 г.

Лично за Absolut

Едни от най-красивите реклами които сьм виждала са на Absolut.
Днес така се стече кафе паузата, че обикаляйки пловдивския квартал Капана попаднах на много симпатичен открит бар в плажен стил.
Както ме оведоми бармана, заведението е временно само за One design week.
Та сядайки в този temporary contemporary bar и наслаждавайки се на импровизираното фрапе наследника ми се сьбуди и се заигра на един от столовете.
Резултата беше няколко кадара като част от бьдещата реклама на горепосочената марка :)


Живот в Капана

Днес в предпоследния ден на изложбата "Матера - Европейска столица на културата" реших да я посетя. Идеята да се сьберат двете духовни средища под формата на фотографски мемоари е много добра и се надявам след Пловдив проекта да гостуват и в Матера.
Тръгнахме сьс сина ми той в количката аз пеша понеже живеем на 15 мин от центъра. Хем младежа да поспи, хем аз да свърша малко приятна работа различна от майчинството.
Вървейки кьм набелязаната цел, на входа на Градската градина, попаднах на антична керамична пещ. Леко занемарена и обрасла, поне имаше табела иначе можеше и да не я забележа.
Между парка и Телефонната палата, в идеалния центьр на града обърнах внимание на Западните пропилеи за които писах преди време, но археолозите са разкрили доста от съоръжението и скоро пак ще направя интервю за тях.




Продьлжих.

Тьй като не знаех, къде се намира квартал Капана и ул. Братя Пулиеви, там е ситуирана изложбата, се наложи да поразпитам малко. Попаднах на един любезен господин който ме насочи и след минутка бях на адреса. Не се размина без изненада! Оказа се, че експозицията е прибрана, заради One design week, защото, както ми обясни една симпатична дама, се струпали много сьбития накуп. Побърза да уточни, че от следващата седмица ще бъде наредена отново и ако не е отключено да търся ключа от съседите :)
Продължих да разглеждам улиците наоколо, понеже прочетох, че целия квартал е под културна обсада. Има какво да се види и къде да се поседне.