вторник, 20 октомври 2009 г.

Караваджо през моите очи




Микеланджело Мерзи да Караваджо е роден през 1573г., той носи името на родния си град Караваджио намиращ се близо до Милано. През 1592г. се заселва в Рим, но след поредица скандални ситуации му се налага да напусне града. Вдъхновен от ренесансовите майстори Леонардо да Винчи и Микеланджело, Караваджо е предвестник на барока, стил завладял Европа през ХVІІв.

Той е известен с театралнато насочване на светлината в картините си – осветява композициите така сякаш използва прожектори към определени сцени и създава петна от ярка светлина и дълбоки тъмни сенки. Това боравене със светлината се нарича chiaroscuro, от chiaro – светло и scuro – тъмно.

Силата на Караваджовата живопис идва от способността му да съчетава реализма и символиката на образа и етюда представяйки ги чрез театрални пози, жестове и маниери. Той използва материалната въплатеност на ренесансовите художници и мистицизма и символиката на предметите на фламанската художествена школа. Колкото повече наблюдаваме картините му толкова повече забелязваме търсената стратегия на символиката в предметния свят и жестикулациите. Реализмът сам по себе си рядко създава убедително изкуство затова Караваджо търси начин да оживи комуникативността на произведенията си и го намира. Дали чрез насочените светлинни източници/не е използвал по-малко от два/. За основа си служи както с тъмен, така и със светъл фон, което се вижда от картините “Фруктиера” и “Гадателка”. Прибавяйки засилени жестове – Гадателка, той подканя зрителя да вземе дейно участие т.е. получава се диалог между картината и наблюдаващия. Очите, ръцете, мимиките подсказват на гледащия темата на разговора, времето в което се е случило събитието и участниците в него.

Освен chiaroscuro-то и маниеризма Микеланджело Мерзи да Караваджо използва и символиката на природата, както е във Вечеря в Емаус. Тук мидата на туниката на мъжа в дясно показва, че той е поклонник и вероятно това е свети Петър, първият ученик на Христос, който го вижда след възкресението му. Хлябът и виното на масата символизират кръвта и плътта на Исус в христянските тайнства. Това е причастието, чрез което вярващите се сливат тялом и духом с Него. Проличава и едно от скритите значения на картината нарът който рисува Караваджо е символ на триумфа на Христос над греха чрез възкресението.
Тази картина показва реализма на Микеланджело да Мерзи: учениците на Исус са рибари и работници-той ги рисува със здрави, груби ръце. Майстор е на натюрморта, което се вижда от по-голямата част от произведенията, владее перспективата във всички нейни аспекти – ръката на Св. Петър, на Христос благославящия жест, сабията на благородника от “Гадателка”, лютнятя от “Момиче свирещо на лютня” и други.
Има добро виждане за равновесието в картините си. Нито една от тях не създава дискомфорт у зрителя, а напротив от тях лъха спокойствие, рутина, предразполага наблюдаващия към общуване с произведението.

Караваджо, макар и в живота си доста нещастен и пълен с конфликти, показва добра дори отлична професионална подготовка. За него няма невъзможна материална, човешка или природна моделировка. Той е познавач на античното изкуство, на ренесанса, на символиката у холандците и основа за формирането на стила завладял за цял един век световните тенденции – Барока.

Няма коментари:

Публикуване на коментар