сряда, 21 октомври 2009 г.

Кошмар, лудост или гений





В началото на века психоанализата бележи забележителни успехи в изследването на мозъчните процеси. Всичко ирационално – сънища, поведение, памет е част от характера на личността. Бош и Гоя рисуват кошмари. Сега провокирани от трудовете на психоаналитиците, художниците създават свят на сънищата.
Рене Магрит/1898-1967г./изобразява летящи камъни и риби с крака. В пейзажите му намират място и сцени от миналото. Това сюреалистично изкуство изобразява много емоции, много неконтролируема енергия. Салватор Дали/1904-1989г./си задава въпроса: Къде е светът сега? В какво могат да бъдат сигурни хората?” Реализъм, това не са единствено нещата, които ни заобикалят. В мозъка ни се таят странни светове.
Роден в Испания, Коста-Брава, в многодетно семейство Салватор не пази особено приятни спомени от детството си. Той е Салватор Дали №2 и никога няма да го забрави. Номер едно бил роден на 21 10 1901г., но тежко заболял и през 1903г. починал. Девет месеца по-късно се ражда друго момченце на което родителите дават същото име. Майката често ходила на гроба на мъртвото дете и взимала със себеси малкия Дали. Шока който той изпитал, когато видял гроба с неговото име оставил дълбоки следи в съзнанието му. Играчките на умрелия Салватор били разпръснати из цялата къща и той раснал в сянката на някого когото не виждал, както и в ада на миналото на родителите си.
По-късно през 1931г. рисува картината “Постоянството на паметта”, изобразява три разтичащи се часовника. Единият е върху клона на изсъхнало голо дърво, вторият е на ръба на плоскост и третия е върху деформирано странно лице със затворени очи намиращо се на земната повърхност. Дали този 3-ят часовник е символ на родителите му които са затворили очите за него или иска да им покаже, че брат му е мъртав и времето му отдавна е изтекло. В композицията е включен един затворен часовник по когото пълъзят мравки. Керемидения цвят на часовника показва силните емоции, обсебили мислите на художника, многото въпроси и голямото напрежение, които в главата му щъкат и не му дават спокойствие също като мравките налазили този джобен часовник. Картината като цяло е тъмна за разлика от последвалото продължение “Разпадане на постоянството на паметта”. Тя е светла в жълто-златисто, охра и меко кафяво. На последния план в далечината се вижда брега на Коста-Брава, където той пак се връща в края на живота си. Отново разтичащи се часовници, но за разлика от предишните тези са в процес на пълно разпадане. Човешкото лице започва да избледнява и потъва в земните недра-“пръст при пръста, пепел при пепелта”. Тук джобният часовник с пълзящите мравки е заменен от риба. Рибата е фалически символ за плодовитост и създаване на потомство, за възраждане и поддържане на живота. В Рим тя е погребален символ значещ нов живот в отвъдния свят, а в христянството е кръщение, безсмъртие и възкресение. В комбинация с часовника, който е символ на времето, композицията показва още веднъж произхода и посоката на темата, а именно зловещия детски спомен на Салвтор Дали, с който той опитва да се пребори. Тази композиция показва максимата, че времето лекува всичко. “Времето поражда всичко, което е било и ще бъде”-Бхагавадгита. То представлява слизане и завръщане обратно към първоизточника, има още разрушителна сила, но освен това разкрива истината.
Двете дървета, които той рисува, имат също своята смислова натовареност. Те са свързани по-между си от вода, но това което ги разделя е времето. С корени дълбоко в земята до центъра на света в допир с водите то израства в света на времето, като всяка година добавя кръгове, за да отмери възраста си. Клоните му достигат небето и вечноста и символизират различните нива на видимото съществуване.
Използваната цветова гама също не е случайна, от светло до тъмно от златисто до кофяво. Златистото е блясъка на просвещението, безсмъртието. За Омир то е връзката между небето и земята, а за Платон означава слънцето и разума. Кафявото се асоциира със земята.
Разгледания детски спомен е отразен в тези две картини с пълна гама от знаци и символи допълнени чрез езика на цветовете. Разчитайки всеки елемент по отделно ние откриваме как сублимацията на психическата енергия на Салватор Дали се трансформира в произведение на изкуството, където несъзнаваното се превръща в съзнавано.

Няма коментари:

Публикуване на коментар