вторник, 3 ноември 2009 г.


Българско НЕконвенционално Изкуство



За инициативноста и перстпективите на студентите от художествените специалности. За един проект и четери изложби. За причините довели до появата му и отражението, което има след осъществяването му.



През пролетния семестър на учебната 2001-2002г. група студенти от СУ “ Св. Климент Охридски”, специалност Педагогика на изкуството, мислейки за бъдещето си и как да приложат на практика знанията придобити по време на следването сформираха отворена група и направиха проект с лого “Такъв, какъвто съм”. Мотивирани от желание да покажат авторското си присъствие, събрани от общия интерес към съвременните не традиционни форми на изкуството, целящи да привлекат колкото се може повече млади хора в магията на своята фантазия да усетят адреналина на творческия процес и удовлетворението от готовия продукт, те поеха по трудния път на самостоятелно, без преподавателска намеса, организиране на пректа.
Всъщност не мога да не отбележа, че повечето от тях са студенти на един от първите концептуалисти в България, и може би единствения преподавател по неконвенционални форми Орлин Дворянов. Макар и негласна неговата роля на консултант бе необходима от гледна точка на опита, който все още младите артисти нямат. По време на редене на изложбите формалното господине бе твърдо отречено и през цялото време се чуваше от всяко място на галериите Орлине, къде за смелост или консултация или просто по навик.
Както всеки проект и този си има своите отговорни лица. Ръководител е второкурсникът Любен Кулелиев, който съумя да организира участниците в четерите изложби, да подбере най-характерното за тях, от предотставените му проекти и произведения. За всяка изява има кординатор от града домакин. Неговата задача е да направи връзка с местната галерия и нейните уредници, да им обясни за инициативата и концепцията, както и да ги убеди в сериозността на идеята, за да им бъде предоставено пространството. Връзката със спонсорите от Български Младежки Алианс и програма “МЛАДЕЖ” към Европейската общност се осъществи от студентите, те подготвиха, написаха проекта и кандидатстваха напълно самостоятелно.
Освен художниците от софийския университет участие взеха и проявилите интерес от Художествената Академия в София, Югозападния Университет, от Нов Български Университет, приятели от други специалности, както и присъстващите на изложбите случайни зрители. Страничните участници се включиха в дискусиите и сглобяването на някои от конструкциите, също така им бе предоставена възможност да покажат скрития си талант, с четки и бои раздадени от организаторите, върху специално подготвени голямоформатни платна. Материалите, които са използвани обхващат широк диапазон: дърво, въже, найлон, корда, картон, фазер, монохромирани метални конструкции, фотографии, природни материали, бои, платна, цветни гланцирани хартиени ленти, вестници, астралон, цветно осветление, гипс, стъкло и плат. Представени бяха пърформанси, видео-арт, фотоинсталации, колажи, принт и абстрактна живопис. Както вече стана ясно проекта се реализира на територията на страната, а не само в София. Бяха посетени Плевен, Кюстендил, Благоевград и Казанлък. Целта е да се представят студентите и техните произведения в областта на съвременното изкуство.
Първият етап от проекта “Такъв, какъвто съм” се проведе в град Плевен със съдействието на градската галерия “Илия Бешков”. Кординатор е Цветанка Христова, тя направи връзките с галерията и местните медии. Подготвянето, експонирането, откриването и закриването обхванаха периода от 17 до 26 април. 2002г., акцията бе под надслов “Моето тяло”, задаваха се някои философки въпроси, и търсенето и самоиндентификацията на личността са в следствие желанието на младите художници да опознаят себе си, за да могат да се ситуират по-добре в заобикалящата ги действителност.
Моята работа към този проект бе да представя всяка изложба по лесен и разбираем начин за неподготвения зрител, поради екстравагантността и шокиращото им въздействие което имат. Субектовно-обективни. Всеки има поглед върху обикалящата го среда по-свой собствен вътрешно-градивен начин. Усещането е различно, както и истината има много лица. Трудно се минава от общото към частното, след като поколения наред сме възпитавани, че индивидуалноста е нещо лошо, а новото изпреварващо времето е дегенератско и формалистично. Формализма дълги години бе символ на западащите извън-социалистически влияния носещи, не както от гледна точка на времето, обновяване и развитие, разширяване на границите на изкуството, наложени от напредването на технологиите и световните промени, а деградация и разпад. Мотивацията на тези млади творци за подтема “Моето тяло”, има за основа исконното желание на човека да разбере тайните на живота, каква част от умствения си капацитет използва, дали генетично заложената информация или външно тялото му го прави по-различен от другите? Моето тяло е като прозорец на това което съм, то носи отражение на всичко което правя и ме заобикаля. То е израз на свобода и примиримост. Моето тяло е моето Аз, моя идентичен облик, моята визитна картичка.
Откриването продължи с пърформанс подготвен от студентите, акцента на представянето в ХГ “Илия Бешков”, бяха видео-арта и фотоинсталациите.
Втората акция бе в град Кюстендил от 14 до 19 май 2002г., с координатор Десислава Георгиева, която беше и официален фотограф на проекта. Мотото тук е “Байпас” и насочва вниманието към недостроената част на ХГ “Владимир Димитров – Майстора”, която преди години имаше амбицията да стане най-големия изложбен център на Балканите. В концепцията на изявата е залегнала идеята, че изложбената зала достроена или не, по своето предназначение е натоварена с много специфична функция, а именно това е пространство за показване на изкуство. Ето защо дори и недовършена тя сама по себе си е достатъчна причина и провокация за хората, занимаващи се с артистична дейност. Самата акция е един вид животоподдържаща операция, един байпас за иначе неизползваемите зали. Големите размери на залите предразположиха студентите към значителни по мащаб конструкции и инсталации.
Съвременното европейско изкуство от началото на 20 век търпи сериозни промени. С напредването на технологиите и с откриването на новите материали живота става по динамичен. Тази динамика изисква нов и по различен поглед към изкуството. Съответно подходът, както и използваните материали претърпяват своята промяна. След ready-made-а на Марсел Дюшам се откриват нови направления. Мислите и концепциите за изкуството в частност творец – зрител – материали – технологии - време и пространство са свързани. Акционите са отражение на тези промени и не бива да се търси естетическа наслада, както от традиционните произведениа на живописта и скулптурата. Идеята залегнала в хепанингите, ленарта и инсталациите е чисто концептуална. Те задават въпроси и търсят отговори за всеки човек индивидуално. Байпас на човека, артиста, художника, изкуството и живота. Бъдещите художници от СУ “Св. Климент Охридски” търсят начин да дадат живот на чуждото за българските традиции Европейско неконвенционално изкуство.
Следващото място за провеждане на т.н. изложба бе Младежкия дом в Благоевград. Калина Иванова в ролята на местен отговорник свърши работата по наемане на пространството за дните от 22 до 25 май 2002г. представянето премина под името “Пътуване в съзнанието” уцастниците имаха за цел да провокират подсъзнателните мисли и чувства у хората. Проведения хепанинг даде възможност на зрителите да станат част от случката, като за целта предоставиха няколко големи платна, на които те имаха свободата да рисуват. Вземайки участие независимо от пола и възрастта поне за малко да се почувстват като творци, по този начин напълно безвредно да освободят съзнанието си за да могат да приемат по-лесно динамичното развитие на живота. Освен свободната живопис бяха представени поредица класически фулксос пърформанси на Кейдж, Оно, Пайк и други, както и авторски такива. Моята интерпретация за гостите на акциите придоби поетичен, но разбираем характер.
Нещо се случва. В съзнанието на хората, в обществото, в отношенията и общуването. Нещо се случва. В търсене на алтернативи мисълта се стрелка в различни посоки. Тя е бърза като река, свободна като мустанг и с достолепието на сокол. Напрегната или в покой извежда на повърхността страхове и радости, спомени и мечти, болка и смях, онези забравени нови неща от съзнанието, които поколенията преди нас са подтискали за да оцеляват.
Нашият начин да се освободим от тях и да ги споделим е хепанинга. Малко странен и необичаен, а може би трудно разбираем, но запомнящ се. Не се притеснявайте, ако, докато гледате, съвсем логично започнете да си задавате въпроси. Това е нашата цел – да разбонтуваме вашите чувства, да изкараме емоциите ви на повърхността. Каквито и настроения да предизвикаме: недоволство, интерес, любопитство, съжаление, недоумение – важни са чувствата, а има ли ги то работата ни не е била напразно.
Последната четвърта изложба се проведе в град Казанлък от 22 до 28 юни 2002г., в Изложбена зала Искра №4. За подтема бе избрана Реалност и фантазия. Тази тема дава възможност за интерпретации в две насоки. Нормалното човешко битие свързано с рационално мислене и логика срещу въображението и странните състояния на ума, за това как мечтите понякога се сливат с реалността. Това е още един начин да се изяви всеки автор по отделно в насока в която не се е виждал до сега. Показани бяха няколко картини с абстрактна живопис, фотоинсталации и принти.
Тази малко разностранна изложба на студентите от СУ, София със специалност Педагогика на изобразителното изкуство е един творчески експеримент. Те са от различни курсове и възраст и се представят с много разнообраен репертоар. В процеса на редене на експозицията пролича умението им да общуват и да си сътрудничат. Макар и в начален етап от обучението си при всеки от тях се вижда собствен стил във визуализацията и маниера на работа. Ръководителя на проекта “Такъв, какъвто съм”, Л. Кулелиев, успя да организира 14 свои колеги за четвъртата последна изложба Реалност и фантазия. Защо Реалност и фантазия? Защото фантазията за едни е реалност за други. А спохожда ли всекиго фантазията и живеем ли всички в реалността? Дали заобикалящата ни действителност не е продукт на нечия фантазия? До голяма степен фантазията е основа и двигател на промените в света. Тя кара художника, поета, музиканта, архитекта, учения да търсят и превръщат мечтите в реалност.
Тези четири изложби се проведоха в период от три месеца в които студентите организираха всички детайли по проекта самостоятелно. Всичко около изпълнението на “Такъв, какъвто съм” ще бъде събрано и отразено в каталог. Той ще е заключителния етап, където ще бъде поместен подробен снимков материал. Текстовата част ще бъде представена от организационния екип с помощта на Орлин Дворянов, а текста преди всеки раздел ще е оформен от речите по откриванията за всяка изложба. Чрез него студентите се надяват да натрупат полезен опит, да разпространят сред младити концептуалното световно и европейско изкуство, да привлекат нови съмишленици, също така това е реклама и шанс за бъдеща професионална реализация в страната и чужбина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар