сряда, 2 юни 2010 г.

За няколко папагала, две пеперудки и три зайчета ...

За медийните творци. Или за няколко папагала, две пеперудки и три зайчета ...



Да поговорим за Хънт Слонъм, който в една статия е оприличен на новият Анди Уорхол.* Надявам се, че е грешка или авторът на това свободно съчинение няма понятие кой и какво е Анди Уорхол. Така набеденият от медиите за невероятен художник Хънт Слонъм имаше наскоро изложби и у нас.
Аз посетих тази в Галерията за чуждестранно изкуство.
Като човек, който се интересува и следи теченията в областта очаквах да видя нещо наистина на световно ниво, нещо ново и нещо разлчно. Представете си как се изненадах, когато влизайки в залата открих двайсетина платна с пеперудки, папагалчета и още нещо. До тук нищо лошо. Човека си има стил - харесва птици и насекоми, рисува ги. Превърнал е детските си спомени в доходоносен и лек бизнес. Пак някъде прочетох, че той е абстрактен експресионист, каквото и да означава това!? Аз такова определение, признавам си, не съм чувала, но да речем, че е възможно. Обаче това, което всъщност видях е 90% наивизъм в чиста форма и 10% абстрактност, за които 10% ще спомена след малко.




Нали съм оптимистка, продължих да разглеждам и да търся гениалното у автора. Гледах, търсих, почесвах се и какво открих. Стандартна техника за наслагване на боя и оформяне на обекти, чрез натрупване; използване на диалогични форми на елементарно ниво за лесно възприятие; експресивни и комуникативни цветове за привличане на интерес в по-широка възрастова група. Пеперудите и папагалите са наивистични. Нямат обем и по-скоро имат плакатно внушение, отколкото живописно. Разнообразието е породено от външна интервенция спрямо нанесената боя. В част от платната художникът е отнел, чрез издраскване маслото, защо? Защото иначе скучният и банален сюжет няма да изглежда по-различно от детска рисунка. Както и да е, слагаме го в графа авторово решение и не търсим обяснение. Не е задължително в произведенията на масовите художници да има символи, препратки, сакралии и друга смислова натовареност.

Да обобщим: до тук скучен сюжет, нищо ново откъм техника, нищо ново в цветово комбиниране, няма знаци за скрито съдържание или послание, подходящи да красят кухнята или детската стая, ако колорита на дома го позволява.




Не знам дали знаете, но картините трябва да се гледат от по-голямо разстояние, за да можете да ги обхванете с поглед изцяло и да видите всеки детаил в тях. Освен това ще ви разкрия още една хитрост. Когато застанете пред някое платно и ви се стори неразгадаемо само присвийте леко очи и оставете всичко на съзнанието си. Повярвайте ми ще видите повече, отколкото мислите, че знаете.




Всъщност в експозицията имаше едно платно, което привлече погледа ми и го задържа за няколко минути. И така се връщам към онези 10%, за които споменах по-горе. Конкретната картина има всичко, което е необходимо да знаеш и видиш в екзотиката на страни далечни от нас. Пак сме в любимата тема пеперуди и папагали, но !!! тук освен фауната има и флора. Формите са стилизирани изчистени, динамични. Птиците, които Слонъм рисува, имат наситени цветове характерни за тях. Интензивните багри носят информация за бита и културата на хората от тропическите райони. Ярките тонове, характерни за океанските островни държави, са преплетени в игра на настроние, пулсиращо от палмите в жълто-зелени колори. Синият папагал и белите пеперуди с черен контур кореспондират с белите цветя и червеният едва забележим арара. Тук можете да видите от народните носии до дивата природа, всичко, дори и бурните ветрове, люшкащи джунглата в различни посоки. Прозират даже реките, които дават и отнемат живота по тези места. Богатият релеф създава усещане за дълбочината, силата и непреходността на природата.
Този малък оазис, за мен, даде отговора, че всъщност рисуването е по желание и ако вложим в него малко, то ще ни даде много. И естествено не е за всеки, който го мързи да работи друго.



Hunt Slonem е роден на 18-ти юли 1951г. Има лична птицеферма, в която отглежда около 100 птици от различни видове. Неговият интерес към екзотика е от детството му, което е протекло в Хавай. Като студент попада чрез обмен в Манагуа, Никарагуа. Слонъм получава бакалавърска степен по изкуства от университета на Луизиана Tulane и учи живопис в Skowhegan училище за живопис и скулптура. От 1977 г., има над 150 самостоятелни изложби. Повече от 75 музеи в международен план включват негови работи в колекциите си, включително Метрополитен музей и Guggenheim в Ню Йорк.

* http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=471145