неделя, 25 юли 2010 г.

„От & За”


Сюрреализмът е пресъздаване или въплъщаване на подсъзнателните вълнения чрез знаци и символи. Дали в проза, музика или картина, идеята е в освобождаването на първичното, натрупаната емоция без задръжки и табута. При художниците, говоря за тях поради по-обстойни впечатления, това е вид психоанализа на душевното им състояние. Емоционалната обремененост, която носят, излиза от дълбините, в които е притисната и държана с години, и бива описвана посредством странни сюжети. Основното, което отличава сюрреалистичните художници при избирането на елементите в композицията е собствената им психопатология. В този стил нанасянето на боята е равномерно, фино, еднопластово. Цветовете са наситени, а като цяло има фото реалистична завършеност. Естествено и тук има течения и изключения. Така например Пабло Пикасо, Мата, Ман Рей, Макс Ернст, Алберто Джакомети, Ханс Белмер. Последният е белязан от „Куклата”. Произведението, ако оживее, ще е природно недоразумение. Този изрод /не намерих по-меко определение/ е външния, крайния израз на едно нездраво еротично желание не, а по-скоро изгаряне, породено и насочено от и към неговата непълнолетна петнадесет годишна братовчедка Урсула. Въпреки това той, както и много други артисти от периода на Третият райх, има ясна позиция спрямо политиката на империята.



За да не подпомогне по какъвто и да било начин държавата, Белмер прекратява дейността си на графичен дизайнер и следващата година се съсредоточава върху изкуството.

Но, може би, започвайки да пиша тези редове, подтикната от собствените си психопатологии, трябваше първо да цитирам определението на Андре Бретон за сюрреализма, според когото най-чистият вид на направлението се разпознава по следното:

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш на посоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.”.



А може би това е добър завършек за една статия, посветена от и за красотата на демоничния ум.
Тук проличават менталните лутания на творците от края на 19 до средата на 20 век. В периода много от тях, търсейки различни екзистенциални въпроси и отговори, изучавайки себе си и света създават направления, манифести влизат и излизат от и в многобройните групи на кубисти, сюрреалист, супрематисти, лучисти, дадаисти и дузина други исти или изми.



До сюрреалистични срещи, сюреалистично ми е Мая



ps: - Психопатологията е дисциплина, имаща за предмет изучаването на разстройствата на поведението, съзнанието и общуването...
- Германска империя е официалното наименование на Германия между 1933 и 1945 г. През този период страната е наричана в историографията също Нацистка Германия или Третият райх.

четвъртък, 15 юли 2010 г.

"Това е твоят парфюм"

В една реклама на перилен препарат мъж прегръща жена и й казва „Това е твоят парфюм”. Каква е идеята на рекламите? Те трябва да представят продукта, да покажат, че с него живота е по-лесен и приятен, да съберат определени хора в целева група и или общност, да накарат хората да се чустват част от нещо, ползвайки този продукт или да принизят личностното развитие или избор най-вече на жените!?!

Според рекламите жените са постоянно в цикъл, не умеят да готвят и за това ползват изкуствени подправки /бульони, фиксове и какво ли още не/, потят се нон-стоп, 24 часа перат, защото имат най-мърлявите деца. Клиентите на хотели и ресторанти са толкова схванати и невъзпитани, че не могат да се хранят без да окапят себе си или покривката. Мъжете са с перманентен пърхот или косопад. Тяхната простата е правопропорционална на либидото и са в постоянно очакване да излетят от пистата, но самолета не ще да отлепи, защото тежи от преяждане. Да, мъжете имат патологичен апетит и не могат да спрат да ядат. Те са неконтролируеми, инстиктите им са първични и всякакви човешки задръжки са им чужди.
Според рекламите излиза, че жените са псевдодомакини, защото хем висят денонощно в кухнята, хем не могат да готвят. Мъжете са импотентни с бездънни стомаси, които душат подмишниците на жените в асансьори или обществения транспорт. Предпочитат нежните им половинки да ухаят на прах за пране, а не на парфюм и децата на тези земни жители са мърляви, хранят се с бисквти или полуфабрикати, майките им са вманиачени по чистотата и ги дебнат за всяко петънце да ги преоблекат в снежно бели ризи. Много ми е интересно, кога тези хора работят след като са или на маса, или в рейс, или висят от някоя скала, за да се оттърват от пърхота, или имат смразяващ дъх след като са се опитали да изгонят мършата от устата си. А то няма как дъхът да е нормален, след като сме погълнали неограничено количество всякакви „Е”-та и други химикали, съдържащи се в „напомпаните” месни продукти.

Пак се връщам на въпроса – Каква е идеята на рекламата!? Наскоро една приятелка ми отвори очите, как всъщност да разчитам някои от изтъкваните положителни качества на определени продукти. Оказа се, че това, което ни се представя за предимство на обекта не е нищо друго освен предупреждение. Посланието е следното, ако използвате прах за пране, който пере невероятно и при 30 градуса означава, че той пере добре, но само при тази температура и само материята, която е показана в рекламата. Ако се казва, че пере без накисване, а вие го направите и дрехите ви се разпаднат, фирмата не носи отговорност, защото е предупредила. И така производителите, фирмите, агенциите много умело и елегантно изтъкват недостатъците на стоките си като плюсове. Разбира се, не можем да очакваме създаването на съвършен продукт, нито да обвиняваме авторите на рекламите трябва само да се научм как да ги тълкуваме. В тази връзка, споделяйки със същата приятелка учудването си от рекламата с изказването „това е твоят парюм”, получих и отговора за скрития контекст. Ароматът, който остава след употребата на въпросната стока е толкова силен, че и след 10 пранета и поливане с парфюм не можеш да го премахнеш.

събота, 10 юли 2010 г.

ДОСИЕ „Текстилна фантазия”



Там, където бизнесът среща изкуството, където фирмите подават ръка на талантите, креативността открива своята муза. Това е историята на една художничка и нейната изложба.



Мястото: Elle Home, магазин за дамаски, тапицерии, пердета. Няколкостотин квадрата пълни с текстил. Различни материи, цветове, тъкани в различни форми с различно предназначение, но с едно общо „намерение” да правят дома по-уютен.



Действащото лице: Силвана Пападами, културолог, изкуствовед, художник, моделиер – творец.



Сценария, Интригата, Сблъсъка: Да започнем с подробностите: жена, магазин, платове; особеностите – моделиер, магазин, платове, цветове, художник. Ето го и сблъсъка. В него се разгаря безмилостна битка на въображение, културни модели и вдъхновение. Различните материи предразполагат към разнообразни метаморфози. Така се появява „Текстилна фантазия”. Пътят до тук минава през интериорния дизаин. Силвана Пападами проектира семейния уют, служебния кът и индустриалния вид на поверените й площи. Оформяйки декоративно домове и търговски помещения, тя търси подходящи материи за изграждане целостта на поетия обект. Неможейки да устои на първото й амплоа – моделиер конструктор, художничката превръща платовете в произведения на изкуството.



Последствията: Като доказателство и резултат е изложбата й „Текстилна фантазия”, която се състоя в известен столичен showroom. Изработените текстилни картини впечтлиха с избора на материи, цветове и подходящия подбор на флорални мотиви. Като всяка жена и авторката не пропусна да придаде загадъчност и мистична атмосфера.



Бел ред от автора към портретувания: съдейки по видяното в паната и „гледайки между рамките” съвсем спокойно можеш да се заемеш с илюстрация или приложно изкуство. На добър час!