вторник, 28 септември 2010 г.

Ареалът на един водолей

~ 2 ~
В ареала на нашата реалия забелязваме ли какво се случва около нас, виждаме ли „другите”?! Напоследък се оказа, че разполагам с много свободно време. Като се замисля, винаги съм имала такова. Осъзнавайки изтичането му и моето безделие в безвремието (пояснявам – за нас, водолеите, времетo не е от значение, ние сме над него), започнах да подреждам мислите си и информацията, натрупана с години. Поразрових се в LT-то си и намерих цяло съкровище. Частица от него ме провокира към конкретно екзистенциално мъдромислие. Кои сме ние, коя съм аз и как така се оставяме на ежедневието да ни завладее?! Нима сивотата в нас е по-силна и надделява, използвайки инструментите на делничните задължения?! Станали сме роби на преградите и ограниченията, които сами сме си сложили, за да имаме оправдания пак пред себе си. И аз като другите хора понякога влизам в такива коловози. Но нали съм водолей бързо се хващам за косата и се издърпвам на повърхността на водата.
Все пак не мога да живея дълго без въздух. А какво е въздухът?! За едни той е разходка по плажа, за други катерене по скалните масиви, за трети бързите скорости или преодоляването на гравитацията, а за мен освен жизненонеобходимото общуване с приятели по което и да е време на денонощието, е посещаването на изложбените пространства. Това е емоционален заряд, без който не мога, това е моят озон, моята гравитация и кислород, който ме държи жива в космоса, където попадам, виждайки на най-неочаквани места истинското изкуство да живееш и разбираш живота. А всъщност животът е простичък. Трябва ни само смелост, за да си го признаем. Освен това животът е кратък и е един, за да сме сърдити и намръщени. Преди няколко години водолейската ми душа получи просветление и след като осъзнах, че дори и аз не съм безсмъртна, разбрах, че нямам време да съм нещастна. От тогава всичко, което имам да преодолявам, го правя с минимум поражения. Най-много да изгубя някой друг килограм, но не и душата си. И да ви кажа, има полза. Започнах пак да забелязвам прекрасните слънчеви утрини, мириса на окосената трева, подрязаните зелени и розови храсти, прекрасните дъждовни капки по цветята, младите борови връхчета, пеперудите, а наскоро видях истински живи светулки, може би бяха стотици – прекрасна, изумителна гледка. Погледът или по-правилно ще е да кажа - съзнанието ми, прихваща и други впечатляващи моменти.
На 6-ти март 2007г. в 16.42ч. – вече не помня от къде и на къде съм вървяла, а датата е архивирана на клипа - в подлеза на Орлов мост, периферното ми зрение бе привлечено от трогателна гледка. Една „невидима” душа, потънала в собствения си свят, на чиято повърхност има дъска за гладене под краката, найлон около нозете, вехто, но чисто черно палто на раменете, плетена шапка на главата и няколко къса кашон и химикалка. Тази химикалка сътворяваше магия върху амбалажния картон. Изолиран в собствения си ареал, Той, Човекът, се бе отдал на себе си. Покрай него животът минаваше забързан, сив и потиснат, а Той, необезпокояван от данъци, сметки, мнения, инфлация, моди и скрупули, рисуваше. Свободен, погълнат от собствното си вълшебство, Той бе истински жив в един истински свят. А какво по-истинско от това да е в мир със себе си! Ето това е истинско чудо - от онези, за които пише в хубавите приказки, на които плачем и които помним цял живот. Не знам каква е неговата история, не посмях да питам, за да не наруша покоя, но ако обстоятелствата пак ни пресекат пътя, няма да спестя време и въпроси, защото както споменах, аз водолейката, винаги ще намеря време. А Вие!?

video

неделя, 26 септември 2010 г.

За графитите и хората



Поп, Поп Арт, Паркур, Хек, Блейд, Beat box, Графити, Графити крю или няколко от термините съпътстващи и олицетворяващи съвременната градска култура. Форма на общуване, изразяване заявка за нещо различно или движение в буквален смисъл всички те са обвързани със street поколението. И къде другаде освен на улицата можеш да получиш лесно и достъпно неформално общуване. Площада е мястото където се виждаш с приятели, познати, хора. С някои от тях намираш общи интереси, с други откриваш нови гледни точки, трети са случайни и неусетна част от бъдещата ти личност. Всяко едно общуване алтроистично или интровертно или визуално или вербално е важно и носи съответен манифест.

26. ІХ. 2010:





Най-емоционалната част от тази култура са графитите. В ярките си цветове, езика на комиксите изрисувани върху стени на сгради, метрото, автобуси, трамваи, тролеи, улицата те са атрактивни и успяват да предизвикат интереса на медиите и обществото. Понякога графитите носят и интерпретират социални и политически послания. Те се свързват с underground-а, hip hop-а и B-boying-а - живот, който остава скрит от обществото. Графитите са използвани също за отбелязване територия на уличните банди.

















Обикновено са изпълнени със спрей, но могат да се използват и бои. Въпреки, че са част от неформалната градска култура, първообраза им е още в праисторията - скалната живопис. Името graffiti идва от италианското graffiare - одрасквам, набраздявам някаква повърхност.

Няколко години по-рано:



























Първият фестивал Meeting of Styles (MeetingOfStyles.com) се е състоял в началото на 90-те години във Висбаден, Германия. През 2000 г. той става международен.
Нещо подобно се провежда и в София от няколко години. С разрешението на общината оградата около остатъка от паметник при НДК дава сцена за легална изява на българските underground артисти.

петък, 17 септември 2010 г.

Work off, happy on



Или

Работата е за тези, които нямат въображение.

~1~

Като един истински представител на зодиака и по-точно Водолей и аз имам: сериозно его; свръх чувствителност спрямо личното ми пространство; болезнено чувство за справедливост; страхопочитание пред природата и нейната мощ; вярвам в Светата Троица, когато опре ножа до кокала или така оправдавам страха, или липсата на инициативност в определение моменти. Освен това и аз като всяка вода бързам за друго място и друго време. Повече мечтая отколкото да живея. Всъщност какво точно означава да живея. Че съм жива, жива съм, но как точно и за кого? За мен или за другите, а дали има смисъл и какво ще остане след мен. Все едни такива екзестенциални въпроси ми ограбват ежедневието.

От малка имам натрапчивата мисъл, че съм специална и че съм предопределена за някаква мисия. Възможно е това да се дължи на безбройните приказки, които ми е чела мама или имам богато въображение, а може би Водолея-Бъдещето ме е избрал!!! Пояснявам за Бъдещето – според писалите информацията за съответната зодия Водолея има свръхестествени най-вече ментални дарби живее и вижда в Бъдещето. По презумция изключвам патологични отклонения не че не са възможни, но не искам да мисля за тях. Е, какво пък. Дори и да е така, то в тези дни кой има моралното право да твърди кое е нормално и кое не – живеем във време на парадокси. Всички странности в мен отдавам на артистичната си натура, ако имате проблеми с мен обвинявайте нея. Според зодията сме много артистични и творчески личности или както е модерно в момента на новобългарски – много сме creative.

И да знаете всичко е лично. Тези които казват няма нищо лично се опитват да ви заблуждават. Всичко на този свят чувства, емоции, действия, поведение, извинение, оправдание, информация, вербализация, комуникация, опредметяване абсолютно всичко е лично. А е лично, защото е насочено от някой за някой. Пряко или косвено всеки акт засяга и променя живота на някого. Както теоритично пърхането на пеперуда в Китай може да предизвика цунами по бреговете на Мексико, така практично една дума, случка или статия може да предизвика катарзис и да преобърне познатия ви „свят”.