сряда, 20 октомври 2010 г.

Тази седмица в София ....

Или ден на environment

Може би първо е необходимо да обясня подзаглавието. Environment- ът е изкуство, интегрирано в околната среда. Това е доста широко понятие, тъй като всяко действие, извършено от художник в околната среда, се възприема като творчество. Е, естествено, случва се понякога артистът да пропусне момента с концепцията и да остане неразбран - историята познава такива случаи. Но днес за тях няма да пиша. Environment- ът събира и обяснява много течения на 20 век.

И така, денят е есенен, слънчев и прекрасен за разходка из столичните галерии. Първо посетих Градската галерия. Там, във вътрешната зала на първия етаж, са разположени „Реминисценции" от 90-те години на група XXL. Имена като Свилен Стефанов, Хубен Черкелов, Георги Тушев, Иван Кюранов, Росен Тошев ...и др. (моля да ме извинят останалите, но ако изброя всички, ще ми отнеме много място). Не мога да не спомена Косьо Минчев, който припомни една своя творба от 1996г., озаглавена „Вътрешно". Три врати с три шпионки и три надничащи глави. Тази тема ще е актуална и интересна за интерпретация винаги. Любопитството е нещо много човешко, както нахалството, добрите съседски отношения и иронията на ежедневието.

За самата изложба Свилен Стефанов, който е и участник, пише, че участниците в нея са за „социален радикализъм в изкуството, който да говори за проблемите на обществто ...". Е, ами то май само тук остана нецензурирано пространство. Както виждаме, проблемите от `90-те години на миналия век с нищо не са се променили. Може би се е променила само гледната точка на авторите. Това обаче ще разберем следващия месец, когато групата на 15-те от XXL ще покаже новите си творби в галерия „Академия".

Излизайки заредена с емоции от `90-те, се отправих към „Склада". В него е поместен първият провеждан у нас Международен фестивал на стъклото. Една интересна и необходима инициатива. Щеше де е още по-добре, ако имаше брошури с информация за авторите, произведенията и кратка историография за производството на стъкло и стъклени материали, както и техниките при изработка на различните предмети. Въпреки това си заслужава да бъде посетена. За самото арт-пространство "Склада" мога да изкажа комплименти. Направено е с вкус и усет към детайла. Имат обособена бар-площ с приятна атмосфера и обслужване и на много прилични цени.







Денят се оказа от онези, в които тъкмо си мислиш, че вече всичко хубаво си видял и по закона за равновесието е време да попаднеш на нещо необмислено и тъжно, когато за моя най-голяма изненада в галерия "Райко Алексиев" ме посрещна едно „малко" бижу. В залата са показани платна, интерактивни картини, абстракции, неконвеционални съоръжения и видеоинсталации на участниците в конкурса „Гауденц Б. Руф". Тъй като бях ообено приятно изненадана от самата изложба, помолих за контакт и се свързах с кординатора на събитието Елена Панайотова, която бе достатъчно любезна да ми предостави каталог. Нямахме време за разговор, но се надявам скоро да взема интервю с повече информация около конкурса и идеята му. Също така поздравления и за куратора, който е съумял много добре да организира пространството.

И както казах, денят бе прекрасен и максимата "колкото повече, толкова повече" се оказа вярна. Разходката ми завърши в СБХ, където на трите етажа е разположено Шестото международно трианале на сценичния плакат 2010г. Темите са „Театърът, това съм аз", „Гогол и сцената", „Гласове за свобода", „200 години Шопен", медални пластики на тема „Театър".








Е, толкова за днес. Надявам се да съм внесла малко еnvironment в ежедневието Ви.

петък, 15 октомври 2010 г.

Тази седмица в София ...


Или Мостът

Нали знаете моста при НДК на който казвахме, дълги години, Моста на влюбените!? Е, вече съвсем заслужено можем да го наричаме Мост/а на изкуствата или Bridge Art, както ви е по удобно.

Месеци наред там се излагат фото експозиции. Случват се арт акции, workshop-и, музикални фиести, дават се уроци по танци. Кои по-добри, кои не чак толкова събитията дадоха изява на хора от училищата и университетите по изкуствата. Днес минавайки от там забелязах, че е подредена нова изложба. Спрях погледнах макар и от далеч видях, че този път има нещо интересно.


И така се оказа. Подредени са принти на участниците в Първата международна изложба по карикатура София 2010 под надслов „Градът, без който не можем” организирана от Столична община, секция по „Карикатура” при СБХ, FECO-Bulgaria и SRN-Bulgaria. Изложбата ще остане още няколко дни след което ще се пренесе в СГХГ за конкурсната част. Там естествено ще бъдат показани оригиналите на творбите.

Какво можете да видите на „Галерия Моста”:

Софийския живот или живот в трафик, където всичко се случва в движение ( автор Георги Чалаков);

нашите съседи сърбите имат проблеми с презастрояването и размерите на жилищата (автор Тосо Боркович);

на пръв потлед в Иран имат същите урбанистични проблеми (автор Шахрок Хейдари). Тук автора е избрал интересен подход обвързвайки темата за контрол в интернет сърфирането в страната. Нещо което може да зарази и по-демократични общества;

румънската карикатура се опитва да намери чист въздух. Много добра интерпретация на Кристиан Топан;

а украинците са намерили интересен начин за изучаване на съзвездията (автор Сергей Семендуаев).


Това са малка част от репликите които видях. Всичките са интересни и получават адмирации както авторите, така и хората подбрали карикатурите. Идете вижте и се забаввлявайте както аз направих днес.

сряда, 13 октомври 2010 г.

Безкомпромисно от куратора

Тя, Лика Янко – меланхолична, затворена и символичка. Той, Генко Генков – експресивен, агресивен и първичен. Свързва ги епохата, живота и изкуството. Без съмнение и двамата търсят и ексепериментират в изразните средства. Живописта им минава границите на общоприетото. Към маслото се прибавят въжета, дървени и пластмасови елементи, камъчета, гипс, пясък, слама.

За нея, всичко което исках да кажа вече е написано от Николай Ущавалийски като: „...Лика Янко ще звучи като красива, но тъжна приказка, каквито съвсем не липсват в историята на европейския модернизъм.”; „...приноса й в процесите за обновяване на пластическия език, характерни за началото на 60-те години.”; „.... художествена трансформация на природния мотив (на моменти достигаща до чиста абстракция) и постигането на синтез на формата, колорита и композицията”. Това е само малка част от блестящия текст за който, признавам си, чисто професионално завиждам.

За него, ситуациите в живота са право пропорционални на пластовете боя в картините. Цветовете и релефа са толкова силни, колкото мислите и случките които създава и през които преминава. Контрастите, границите, широките мазки са характерни за неговите платна.

Двама емблематични автори всеки със своя принос в родното изкуство въвлечени в неравен трибой от куратора на изложбата „Лика и Генко” в СГХГ. В централната зала на градската галерия вляво е разположена нежната и вглъбена символика на ранимата женска душа, а вдясно опитвайки се да изскочи от платната мъжкият бунтарски дух на твореца завоевател. Изключително некоректно групиране и ситуиране на картини на художниците по отделно, както и събирането на авторите в тази експозиция. Платна с толкова жива и динамична комуникация като тези на Генко Генков си нуждаят от повече пространство около тях. Като прибавим и лошото осветление това посещение бе изключително натоварващо за мен. Незнаех дали да си тръгна веднага или да остана и да се боря със свиващото се и притискащо пространство. Така и не видях пълноценно нито един от двамата художници. Ако не знаех кои са Лика Янко и Генко Генков щях да изляза с чувството, че съм си загубила времето.