сряда, 13 октомври 2010 г.

Безкомпромисно от куратора

Тя, Лика Янко – меланхолична, затворена и символичка. Той, Генко Генков – експресивен, агресивен и първичен. Свързва ги епохата, живота и изкуството. Без съмнение и двамата търсят и ексепериментират в изразните средства. Живописта им минава границите на общоприетото. Към маслото се прибавят въжета, дървени и пластмасови елементи, камъчета, гипс, пясък, слама.

За нея, всичко което исках да кажа вече е написано от Николай Ущавалийски като: „...Лика Янко ще звучи като красива, но тъжна приказка, каквито съвсем не липсват в историята на европейския модернизъм.”; „...приноса й в процесите за обновяване на пластическия език, характерни за началото на 60-те години.”; „.... художествена трансформация на природния мотив (на моменти достигаща до чиста абстракция) и постигането на синтез на формата, колорита и композицията”. Това е само малка част от блестящия текст за който, признавам си, чисто професионално завиждам.

За него, ситуациите в живота са право пропорционални на пластовете боя в картините. Цветовете и релефа са толкова силни, колкото мислите и случките които създава и през които преминава. Контрастите, границите, широките мазки са характерни за неговите платна.

Двама емблематични автори всеки със своя принос в родното изкуство въвлечени в неравен трибой от куратора на изложбата „Лика и Генко” в СГХГ. В централната зала на градската галерия вляво е разположена нежната и вглъбена символика на ранимата женска душа, а вдясно опитвайки се да изскочи от платната мъжкият бунтарски дух на твореца завоевател. Изключително некоректно групиране и ситуиране на картини на художниците по отделно, както и събирането на авторите в тази експозиция. Платна с толкова жива и динамична комуникация като тези на Генко Генков си нуждаят от повече пространство около тях. Като прибавим и лошото осветление това посещение бе изключително натоварващо за мен. Незнаех дали да си тръгна веднага или да остана и да се боря със свиващото се и притискащо пространство. Така и не видях пълноценно нито един от двамата художници. Ако не знаех кои са Лика Янко и Генко Генков щях да изляза с чувството, че съм си загубила времето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар