сряда, 20 октомври 2010 г.

Тази седмица в София ....

Или ден на environment

Може би първо е необходимо да обясня подзаглавието. Environment- ът е изкуство, интегрирано в околната среда. Това е доста широко понятие, тъй като всяко действие, извършено от художник в околната среда, се възприема като творчество. Е, естествено, случва се понякога артистът да пропусне момента с концепцията и да остане неразбран - историята познава такива случаи. Но днес за тях няма да пиша. Environment- ът събира и обяснява много течения на 20 век.

И така, денят е есенен, слънчев и прекрасен за разходка из столичните галерии. Първо посетих Градската галерия. Там, във вътрешната зала на първия етаж, са разположени „Реминисценции" от 90-те години на група XXL. Имена като Свилен Стефанов, Хубен Черкелов, Георги Тушев, Иван Кюранов, Росен Тошев ...и др. (моля да ме извинят останалите, но ако изброя всички, ще ми отнеме много място). Не мога да не спомена Косьо Минчев, който припомни една своя творба от 1996г., озаглавена „Вътрешно". Три врати с три шпионки и три надничащи глави. Тази тема ще е актуална и интересна за интерпретация винаги. Любопитството е нещо много човешко, както нахалството, добрите съседски отношения и иронията на ежедневието.

За самата изложба Свилен Стефанов, който е и участник, пише, че участниците в нея са за „социален радикализъм в изкуството, който да говори за проблемите на обществто ...". Е, ами то май само тук остана нецензурирано пространство. Както виждаме, проблемите от `90-те години на миналия век с нищо не са се променили. Може би се е променила само гледната точка на авторите. Това обаче ще разберем следващия месец, когато групата на 15-те от XXL ще покаже новите си творби в галерия „Академия".

Излизайки заредена с емоции от `90-те, се отправих към „Склада". В него е поместен първият провеждан у нас Международен фестивал на стъклото. Една интересна и необходима инициатива. Щеше де е още по-добре, ако имаше брошури с информация за авторите, произведенията и кратка историография за производството на стъкло и стъклени материали, както и техниките при изработка на различните предмети. Въпреки това си заслужава да бъде посетена. За самото арт-пространство "Склада" мога да изкажа комплименти. Направено е с вкус и усет към детайла. Имат обособена бар-площ с приятна атмосфера и обслужване и на много прилични цени.







Денят се оказа от онези, в които тъкмо си мислиш, че вече всичко хубаво си видял и по закона за равновесието е време да попаднеш на нещо необмислено и тъжно, когато за моя най-голяма изненада в галерия "Райко Алексиев" ме посрещна едно „малко" бижу. В залата са показани платна, интерактивни картини, абстракции, неконвеционални съоръжения и видеоинсталации на участниците в конкурса „Гауденц Б. Руф". Тъй като бях ообено приятно изненадана от самата изложба, помолих за контакт и се свързах с кординатора на събитието Елена Панайотова, която бе достатъчно любезна да ми предостави каталог. Нямахме време за разговор, но се надявам скоро да взема интервю с повече информация около конкурса и идеята му. Също така поздравления и за куратора, който е съумял много добре да организира пространството.

И както казах, денят бе прекрасен и максимата "колкото повече, толкова повече" се оказа вярна. Разходката ми завърши в СБХ, където на трите етажа е разположено Шестото международно трианале на сценичния плакат 2010г. Темите са „Театърът, това съм аз", „Гогол и сцената", „Гласове за свобода", „200 години Шопен", медални пластики на тема „Театър".








Е, толкова за днес. Надявам се да съм внесла малко еnvironment в ежедневието Ви.

Няма коментари:

Публикуване на коментар