четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Ленти от архива

Два дни подред в Градската галерия представяха позабравени филми за български художници от фонда на БНТ. Поводът да се извадят от архива е текущата изложба „Лика и Генко”. В сряда прожекцията е била предшествана от разговор с режисьора на филма за Лика Янко "Купете си надежда" създаден през 1984 г., Галина Кралева. В четвъртък Боряна Пунчева, която е режисьор на лентата "Генко” от 1994г., сподели спомени от времето, прекарано с ексцентричния художник Генко. Семпло, скромно и непретенциозно представяне и едва ли би било подходящо нещо помпозно. Това само би принизило идеята на творците. Самите художници са били достатъчно далеч от всякакъв светски шум. Отказвали са се от картините си само в краен случай, колкото да си купят нови материали и да продължат да изливат душите си. За тях художниците от поколението „Изкуството заради самото изкуство” чисто и необременено картините са били като деца. Не са създавани по поръчка и за продан. Те са обичани, преживявани и уважавани.


Като режисьорско решение двата филма са различни, но внушават чувство на безсилие пред скорошна гибел. „Купете си надежда” не оставя точно такова впечатление. Подбрани са меланхолични и тежки стихове, музикалният мотив подсилва чуството за безнадеждност, само кратката поява на художничката внася леко спокойствие, като светъл лъч, който минава през гъста мъгла. Вероятно за времето си това е бил нов артистичен поглед, различен от останалите документални филми.


„Генко”, в моите очи, е още по-апокалиптичен и експресивен. Докато го гледах, в мен бушуваха една през друга емоционални вълни. Показани са най-талантливата и най-трудната част от едно цяло. Гениалността и лудостта. Мислех си дали е трябвало да се набляга толкова на тези душевни кризи и не е ли било по-подходящо да се оставят по-встрани. От друга страна, как бих оценила напълно живопистта му, без да видя какво му е струвало да преследва музата си, да е верен на себе си и да оцелява.

„Купете си надежда” и „Генко” - там, където свободата е лукс, надеждата е безнадеждна, а живопистта - жива и с душа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар