четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Сюрреалистичната изложба на Рьоне Магрит

Чухте ли за изложбата на световноизвестния белгийски сюрреалист Рене Магрит у нас? Ами да, можете да я видите във фоайето на един лъскав хотел на ъгъла на улиците „Шипка” и „Кракра”. Рене или Рьоне Магрит учи в Кралската академия за изящни изкуства в Брюксел. Известно време работи като художник на реклами. Минава през футуризма и кубизма, но след дълго търсене намира себе си в сюрреализма. През 1927 г., вече семеен, се мести да живее в Париж, където се запознава с Андре Бретон, Пол Елюар и Макс Ернст, Хуан Миро и Салвадор Дали - главното ядро на сюрреалистите. Но тук не се задържа дълго и се връща в Белгия. Няколко години по-късно през 1947 г. благодарение на Александър Йолас, който става негов главен дилър, започва да излага и продава в Щатите. Това е повод Магрит да създаде нови комбинации от старите образи.

Емблематични за него са „Близкият приятел”, „Ключът към сънищата” - разделена на четири части, като във всяка част е нарисуван по един реалистичен предмет с надпис, а само един надпис е на точното място. С това иска да покаже, че името и образа на предметите, дадени им от някаква условност, имат различни функции. Объркващо нали?! „Голямата война”, „Ключът към свободата” са образец на двусмислието и тайнствеността, които според него са присъщи на сюрреализма. Той казва, че неговите образи не крият нищо, а само будят тайнственост, която е непознаваема. Рене казва, че „всеки предмет навежда на мисълта, че съществува и друг, който се крие зад него”; „Прободеното време” и много други, сред които е и „Империята на светлините”. Според художника идеята, която стои зад всяка картина, не се вижда, защото е невидима. Такава е и мистиката в „Империята на светлините”. Освен това авторът смята, че нощта и денят притежават властта да носят мистичност и наслада, това усещане Рьоне Магрит нарича „поезия”.
За художник от такова значение, както за белгийското изкуство, така и за европейското и световното, очаквах от организаторите на Петия Белгийски фестивал в София и в рамките на Белгийското председателство на ЕС истинска изложба. Това, което видях, бяха две домакински витрини в лобито на хотела.
А ето и опис:


5 платна, образуващи: "L’evidence etternelle", литография върху платно; оригинал – 1930 г., собственост на Колекция Менил, Хюстън, САЩ (The Menil Collection; Houston USA).
Оригинален Офорт (ечинг): „Les amants”, 1928 г.
Оригинален Офорт (ечинг): „Le viol”; 1934 г.
Оригинален Офорт (ечинг): „La Trahison des images”; 1952 г., известен още като "Ceci n’est pas une pipe" или „Това не е лула”.
Отпечатък по оригиналния гвашBiere de porc”, 1937 г.


Отпечатък по оригиналния гвашConfiture de cheval”, 1937 г. Издадени от „Galerie nationale du jeu de paume”, Париж, Франция.
Тромпльой (Trompe l'oeuil) под стъкло: „La lunette d’approche”; Референция: „Наследство Магрит”, Брюксел, Белгия.
Отпечатък в техника "Силк скрийн" (Silk screen - нанасяне на изображения чрез използване на шаблон от копринено платно):
"Les mots et les images", във вида, в който е представен в "La revolution surrealist", Nr 12; 15 декември; 1929 г., „Наследство Магрит”, Брюксел.


Няма коментари:

Публикуване на коментар