понеделник, 27 декември 2010 г.

"Божествена комедия" или "Ад"-ът на Салвадор Дали

Последният понеделник от месеца е и се отправих към Галерията за чуждестранно изкуство. Ще поясня за тези, които не знаят. Това е времето, в което безплантно можете да посетите това културно средище. Да се насладите на постоянната експозиция от международни автори и на гостуващите изложби, както направих аз днес. Повода е световното турне на Салвадор Дали, започнало тук в София на 17 ноември. Любителите на сюреалиста могат да го видят до 15 януари 2011.

Събудих се, а на вън бяло. Снегът превзема света ми. Обгръща кащи, улици, дървета, коли, хора. Пътят бавен, хлъзгав, но приказен като в картина на Огнемир Киров - „Ал. Невски” или Карлтон Уигинс - „Зимен ден на 5-то авеню”, Никола Петров - „София зиме” или „Зимна улица в Париж” на Мерио Амельо и какво по завладяващо от руски „Зимен пейзаж”, Игор Медведев. И така унесена от фееричността на сезона стигнах до сградата. Вътре ме посрещна един друг свят – реален в нереалноста си и обсебващ в символиката си.

Една прекрасна излжба на Салвадор Дали в галерията за чуждестранно изкуство. Посветена на „Божествена комедия”, включваща „Ад”, „Чистилище” и „Рай”, тя представя изумителните творби на испанския художник. Изпълнена в цветна гравюра на дърво, експозицията показва изключителна технка на един от най-добрите и известни сюреалисти в света. Между отделните цикли от картините са поместени две редки издания. Едното е на „Ад” на Данте, издадена за първи път у нас през 1906г. тя съдържа 76 илюстрации на Гюстав Доре, преведена от К. Величков. Другата е La Divine Comedy от 1964г, чиито рисунки са на Салвадор Дали. Към изложбата има мултимедия, включваща единадесет филма: Салвадор Дали в Ню Йорк, Салвадор Дали и Мухите, Психоанализите на Салвадор Дали, учебен филм Салвадор Дали курс по живопис, Салвадор Дали интервю от 1963 г., Салвадор Дали рисува някои от най-добрите си творби, Портрет на Салвадор Дали (фотографии и живопис), Савадор Дали „Светата Библия”, Салвадор Дали „Божествена комедиа” и Андалузкото куче.

Екстравагантен в живота и изкуството Салвадор Дали е завладяващ и обсебващ. Не знам дали ексцентричността му е вроден артистичен талант или е поза/ стена, с която надраства, преживява и превръща в шедьовър наследената семейна обремененост.

Направи ми приятно впечатление факта, че докато съзерцавах произведенията и гледах филмите, много хора посетиха експозицията. Различни по възраст и вид – чужденци, млади, стари, рокери, ученици, студенти, пенсионери. Реших, че момента е подходящ да благодарим на галерията за чуждестранно изкуство, че е оставила възможността веднъж месечно безплатно да я посетим. За много хора това е единствената възможност да се потопят в света на изящното и прекрасното.


неделя, 12 декември 2010 г.

Голям шлем по възраждане


Нека да ви разкажа за добрите практики. Те са тези, които правят фундамента на знанията и уменията. С тях неусетно, приятно и съвем практично се усвояват информация и време. Нов Български Университет продължава тази традиция и вече толкова години успява да го прави качествено и успешно. В събота, 11.12.2010 г., се проведе поредната теренна практика в град Самоков. Една от причините за мястото е 200 годишнината на Захари Зограф, другата е, че градът е с много богата културна, икономическа и християнска традиция.

Освен това е бил мултинационално средище. Там са живели християни, мюсюлмани, евреи. И третата е по-скоро символична – 15 години програма Изкуствознание. Тръгнахме рано сутринта от площада при храм паметник „Александър Невски”. Основното ядро на групата бяха ст.н.с. Иванка Гергова, доц. Георги Геров и проф.Любомир Миков. Още в автобуса ст.н.с. Гергова даде обширна информация за района. Лекцията продължи в историческия музей, Храм „Успение Богородично” и девическия манастир „Покров Богородичен”.
След нея прф. Миков представи майсторството на занаятчиите и в мюсюлманската архитектура и изкуство, показани в чешмите в града и джамията Йокуша, която е построена през 1845 г. След това доц. Геров ни заведе в Бельовата църква. Тя е най-старата в района. Първите данни за нейното съществуване са от 5 – 6 век. През средновековието е реконструирана. При падането под турско робство е разрушена и по-късно изградена отново. Около 1657 г. Бельовата църква е буквално вкопана в земята, като е затрупана с пръст и изоставена. През 1867 г. храмът е върнат към живот. Две години по-късно върху старата стенописна украса се изписва нова от зографите Никола Образописов, Христаки Зографски и Дититър Даскалов.



Според местните легенди църквата е издигната по времето на Второто българско царство от местния болярин Бельо и затова носи неговото име. Самоков е съществувал още през средновековието, но не в пределите на сегашния град. В околностите има следи от тракийско и римско време. Тук цар Иван Шишман е водил битки с турците, защитавайки земите си и тук е загинал. Местите жители са се занимавали главно с добив и обработка на руда и метали. Това се е ценяло от османците, които са им позволили да се развиват и са им правили данъчни облекчения, което е довело до по-голяма сигурност на населението и по-висок стандарт. Имали са възможност да ходят в чужбина и да търгуват. Развити са били и други еснафски общности като златари, абаджии, дюлгери, кроячи, лихвари ...
През 16 век вече е митрополия подчинена на сръбската патриаршия. Църковните служители обаче са били българи и службите са се изнасяли на български език. Едни от най-дейните митрополити са Симеон Самоковски (митрополит от есента на 1734 г., обесен от турците в София на 21.08.1737 г.) и Филотей (грък, митрополит през 90-те години на 18 век).

Симеон Самоковски е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско. За това е арестуван и екзекутиран от турците през 1737 г. Тялото му е погребано в притвора на Бельовата църква, вляво зад вратата, където през 1994 г. при археологически разкопки археологът Веселин Хаджиангелов открива гробната яма с част от мощите, част от св. Евангелие, митрополитския жезъл и златоткана митрополитска одежда. Филотей провежда широка обществена дейност. Възтановява църквите в Самоков. Той е дарител, ктитор и посредник между храмовете и сртоителите. Работил е с атонския зограф Антоний и Христо Димитров – основател на самоковската художествена школа. Така стигаме до българската зография. Христо Димитров е роден в с. Доспей. Учил е занаята в Света гора. Една от легендите за това село е, че в него е роден Паисий Хилендарски и той е бил чичо на Христо. Именно Паисий го е завел в Хилендарския манастир да се изучи.


Това е малка част от лекциите на терен, една от добрите практики на преподавателите в прогарама Изкуствознание на моя университет. Пожелавам такива преподаватели и практики на всички, които обичат специалността си. Пожелавам го и на университетите, защото такива хора правят програмата, обучението и подтикват студентите към развитие. Те допринасят за високия статут на учебното заведение. 

петък, 3 декември 2010 г.

„Когато нямаме пари за друго даваме ги за култура”

Във вторник в ирландското посолство бе представена новата книга на ирландския писател Джак Харт „След багера”. В последно време изпитвам непреодолимо желание да се запознавам с нови автори и стилове. След години на специализирана литература дойде момента да наваксам и с художествената такава. Естествено за мен Ирландия е неоткрита територия и това събитие бе изключително интересно. Оказа се, че домакините бяха поканили самият писател, а той бе очарователeн оратор. Не говори дълго, изказа благодарност на поета Любомир Левчев, по чиято покана през 2001г за пръв път е бил в България. Нарече го световен автор и един от най-добрите в цял свят. В заключение прочете част от разказ.

Трябва да спомена, че домакините бяха оставили двуезични копия от същия откъс на столовете за всички гости. Може би в този момент съм в ролята на фенка, но г-н Харт бе така любезен да се подпише на книгата, от която издателите се погрижиха да има достатъчно и я предлагаха с намаление.

Събитието бе открито от Негово Превъзходителство Джон Роуън – посланик на Ирландия у нас. Това което той каза ме впечатли силно и съм сигурна, че го мислят и правят – „Когато нямаме пари за друго даваме ги за култура”. След това мога само да добавя няколко кратки бележки за автора. Джак Харт е написал сборниците с разкази "Мърфи в подземния свят" -1986, "Птиците и други истории" -1996, "Изпод Гоголевия нос"-2004. Негов е и провокативния роман "Размишления в катраненото буре", издаден за първи път на български, а не на английски език през 2007г. Книгите му са тиражирани от на издателство „Алтера”. На представянето присъстваха преводачът Вергил Немчев и главният редактор Надежда Радулова. Оказа се, че преводът на книгата „След Багера” е номиниран за престижната награда присъждана всяка година за превод „Кръстан Дянков”. Награждаването на което присъства и автора се проведе на 1 декември в Американският център на пл. Славейков 4А.