неделя, 12 декември 2010 г.

Голям шлем по възраждане


Нека да ви разкажа за добрите практики. Те са тези, които правят фундамента на знанията и уменията. С тях неусетно, приятно и съвем практично се усвояват информация и време. Нов Български Университет продължава тази традиция и вече толкова години успява да го прави качествено и успешно. В събота, 11.12.2010 г., се проведе поредната теренна практика в град Самоков. Една от причините за мястото е 200 годишнината на Захари Зограф, другата е, че градът е с много богата културна, икономическа и християнска традиция.

Освен това е бил мултинационално средище. Там са живели християни, мюсюлмани, евреи. И третата е по-скоро символична – 15 години програма Изкуствознание. Тръгнахме рано сутринта от площада при храм паметник „Александър Невски”. Основното ядро на групата бяха ст.н.с. Иванка Гергова, доц. Георги Геров и проф.Любомир Миков. Още в автобуса ст.н.с. Гергова даде обширна информация за района. Лекцията продължи в историческия музей, Храм „Успение Богородично” и девическия манастир „Покров Богородичен”.
След нея прф. Миков представи майсторството на занаятчиите и в мюсюлманската архитектура и изкуство, показани в чешмите в града и джамията Йокуша, която е построена през 1845 г. След това доц. Геров ни заведе в Бельовата църква. Тя е най-старата в района. Първите данни за нейното съществуване са от 5 – 6 век. През средновековието е реконструирана. При падането под турско робство е разрушена и по-късно изградена отново. Около 1657 г. Бельовата църква е буквално вкопана в земята, като е затрупана с пръст и изоставена. През 1867 г. храмът е върнат към живот. Две години по-късно върху старата стенописна украса се изписва нова от зографите Никола Образописов, Христаки Зографски и Дититър Даскалов.



Според местните легенди църквата е издигната по времето на Второто българско царство от местния болярин Бельо и затова носи неговото име. Самоков е съществувал още през средновековието, но не в пределите на сегашния град. В околностите има следи от тракийско и римско време. Тук цар Иван Шишман е водил битки с турците, защитавайки земите си и тук е загинал. Местите жители са се занимавали главно с добив и обработка на руда и метали. Това се е ценяло от османците, които са им позволили да се развиват и са им правили данъчни облекчения, което е довело до по-голяма сигурност на населението и по-висок стандарт. Имали са възможност да ходят в чужбина и да търгуват. Развити са били и други еснафски общности като златари, абаджии, дюлгери, кроячи, лихвари ...
През 16 век вече е митрополия подчинена на сръбската патриаршия. Църковните служители обаче са били българи и службите са се изнасяли на български език. Едни от най-дейните митрополити са Симеон Самоковски (митрополит от есента на 1734 г., обесен от турците в София на 21.08.1737 г.) и Филотей (грък, митрополит през 90-те години на 18 век).

Симеон Самоковски е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско. За това е арестуван и екзекутиран от турците през 1737 г. Тялото му е погребано в притвора на Бельовата църква, вляво зад вратата, където през 1994 г. при археологически разкопки археологът Веселин Хаджиангелов открива гробната яма с част от мощите, част от св. Евангелие, митрополитския жезъл и златоткана митрополитска одежда. Филотей провежда широка обществена дейност. Възтановява църквите в Самоков. Той е дарител, ктитор и посредник между храмовете и сртоителите. Работил е с атонския зограф Антоний и Христо Димитров – основател на самоковската художествена школа. Така стигаме до българската зография. Христо Димитров е роден в с. Доспей. Учил е занаята в Света гора. Една от легендите за това село е, че в него е роден Паисий Хилендарски и той е бил чичо на Христо. Именно Паисий го е завел в Хилендарския манастир да се изучи.


Това е малка част от лекциите на терен, една от добрите практики на преподавателите в прогарама Изкуствознание на моя университет. Пожелавам такива преподаватели и практики на всички, които обичат специалността си. Пожелавам го и на университетите, защото такива хора правят програмата, обучението и подтикват студентите към развитие. Те допринасят за високия статут на учебното заведение. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар