неделя, 30 януари 2011 г.

Виновна ли е Пандора


Виновна ли е Пандора?!


Да се върнем хилядолетия назад във времена на славни герои, чудати същества, оракули, множество култове към красиви, щедри, себични, злобни и жестоки богове. Тогава, в зората на човечеството, синът на титана Япет Прометей решил да помогне на хората и им дал от олимпийския огън. Когато Гръмовержецът и пръв сред боговете Зевс научил, се разгневил. Той наредил да бъде наказан и Прометей бил прикован за една скала, за да бъде

наказанието мъчително, понеже е безсмъртен, всеки ден при него идвал орел, който кълвял черния му дроб. Вечерта органът се възстановявал, а на другия ден птицата се връщала отново и отново.

Неговите мъки продължили няколко хилядолетия до появата на Херкулес, който убил орела. За хората царят на Олимп измислил безмилостно и жестоко отмъщение – изпратил на земята злото в човешка форма. Заповядал на бога ковач, Хефест, да смеси пръст и вода и да създаде прекрасна девойка с нежен глас и омаен поглед като на богиня. Дъщерята на Зевс, Атина Палада, изтъкала красива и блестяща дреха, харитите й сложили златни накити. Хорите поставили на разкошните й къдрици венец от благоухаещи пролетни цветя.

Афродита я надарила с чар и съблазнителност, на които никой не може да устои, а Хермес й дал хитър ум и я научил да бъде коварна
с фалшиви и пълни с ласкателство думи.

Когато били готови, името дошло от самосебеси – Пандора, защото тя била надарена с всичко (πανδωρα — „надарена с всичко“). Пандора била отнесена на земята от крилатия Хермес. Той я оставил при брата на Прометей – Епиметей. Мъдрият Прометей много пъти го предупреждавал да не приема дарове от Гръмовержеца. Но Епиметей не могъл да устои на Пандора и я взел за жена. В къщата, където живеели имало голяма кутия, която никой не отварял, защото било казано, че това ще донесе нещастия на хората. Любопитната Пандора тайно махнала капака и от съда излезли нещастията и унищожителните болести, които далеч във времето били затворени вътре. На дъното на кутията се намирала Надеждата.

Като видяла какво направила Пандора затворила кутията и Надеждата не излетяла от дома на Епиметей. Сега и земята, и морето се изпълнили със зло. И денем, и нощем идват неканени при хората бедите и болестите. С тихи стъпки и безмълвни, тъй като Зевс ги създал неми.


Виновна ли е Пандора!? Виновно ли е оръжието или жертвата; създателя или поръчителя!? В случая оръжието е Пандора, а жертвата са хората. Зевс и
олимпийския пантеон са първоизточника. Кой може да бъде съдник!?

Като оставим вината и виновника се сещам за друга подобна история. В християнството тегобата за човешките нещастия също е стоварена върху крехките женски рамене. Тук Създателят на всичко, Бог, като видял, че на човека му е самотно, създал от пръста и едното му ребро жената и я нарекъл Ева. Двамата живеели в Райската градина и имали само една заръка – да не ядат от дървото на познанието. Един ден Ева, подлъгана от змията, отхапала от ябълката и подканила Адам да стори същото. За този си грях те били прокудени от Едем. Започнали да се скитат по земята, да усещат студ, болести, несгоди.


Наистина ли знанието носи беди!? Колкото повече научаваме, толкова повече се страхуваме, причиняваме проблеми и злини. Затова ли и в двата случая хората са наказани, когато са имали дързостта да се развиват и прогресират?! Даването на огъня и развитието на занаятите са наказани с бедствия. Същото се е случило и с получаването на нови знания. Достоевски си е задавал сходни въпроси, пишейки

„Братя Карамазови” чрез думите на Великия инквизитор „... Защото само ние, ние, които пазим тайната, само ние ще бъдем нещастни. Ще има хиляди, милиони щастливи младенци и сто хиляди страдалци, що са взели върху себе си проклятието на познанието на доброто и злото...”. Дали всъщност легендите за отмъстителните богове не са създадени като оправдание на алчността и интригантството, упражнявани от едни, заради трудолюбието и креативноста на други?! Ако е така, тогава има ли богове или не?! Ако има – каква е разликата между хората и Тях – само безсмъртието ли ни отличава!?


Има още нещо, което обединява двете предания. Съществуват някои съвременни тълкувания за Пандора и кутията, сходни със Светия Граал. Според определена литературна критика, може да се направи символична връзка между кутията и женската утроба. След раждането всеки прави избора си или алегорията на Цезар „Там води пътят, където ни викат знаците на Боговете и мръсните дела на враговете”.

Както знаем едно доста интересно препрочитане на Библията доведе до бестселъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо”, където беше заложена идеята, че свещения Граал е женската утроба, която създава живот.

Животът е надежда. И тя, като всичко, също носи избор. Да я пазим или да я оставим, както пише Данте в неговата „Божествена комедия”. В предверието на Ада е написано „Надежда всяка тука оставете”.



Няма коментари:

Публикуване на коментар