четвъртък, 10 февруари 2011 г.

„Снимка на годината” за 2010

На 10-ти февруари Canon България раздаде традиционните награди от деветото издание на конкурса „Снимка на годината”. Събитието се състоя в НХГ, където са разположени две фотографски експозиции. Едната със снимки на част от участниците, другата гостуваща. Изложбите бяха предшествани от връчване на номинации, награди и грамоти в различните категории. Самата изложба не блестеше откъм идеи, сюжети, композиции. В някои случаи имаше неправилно подбрана хартия, в друг се сещах за елеофотографията и Димитър Добрович, чийто произведения в тази насока са първите. Имаше много хора, мокър бар и хапки.

За призовете в деветото издание на националния фотоконкурс "Снимка на годината – България 2010", участваха 200 автора с над 1900 творби. Подборът бе направен от жури, чиито председател бе Иво Хаджимишев. В него са Надежда Чипева, Максим Минчев, Георги Лозанов, Венета Захариева и Борис Данаилов. Помощ са оказали и студентите от магистърската програма на Художествената академия. Иво Хаджимишев каза, че за "Снимка на годината 2011" ще включат и колегите им от НБУ.


Тази година имаше прецедент в раздела “Репортажна фотография”. В него номинираните Георги Кожухаров, Антон Станков и Красимир Делчев останаха много изненадани, когато обявиха, че награден няма да има. Представителят на Canon каза, че според журито никоя от снимките не заслужава да получи приз.


В раздел “Художествена фотография” номинирани бяха Михаела Иванова, Милен Станков и Петър Крусев. Наградата получи Петър Крусев.

В раздел “Фото есе” – Цветомир Станивоев, Ангел Василев и Боряна Кацарова. Наградата бе присъдена на Боряна Кацарова.

Фотоконкурс „Снимка на годината” има за цел да приобщи повече хора към фотография. Да я популяризира като изкуство и да създаде условия за обогатяване на фонда на Националната Художествена Галерия с творби на съвременната българска фотография.

Archipelago Art Dance Festival


Космополити ли сме!?

Имаме ли дух на авантюристи!?

Умеем ли да намираме нови светове,

имаме ли силата да правим изкуство и

умеем ли да превръщаме живота в такова!

Сега ще разберем.


Ето кратък тест.

Чували ли сте за Archipelago Art Dance Festival !?

Едва ли.

Сега ще ви разкажа.

Група ентусиасти, владеещи силата да са щастливи, талантливи, общителни и креативни се събират и оформят концепция, включваща начина им на живот. А той е музика, изкуство, йога и философия събиращи в себе си силата на земята и тайнството

на космоса. Тъй като са отворени към света, живота и хората те решават да споделят този манифест с други. Основната идея на фестивала е да се създаде пространствена

хармония. В нея се включват любовта, свободата, духовността и творчеството. Намерението на организаторите, както казват те, е да обединят всички, които се стремят към познание и търсят начин да изразят уважението си към Майката земя и Бащата космос, чрез танци, музика, изложби, инталации, фотографии,видеа. Целта е да покажат, че е възможно да се живее в хармония с природата и окръжаващата ни среда. Да преоткрием и изкараме навън творческите ни заложби. Да видим и усетим, да съпреживеем начина на живот на древните племена постигнали мистичната същност на битието, като прекараме няколко дни в аналогични пространство и атмосфера.

Тази година локацията е остров Contadora, архипелаг Perlas, които са територия на Панама. Част от историята на мястото се свързва с пиратите акустирали по крайбрежието на това райско кътче, а в по-ново време много морски изследователи са

привлечени от богатата флора и фауна в района.

Времето за провеждане на феста е от 16-ти

до 20-ти февруари 2011 г. Датите са подбрани според лунния календар. Пълнолунието е на 17-ти. За тази нощ е подготвена специална програма позволяваща детайлно проучване на разнообразието от загадки свързани с планетата и космоса.

Ето и останалата част от събитията: ще има обособени различни пространства, в които ще бъдат изложени арт-инсталации, отделен експозиционен център, healing или йога кът, кино и театрална зона, магазин за етнически и езотерични предмети, кафета и ресторанти. Организаторите са помислили и за най-малките гости осигурявайки им детска площ и подобаващи грижи като във всяка детска градина.

Всеки, който се чувства достатъчно подготвен и пълен с идеи може да вземе участие в различните сегменти - изкуство, декорации, изложби, танци. Ето някои оттворците,

които ще се погрижат за визуалната обстановка: Carey Thompson (USA) - органични инсалации, произведения на изкуството и рисуване на живо;

Aliens (Russsia), Quantum Tribe (Russia), Synops Effect (Russia) - арт-инсталлации и декориране на цялото пространство.
Музиката е инспирирана от Visionary, Spiritual, Magic и Tribal ритмите. Ще присъстват DJ-и от различни точки на света - Alex Tolstey (Panama), Boom Shankar (Germany), Blindox (Canada)Blue Lunar Monkey (Mexico), Blue Planet Corporation (France),

Dymons (England),Maya (Austria), Elektriena (Russia), Flooting Grooves (Scotland), Marcodelix (Costa Rica), Mindwere (Spain/Israel), Onionbrain (Brasil), Solar Plexus (Guatemala), Snyper (Finland), Stereographic (Brasil) .... и още.

При изпълненията на живо също има разнообразие от народности и кулури -Blue Lunar Monkey (Mexico), Cosmpsophy (England), Flooting Groovs (Scotland), Klangmassage (Austria), Otkun (Canada), Redy (Serbia), R2 (Costa Rica), Solar Plexus (Guatemala), Senor Loop

(Panama), Sensient (Australia) ... и други.

Край на теста.

За тези, които откриха сроден светоглед,

за тези, които проявиха интерес към новото

и за тези чиято формула на живота е приключението

мястото и времето вече са известни.

16-20th of February 2011

(17th of February - Full Moon).

Archipelago Art Dance Festival.

Contadora Island of Panama.

http://www.archipelago-festival.com/

петък, 4 февруари 2011 г.

Радиомагически реализъм



Поезия, музика, ефир, вечер, град. Няколко думи, а превръщат времето в магия. Какво по-предразполагащо от приглушена светлина в акустична зала с приятна музика, добро четиво и чаша вино. Ето какво – мястото е БНР, домакинът Аларма Пънк Джаз, музикалната омая в ръцете на Александър Евтимов – Шаманчето перкусии и глас; Росен Захариев - Роко тромпет, перкусии; Георги Дончев контрабас, бас, перкусии и завладяващата поезия на Хулио Кортасар. Фонът от мистични звуци, инструменти, ритми, вокали на триото бе в унисон с прочита на отделни стихотворения и пасажи, представени от преводачи, издатели и водещи.

Меланхолията и мистиката бяха подсилени от прожектирането на картини на илюстриралия (последното издание художника Цветан Казанджиев). Една позната и изведнъж друга сетивност. Безспорни са талантът на музикантите и умението им да импровизират, завладяват и пренасят слушащите в друга и вълшебна реалност. Сега е моментът да кажа, че предаването по радио Христо Ботев започва „Серия 2011” с литературно-музикални пърформънси, които ще се излъчват на живо от Първо студио. Началото бе поставено с аржентинския писател Хулио Кортасар. Той е представител на направлението магически реализъм, автор на няколко романа и множество рзкази. Роден е в Брюксел на 26 август 1914 г., но четири години по-късно семейството му се връща в Буенос Айрс. Завършва Педагогическото училище „Мариано Акоста“ и макар да не получава университетско образование, поради липса на средства, работи като учител в гимназии в градчета Боливар и Чивилкой, провинция Буенос Айрес. През 1944 г. става преподавател по френска литература в новооткрития Универисет Куйо в Мендоса.През 1951 г. се възползва от отпуснатата му от френското правителство стипендия и емигрира във Франция. Там остава до края на живота си. Кортасар умира на 12 февруари 1984 г. от левкемия. Работи като преводач за ЮНЕСКО. Сред преводите му са: "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо, "Мемоарите на Адриан" на Маргьорит Юрсенар и събраните съчинения на Едгар Алан По. Хулио Кортасар се появява на българския книжен пазар през 1972 г. с „Южна автострада”. Следват 1978 г. – „Всички огньове”, 1981 г. – „Лотарията”, 1981 г. – „Някой, който се шляе”, 1985 г. – „Междуетажие”, 1987 г. „Толкова обичаме Гленда”, 2006 г. – „Игра на дама”, 2007 г. –„Истории за кронопи и фами”, 2010 г. "Поезия". За превода на български са се погрижили Румен Стоянов, Стефка Кожухарова, Мария Пачкова, Красимир Тасев, Емилия Юлзари. Ето и няколко реда от аржентинския автор:

Да четеш въпросителни

Видя ли, наистина видя ли
снега, звездите, красотата с котешки стъпки?
Докосна ли, наистина докосна ли
чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш?
Изживя ли като насрещен удар
мига, мъката, падението, бягството?
Узна ли, узна ли с всяка пора на кожата, че твоите очи, твоите ръце, твоя пол, твоето нежно сърценужно бе да ги

изхвърлиш нужно бе да ги изплачеш ...
Хулио Кортасар





Новата сетивност - Магда Абазова

МАГДА АБАЗОВА,

една нова сетивност,

появила е в началото на 60-те години на 20 век. Време, в което всеки, който има различно образно мислене, може да рисува във форми, ракурси, цвят и метафори, каквито желае. В този период интерпретирането на тела, предмети, колорит и сюжети за нашата реалия е оправдан от широкия международен обмен и навлизането на индустриализацията в страната. Експериментирането е реакция на чувствителността, която се създава от новия ритъм на промишленият пейзаж. Той, макар и за кратко, заема мястото на аграрния като източник на творческа инспирация. В този момент Магда Абазова показва нова, странна,

нежна и някак поетична картина. Картина, в която светът е собствен, духът е над материята, рамките са деликатни и по-скоро мимолетен детайл, отколкото

ограничения. Цветът е различен, екстравагантен, чист, смесен, локален личен. Всичко това е Тя, художничката. Остава такава през

целия си изследователски път. Рисува със същата лирична нагласа мистиката на Родопите, градската култура, интериори и хора. Това е, което я отличава от другите – винаги можете да разпознаете нейната четка. Емблематичните пембени, циклами, зелени, експресивни огнени червени, оранж и електрикови жълти и сини. И колкото и наситени да са те, носят не напрежение, а безвремие и покой. Овала на форми и дори мултипликацията им в ръбат вид са разположени с финес и подходяща багра.

Позната или не.

Тогава - през 60-те в нейното начало, или днес - в началото на 20-те години на 21 век, Магда звучи по един и същи начин. Тя е нова, съвременна и някак позната – тя е вечна.