петък, 4 февруари 2011 г.

Радиомагически реализъм



Поезия, музика, ефир, вечер, град. Няколко думи, а превръщат времето в магия. Какво по-предразполагащо от приглушена светлина в акустична зала с приятна музика, добро четиво и чаша вино. Ето какво – мястото е БНР, домакинът Аларма Пънк Джаз, музикалната омая в ръцете на Александър Евтимов – Шаманчето перкусии и глас; Росен Захариев - Роко тромпет, перкусии; Георги Дончев контрабас, бас, перкусии и завладяващата поезия на Хулио Кортасар. Фонът от мистични звуци, инструменти, ритми, вокали на триото бе в унисон с прочита на отделни стихотворения и пасажи, представени от преводачи, издатели и водещи.

Меланхолията и мистиката бяха подсилени от прожектирането на картини на илюстриралия (последното издание художника Цветан Казанджиев). Една позната и изведнъж друга сетивност. Безспорни са талантът на музикантите и умението им да импровизират, завладяват и пренасят слушащите в друга и вълшебна реалност. Сега е моментът да кажа, че предаването по радио Христо Ботев започва „Серия 2011” с литературно-музикални пърформънси, които ще се излъчват на живо от Първо студио. Началото бе поставено с аржентинския писател Хулио Кортасар. Той е представител на направлението магически реализъм, автор на няколко романа и множество рзкази. Роден е в Брюксел на 26 август 1914 г., но четири години по-късно семейството му се връща в Буенос Айрс. Завършва Педагогическото училище „Мариано Акоста“ и макар да не получава университетско образование, поради липса на средства, работи като учител в гимназии в градчета Боливар и Чивилкой, провинция Буенос Айрес. През 1944 г. става преподавател по френска литература в новооткрития Универисет Куйо в Мендоса.През 1951 г. се възползва от отпуснатата му от френското правителство стипендия и емигрира във Франция. Там остава до края на живота си. Кортасар умира на 12 февруари 1984 г. от левкемия. Работи като преводач за ЮНЕСКО. Сред преводите му са: "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо, "Мемоарите на Адриан" на Маргьорит Юрсенар и събраните съчинения на Едгар Алан По. Хулио Кортасар се появява на българския книжен пазар през 1972 г. с „Южна автострада”. Следват 1978 г. – „Всички огньове”, 1981 г. – „Лотарията”, 1981 г. – „Някой, който се шляе”, 1985 г. – „Междуетажие”, 1987 г. „Толкова обичаме Гленда”, 2006 г. – „Игра на дама”, 2007 г. –„Истории за кронопи и фами”, 2010 г. "Поезия". За превода на български са се погрижили Румен Стоянов, Стефка Кожухарова, Мария Пачкова, Красимир Тасев, Емилия Юлзари. Ето и няколко реда от аржентинския автор:

Да четеш въпросителни

Видя ли, наистина видя ли
снега, звездите, красотата с котешки стъпки?
Докосна ли, наистина докосна ли
чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш?
Изживя ли като насрещен удар
мига, мъката, падението, бягството?
Узна ли, узна ли с всяка пора на кожата, че твоите очи, твоите ръце, твоя пол, твоето нежно сърценужно бе да ги

изхвърлиш нужно бе да ги изплачеш ...
Хулио Кортасар





Няма коментари:

Публикуване на коментар