неделя, 17 април 2011 г.

Трите свята





В света на хората има три нива на възприемане и съществуване – горе, по средата и долу. За всяко от тях има две значения. Едното обяснява природното и научно състояние на нещата, а друго - от примитивните схващания на предците ни, през дома на боговете до местонахождението на Рая. Има символи, знаци, цветове, флора и фауна, свързвани с различни вярвания, схващания, религиозни убеждения за „трите свята” – горе, среда, долу. За разлика от многото символизиращи едно от трите, тези, които комбинират са малко. Горе: слънце, птица, балон, облак, звезди, луна, короната на дървета ... - бяло, жълто, синьо, червено /знамето, намиращо се на короната на дървото на живота/, ... Среда: земя, растителност, средната част на дърветата или ствола, ... - зелено, синьо, кафяво, ... Долу: корените, рудите, къртиците, ... - черно, тъмнина, сумрак, червено / адския огън/, ...трите: стълба, въже, дърво, човек ...

В митологичните представи на много народи дървото, титулувано още като космическото дърво или дървото на живота, е в основата на пантеистичноста. То изгражда света, поддържа живота с чисто природните си дадености – съдържа и задържа хранителни сокове и вода, с листата си изхранва хора и животни, обогатява хумуса - почвата, грижи се за въздуха, високо е и винаги е насочено към небето. Вероятно това е подтикнало древните да го приемат за медиатор между земята и небето, между хората и боговете. В различните народи и географски ширини то е различен вид: галски дъб, германска липа, скандинавски ясен, сибирска бреза, маслината в исляма. Такива са още индийската смокиня, японският бамбук, масонската акация, еврейският бадем, китайската върба, лавъра на Аполон и белият имел на друидите.[1] Дървото черпи сили от митичен извор, разделящ се на четири - за всяка от посоките на света. За него намираме сведения и в Библията, където е спазена троичността и от двете му страни се намират дървото на доброто познание и злото познание. Дървото на живота е сред митологичните символи, просъществували от зората на човечеството до наши дни. Това го нарежда сред най-древните сакрали и заема особено място във всички култури и бит. Космическото дърво организира света по вертикала.

Такъв е примерът със скандинавското дърво Игдразил[2]. В корените му лежи змей, около ствола му пасат тревопасни, а в короната пеят птици. С тази структура то прави връзка между реалност и митология. Според древните обитатели на двуречието, Дървото расте в центъра на света, сияе като лазурит, който е свързван с космоса, обитавано е от бога на плодородието, с което са приписвали и обяснявали размножителните му функции. Пример за това е един от експонатите в Берлинския музей. В релефа се вижда как божеството излиза от Дървото, а около него са преливащите води.[3] Повечето изследователи правят връзка между Дървото на живота и Великата богиня майка. И може би имат основания, тъй като са намерени изображения, в които голата богиня държи фикус, в други от генеталите й излиза растение. Да вземе дори библейския сюжет, където Адам и Ева са в Райската градина, Едем и около тях има смокиня и маслина. Можем да използваме и Гилгамеш,който среща Сидури при един лозов корен, а в Шумер той е символ на плодородието. Затова Великата богиня била наричана - Богиня на лозовия корен. След като е символ на плодородието, Космическото дърво логично е и символ на безсмъртието, тъй като то непрекъснато се възражда и дава живот на останалите около него. До този извод можем да стигнем, четейки отново епоса за Гилгамеш. Обзет от голяма тъга по смъртта на приятеля си, Енкиду тръгва да търси растението, даващо безсмъртие. Открива го на дъното на океана. По обратния път, ожаднял спрял да пие вода от един извор. Коварната змия видяла какво носи, откраднала го и станала безсмъртна. Така тя обрекла хората на тленност.

Този сюжет е твърде близък до змията и грехопадението на библейските персонажи. Както знаем увитата в клоните на дървото на познанието, тя подлъгала Ева да отхапе от забранения плод, в следствие на което хората са изгонени от Рая и са обречени да бъдат смъртни.

Това Дърво има своето отражение и във великата египетска цивилизация. Богинята Нут е смятана за негов обитател, а в едно изображение богинята Хатхор, седнала на Космическото дърво подава питие и храна на мъртвите. Под голямото светещо дърво слънчевият бог Ра, предрешен като котка убива Апоп, змея от подземното царство.

Темата за плодородието и безсмъртието откриваме и при хетите. В един текст за бога на плодородието – Телепинус, срещаме вечно зеленото дърво „Ейя”, на което е окачена овча кожа със символично представени безсмъртие и плодородие.

В Егейската култура този митологичен символ също присъства. Виждаме го представен от богиня, седнала върху дървото на живота, а до нея са другите космически символи – слънцето, луната и водата. В друг случай богинята е в лодка заедно с жертвеник и дърво.

Българската митология не прави изключение по отношение на Световното дърво. Тази важна роля е отреждана на дъбът, яворът, орехът и борът. Към тях се подхожда с почитание. Пазени са от сеч и подобни вреди. Те са сакрали и местата около и под тях са такива. Свидетели са и участници в много ритуали. Обикновено се намират близо до вода, кръстопът или могила. При тях се правят жертвоприношения, курбани за боговете, покровителите, за изцеление, при суша и пр.. След като животното бъде убито, кръвта му се оставя да изтече в корените на дървото. Тези свети дървета са назовавани още миросани. Миросването се извършва от свещеник по времето на голям християнски празник, какъвто е Великден. Ритуалът се състои от обикаляне около дъба, обикновено три пъти, следва пробиване на три дупки и запълването им с миро. При завършването на церемонията се счита, че цялото село е предпазено от злини. В славянската митология дъбът е дървото на бог Перун. Затова Бъдника, който гори три дни е от дъб и е със значение на вертикален модел на света. В миналото, още преди да се построят храмове, църковните служби се извършвали под тях. Мотивът на Дървото на живот има своето отражение във фолклора, пластиката, златарството, шевиците, бродериите. То е част от коледарите, сватбеното знаме, кумовото дърво. Този митологизиран символ е симбиоза на пълния житейски и природен цикъл. Може да се тълкува като отделен човек, животът му, неговият микрокосмос, неизменно свързан с общочовешкия и природен макрокосмос. Космическото дърво е израз на архаичната представа на преминаването в трите свята, още може да бъде отъждествено с преминаването на различните социални статуси.


[1] Беноа, Люк „Знаци, символи и митове”, стр. 56, ИК „Одри”

[2] „Мифъй народов мира”, стр 478, Т І, Из. 1987

[3] Bergama, H. “De boom des levens in schrift en historie”, стр. 91 – 93, 1938г.

петък, 15 април 2011 г.

С дъх на море и подправки от плодове




С дъх на море и подправки от плодове. Това усещам, когато гледам картините на Василка Монева. Тя не се скъпи на цветове, не се свени да пълни платната с енергия, понякога толкова мощна, че струи като слънчев вулкан. Друг път всичко е сиво, студено, но меко и приятно, оставяйки те да се носиш в пространството на безвремието и носталгията по един друг свят.

Има линии, контури, даващи рамки на образи, предмети, отделящи форми и детайли. Но и такива, които имат свой живот и структурират тяло – стълби, въжета, струни, мачти или просто нахвърляни мисли. Редува леки пейзажи от сиво, бежово, резида, охра с експресивни до сюрреалистични урбанистични такива, използвайки огненочервено, пламтящо оранжево, виолет и пепеливо вокафяво.


Играта на мазките със светлосянката в натюрмортите създава трептене и определена скулпторна чувствителност. И някак естествено, поглеждайки през прозореца на стаята, на балкончето стои масичка с богата монохромна драперия, отрупана с плодове. И пак там между софийските покриви се откроява часовниковата кула на Централните хали.

Мястото, събиращо всички генерации, хората от различните сфери и групи; мислещите, правещите, работещите, творците, децата; всички. Място, важно колкото храма и по-голямо от което и да било културно средище, защото там всички са на една опашка, взимат една храна и ядат един хляб, а както знаем, никой не е по-голям от хляба.

И сякаш сестрите на времето, стрелките са застинали в този социален час – часът за пазар, в който покупките имат дъх на море и подправки на плодове.

Художничката е родена на 14 март 1945 година в Русе. След като завършва училище, заминава за София, където следва аранжорство в Техникума за художествени занаяти. Две години работи като куклоконструктор в Русенския куклен театър. Като художник се оформя сред колегите от русенската група на художниците – една от водещите у нас през 60-те и 70-те години. От 1971 година е член на Съюза на българските художници.


Василка Монева има 14 самостоятелни изложби у нас. В чужбина: две в Германия през 1975 г. и 1977 г., в западен Берлин заедно с художниците Теофан Сокеров и Цвятко Дочев; една в Унгария 1989 г. Участва в представителни изложби в Париж, Пекин, Будапеща, Берлин, Атина, Москва, Рига, Братислава, Букурещ, Ню Йорк, Барселона, Токио, Потсдам и други.

Нейни картини са притежание на Националната художествена галерия и Софийската градска художествена галерия, на общински галерии и държавни учреждения, както и на колекционери в България и в чужбина.




Биeнале за илюстрации Братислава

Интересна гостуваща изложба можете да видите на третия етаж от Изложбения център на Шипка 6. Там са подредени Наградените между 1967 и 2009 автори от Биеналето на илюстрацията, Братислава. Събитието е под патронажа на посланика на Република Словакия в България н. пр. г-н Карол Мистик съвместно с Българския културен институт в Братислава и БИБИАНА – Международен дом за изкуство за деца.

Историята на конкурса започва през 1967 г. Негов основател е д-р Душан Рол. От самото начало организаторите имат предимство. Те не само създават условия за представяне на най-добрите произведения от страни с богата книжовна култура в областта на илюстрацията за деца, но същевременно се предоставя на илюстраторите от различни страни възможност да представят своите произведения на специалистите и издателствата. За Биеналето обаче е най-важно да привлече вниманието на детския зрител. През 43-годишното му съществуване са се представили 6507 илюстратори от 103 страни с 52 777 оригинални илюстрации и повече от 8 000 книги.

Биеналето на илюстрацията Братислава се провежда под патронажа на ЮНЕСКО и Международния съюз за детски книги с подкрепата на Министерството на културата на Словашката република през септември – октомври на всяка нечетна година. Част от БИБ са и театрални и творчески работилници.

Членовете на Международното жури са от 6 до 12 души, представители на различни страни, континенти и култури. Журито разпределя 11 престижни награди – Голямата награда БИБ, Златната ябълка БИБ (5 бр.) и Плакет БИБ (5 бр.). Освен това се присъжда и Почетна грамота на издателство за значителен принос в издателското дело.

Авторът, който получи Голямата награда БИБ, става автоматично член на журито при следващото издание на БИБ. Получава и право на самостоятелна изложба през следващото Биенале на илюстрацията.

БИБ сформира и детско жури, което връчва своя награда.

БИБИАНА, международният дом за изкуство за деца, организира първите изложби и съпътстващи програми от 1987. Организацията има богата и разнородна дейност, свързана с Биеналето на илюстрацията, Братислава. Постепенно тя се разширява, превръщайки я в модерна институция, която подпомага развитието на професионалното изкуство за деца.


Калия Калъчева

Преди повече от месец, в галерията на София Прес видях една млада авторка - Калия Калъчева, която остави в мен двойнствено чувство. От една страна усещането за похвата на българските авангардисти родени в началото на миналия век, от друга съвременната реалия. Не бях сигурна точно какво мисля за стила й, но ми хареса. Въпреки вътрешната ми съпротива крещяща в мен - тя е прекалено млада за този изказ. Големи платно с мащабни пейзажи и екстериори, миниатюрни фигурки на хора тръгнали на накъде като мравки, силуети. От картините струи някаква тъга и самота подсилена от цветовете. Използвала е чисти и локални тонове в големи пространства разграничаващи се категорично.

Хора в малки групи, семейства или единици без лица, но със

собствен живот.

Ескалатори с бели проблясъци идващи от далечината и отдалечаващи се съдби.

Рано е за толкова млад художник да бъда по-обстоятелствена. Ще й дам време, защото е перспективна.

Ето някои факти от биографията й:

Калия Калъчева е родена през 1986г. в София. Завършва Национално училище за изящни изкуства - Илия Петров, София - специалност Живопис 2005г. През 2009 г. в Национална Художествена Академия, София защитава степен бакалавър поЖивопис, в ателието на проф. Андрей Даниел и пак там 2011г. става магистър.

Участва в няколко групови изложби:

2010 – резиденция на посланика на САЩ, София
2010 - Галерия Академия, София-„ Назад към природата” изложба на дипломни защити на студенти, придобили о.к.с. Магистър 2008 -Шипка 6,София-изложба на дипломни защити на студенти, придобили о.к.с. Бакалавър
2008 - Галерия Академия, София – изложба - протест "Да спасим Рила планина" 2008 - Галерия София Прес, София - изложба на 51 ателие "Натюрморт и компания"
2007 - Галерия София Прес, София - изложба на 51 ателие "Художници рисуват художници"
.