неделя, 17 април 2011 г.

Трите свята





В света на хората има три нива на възприемане и съществуване – горе, по средата и долу. За всяко от тях има две значения. Едното обяснява природното и научно състояние на нещата, а друго - от примитивните схващания на предците ни, през дома на боговете до местонахождението на Рая. Има символи, знаци, цветове, флора и фауна, свързвани с различни вярвания, схващания, религиозни убеждения за „трите свята” – горе, среда, долу. За разлика от многото символизиращи едно от трите, тези, които комбинират са малко. Горе: слънце, птица, балон, облак, звезди, луна, короната на дървета ... - бяло, жълто, синьо, червено /знамето, намиращо се на короната на дървото на живота/, ... Среда: земя, растителност, средната част на дърветата или ствола, ... - зелено, синьо, кафяво, ... Долу: корените, рудите, къртиците, ... - черно, тъмнина, сумрак, червено / адския огън/, ...трите: стълба, въже, дърво, човек ...

В митологичните представи на много народи дървото, титулувано още като космическото дърво или дървото на живота, е в основата на пантеистичноста. То изгражда света, поддържа живота с чисто природните си дадености – съдържа и задържа хранителни сокове и вода, с листата си изхранва хора и животни, обогатява хумуса - почвата, грижи се за въздуха, високо е и винаги е насочено към небето. Вероятно това е подтикнало древните да го приемат за медиатор между земята и небето, между хората и боговете. В различните народи и географски ширини то е различен вид: галски дъб, германска липа, скандинавски ясен, сибирска бреза, маслината в исляма. Такива са още индийската смокиня, японският бамбук, масонската акация, еврейският бадем, китайската върба, лавъра на Аполон и белият имел на друидите.[1] Дървото черпи сили от митичен извор, разделящ се на четири - за всяка от посоките на света. За него намираме сведения и в Библията, където е спазена троичността и от двете му страни се намират дървото на доброто познание и злото познание. Дървото на живота е сред митологичните символи, просъществували от зората на човечеството до наши дни. Това го нарежда сред най-древните сакрали и заема особено място във всички култури и бит. Космическото дърво организира света по вертикала.

Такъв е примерът със скандинавското дърво Игдразил[2]. В корените му лежи змей, около ствола му пасат тревопасни, а в короната пеят птици. С тази структура то прави връзка между реалност и митология. Според древните обитатели на двуречието, Дървото расте в центъра на света, сияе като лазурит, който е свързван с космоса, обитавано е от бога на плодородието, с което са приписвали и обяснявали размножителните му функции. Пример за това е един от експонатите в Берлинския музей. В релефа се вижда как божеството излиза от Дървото, а около него са преливащите води.[3] Повечето изследователи правят връзка между Дървото на живота и Великата богиня майка. И може би имат основания, тъй като са намерени изображения, в които голата богиня държи фикус, в други от генеталите й излиза растение. Да вземе дори библейския сюжет, където Адам и Ева са в Райската градина, Едем и около тях има смокиня и маслина. Можем да използваме и Гилгамеш,който среща Сидури при един лозов корен, а в Шумер той е символ на плодородието. Затова Великата богиня била наричана - Богиня на лозовия корен. След като е символ на плодородието, Космическото дърво логично е и символ на безсмъртието, тъй като то непрекъснато се възражда и дава живот на останалите около него. До този извод можем да стигнем, четейки отново епоса за Гилгамеш. Обзет от голяма тъга по смъртта на приятеля си, Енкиду тръгва да търси растението, даващо безсмъртие. Открива го на дъното на океана. По обратния път, ожаднял спрял да пие вода от един извор. Коварната змия видяла какво носи, откраднала го и станала безсмъртна. Така тя обрекла хората на тленност.

Този сюжет е твърде близък до змията и грехопадението на библейските персонажи. Както знаем увитата в клоните на дървото на познанието, тя подлъгала Ева да отхапе от забранения плод, в следствие на което хората са изгонени от Рая и са обречени да бъдат смъртни.

Това Дърво има своето отражение и във великата египетска цивилизация. Богинята Нут е смятана за негов обитател, а в едно изображение богинята Хатхор, седнала на Космическото дърво подава питие и храна на мъртвите. Под голямото светещо дърво слънчевият бог Ра, предрешен като котка убива Апоп, змея от подземното царство.

Темата за плодородието и безсмъртието откриваме и при хетите. В един текст за бога на плодородието – Телепинус, срещаме вечно зеленото дърво „Ейя”, на което е окачена овча кожа със символично представени безсмъртие и плодородие.

В Егейската култура този митологичен символ също присъства. Виждаме го представен от богиня, седнала върху дървото на живота, а до нея са другите космически символи – слънцето, луната и водата. В друг случай богинята е в лодка заедно с жертвеник и дърво.

Българската митология не прави изключение по отношение на Световното дърво. Тази важна роля е отреждана на дъбът, яворът, орехът и борът. Към тях се подхожда с почитание. Пазени са от сеч и подобни вреди. Те са сакрали и местата около и под тях са такива. Свидетели са и участници в много ритуали. Обикновено се намират близо до вода, кръстопът или могила. При тях се правят жертвоприношения, курбани за боговете, покровителите, за изцеление, при суша и пр.. След като животното бъде убито, кръвта му се оставя да изтече в корените на дървото. Тези свети дървета са назовавани още миросани. Миросването се извършва от свещеник по времето на голям християнски празник, какъвто е Великден. Ритуалът се състои от обикаляне около дъба, обикновено три пъти, следва пробиване на три дупки и запълването им с миро. При завършването на церемонията се счита, че цялото село е предпазено от злини. В славянската митология дъбът е дървото на бог Перун. Затова Бъдника, който гори три дни е от дъб и е със значение на вертикален модел на света. В миналото, още преди да се построят храмове, църковните служби се извършвали под тях. Мотивът на Дървото на живот има своето отражение във фолклора, пластиката, златарството, шевиците, бродериите. То е част от коледарите, сватбеното знаме, кумовото дърво. Този митологизиран символ е симбиоза на пълния житейски и природен цикъл. Може да се тълкува като отделен човек, животът му, неговият микрокосмос, неизменно свързан с общочовешкия и природен макрокосмос. Космическото дърво е израз на архаичната представа на преминаването в трите свята, още може да бъде отъждествено с преминаването на различните социални статуси.


[1] Беноа, Люк „Знаци, символи и митове”, стр. 56, ИК „Одри”

[2] „Мифъй народов мира”, стр 478, Т І, Из. 1987

[3] Bergama, H. “De boom des levens in schrift en historie”, стр. 91 – 93, 1938г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар