петък, 15 април 2011 г.

С дъх на море и подправки от плодове




С дъх на море и подправки от плодове. Това усещам, когато гледам картините на Василка Монева. Тя не се скъпи на цветове, не се свени да пълни платната с енергия, понякога толкова мощна, че струи като слънчев вулкан. Друг път всичко е сиво, студено, но меко и приятно, оставяйки те да се носиш в пространството на безвремието и носталгията по един друг свят.

Има линии, контури, даващи рамки на образи, предмети, отделящи форми и детайли. Но и такива, които имат свой живот и структурират тяло – стълби, въжета, струни, мачти или просто нахвърляни мисли. Редува леки пейзажи от сиво, бежово, резида, охра с експресивни до сюрреалистични урбанистични такива, използвайки огненочервено, пламтящо оранжево, виолет и пепеливо вокафяво.


Играта на мазките със светлосянката в натюрмортите създава трептене и определена скулпторна чувствителност. И някак естествено, поглеждайки през прозореца на стаята, на балкончето стои масичка с богата монохромна драперия, отрупана с плодове. И пак там между софийските покриви се откроява часовниковата кула на Централните хали.

Мястото, събиращо всички генерации, хората от различните сфери и групи; мислещите, правещите, работещите, творците, децата; всички. Място, важно колкото храма и по-голямо от което и да било културно средище, защото там всички са на една опашка, взимат една храна и ядат един хляб, а както знаем, никой не е по-голям от хляба.

И сякаш сестрите на времето, стрелките са застинали в този социален час – часът за пазар, в който покупките имат дъх на море и подправки на плодове.

Художничката е родена на 14 март 1945 година в Русе. След като завършва училище, заминава за София, където следва аранжорство в Техникума за художествени занаяти. Две години работи като куклоконструктор в Русенския куклен театър. Като художник се оформя сред колегите от русенската група на художниците – една от водещите у нас през 60-те и 70-те години. От 1971 година е член на Съюза на българските художници.


Василка Монева има 14 самостоятелни изложби у нас. В чужбина: две в Германия през 1975 г. и 1977 г., в западен Берлин заедно с художниците Теофан Сокеров и Цвятко Дочев; една в Унгария 1989 г. Участва в представителни изложби в Париж, Пекин, Будапеща, Берлин, Атина, Москва, Рига, Братислава, Букурещ, Ню Йорк, Барселона, Токио, Потсдам и други.

Нейни картини са притежание на Националната художествена галерия и Софийската градска художествена галерия, на общински галерии и държавни учреждения, както и на колекционери в България и в чужбина.




Няма коментари:

Публикуване на коментар