сряда, 4 май 2011 г.

Когато скулптурата среща хартията

В България не можем да се похвалим с кой знае какви традиции в скулптурата. За да се убедим, е необходима разходка по държавни, общински, частни галерии и депа. Началото й идва след Oсвобождението благодарение на шепа творци, получили образованието си в Европа, а именно Марин Василев, Жеко Спиридонов и Борис Шац. Те работят в две основни направления - портретния жанр, битови и социални теми, свързани с обикновените хора. По-късно идва Андрей Николов, който вдъхва душа на мрамора. И така минават няколко поколения, третиращи различни теми, обработващи различни повърхности, докато стигаме до 29 април 2011 г., когато бе първата ми среща с хартията, която побра в себе си триизмерна скулптура. Под въздействието на видяното следващите няколко дни бях обсебена и изумена. Върху листа беше поместен цял един нов, за мен, свят. Върнах се в изложбения център на СБА за разговор с автора.

Никола Диков е потомствен скулптор. Когато решил да продължи традицията, баща му го подложил на тест: „Видиш ли дете да рисува, бий го през ръцете, ако го видиш втори път - пак го удари и ако го видиш трети път скрит, някъде отново да рисува, му помогни”. Разбира се веднага го попитах имало ли е настойчиви опити от страна на баща му по отношение на стил и начин на работа? Ето и отговора: „Ако е имало някакво влияние, то е било само визуално, това което съм видял не с насоки. Но баща ми винаги е изказвал мнение – Това ми харесва, това не.” И наистина е така, докато бащата Коста Диков работи портрети, фигурални композиции изчистени и точни от мрамор,... синът търси сложната структура на малките камъчета, и изяществото на естествените природни форми.

Тези непосредствени образования са причината за един изцяло нов стил, въведен от художника. Как стига до тази образност!? „От малък съм подреждал композиции от камъчета. Опитвал съм да правя скулптура от глина. По-късно от дърво и камък”. Освен това „човек трябва да

се научи да наблюдава”, казва той. По време на разговора ни стана дума за неконвенционалното изкуство и пътят до него. Подготовката, която е много важна част от пътя на развитие. - „Трябва да се научиш от природата на здравия рисунък, но пак трябва да имаш подготовка преди това.” За експериментирането, което предхожда неговия стил и изложбата „Поглед към скулптурата на Създателя” споделя: „Когато човек работи, открива нови пространства. Не трябва да рисува етюдно. Като скулптор аз имам различно пространствено виждане. Съобразявал съм се с материята, структурата на камъка, за да мога да я пресъздам”. Никола Диков се вдъхновява от камъчета, намерени край река Ропотамо и пустините рози донесени от Африка.

Те са изписани с такава детайлност и педантичност, гледани отблизо и далеч са като реални. Образите могат да се разглеждат като цяло и фрагмент. За всяка чертичка, светлосянка, релеф, заобленост, преход, извивка е отделена часовникарска прецизност. Направих си експеримент и снимах детайл в близък план с варио. Ефектът беше като на съществуваща релефна повърхност. Такова реалистично монументално внушение, изпълнено с динамика и живот, непрекъснато променящото се и кореспондиращо със зрителя може да бъде вкарано в картона само от скулптор. Не случайно казвам вкарано, авторът е огънал пространствената крива така, че в плоска повърхност да разположи триизмерен обект. А те са повече от специални, каквото е и отношението на твореца им и тяхното към наблюдаващия ги. Картините нямат заглавия съвсем целенасочено. Както казва Н. Диков „Всеки според нагласата си трябва да види и да открие названието, защото всеки вижда различни неща” и това е така най-малкото от подготовката с която гледа. За себе си аз открих: Седнала жена и човек, положил глава в скута й; Легендата за Ромул и Рем; група от хора, корали, събрали в себе си екзотичните богатства на океана, метеор, носещ живот със стройна архитектура и ред и много други преживявания, изникнали от прочетено и въображение. За мен някъде в заглавието на изложбата трябва да има поместена думата въображение, защото природата и Създателя, който и да е той, са проявили голямо въображение уловено от чувствителността на Никола Диков и изкарани на повърхността с много търпение картон, пастел, туш и темпера.

1951г. Роден в гр. София
1974г. Завършва Национална Художествена Академия, София,
специалност “Скулптура”
Работи в областта на малката пластика и монументалната скулптура.Негови скулптури притежават НХГ, и художествени галерии в България, както и частни лица в България, Холандия, Германия, Япония.Авторски монументални творби в град Луковит, град Шумен – централен площад, град София – Резиденция “Лозенец”.

Самостоятелни изложби:

  • 2011г. София, СБХ
  • 2010г. гр. Приморско, изложбена зала, съвместно с Николай Коларов
  • 2009г. гр. Бургас, галерия "Богориди"
  • 2004-2005г. гр. София, галерия “България”
  • 2004г. гр. Ботевград
  • 1995г. гр. София, галерия “Крида Арт”
  • 1994г. гр. София, посолство на Федерална Република Германия
  • 1992г. гр. Мачики Жинован – сити о.Окинава, Япония
  • 1991г. гр. София, изложбен комплекс СБХ
  • 1986г. гр. София
  • 1981г. гр. Троян


През 1984 е поканен да ръководи Национален Симпозиум по Скулптура в Дърво “Ясна Поляна” който се провежда и до днес с кратки прекъсвания.

Награди
1996г. Награда на СБХ на Национална изложба “Скулптура”
1994г. Почетен медал от V-то Международно биенале на изящните изкуства
гр. Кайро, Египет

вторник, 3 май 2011 г.

Тази седмица в София …


И по-точно вторник късният следобед бе изпълнен с културни събития. Наложи се да направя стегната програма, която да спазя със спортна дисциплина и благодарение на станалите традиция закъснения, да успея да посетя всичките планирани мероприятия. Започнах с галерията на Шипка 6, където на последния етаж е поместена една изключителна изложба на скулптора Никола Диков. Задължително трябва да се види и побързайте, краят й е на 8-ми май. Той, за разлика от много други негови колеги, присъства от първия до последния ден в експозиционния център и можете да се запознаете с него и лично да поговорите. Това направих и аз.

На третия етаж днес се откри една благотворителна изложба изключително скучна по съдържание.

С много по–добро впечатление ме остави следващото ниво от сградата, в което можете да видите какво сънуват българските художници. Забавлявах се, гледайки кривите и стимулирани преживявания и страхове на следващото поколение. Първият етаж бе в процес на куриране и през вратата изглеждаше обещаващо.

От СБХ отидох в Академията, където в 17.30ч се проведе - Отворен клас. Светът, видян от кино и Куратор, една професия, една страст. Лектор бе Доминик Пайни. Той е продуцент, куратор и преподавател („Екол дю Лувр”). От тази лекция разбрах с колко безумни неща могат да се занимават французите, когато решат да се правят на важни. Пример: правят се години наред изложби с основна концепция на куратора да напише под произведението на изкуството заглавието на съответния предмет и името на автора !!! Имах въпроси, но не можах да ги задам.

Следващата точка от моята програма галерия „Париж - Москва”, стана домакин на живописеца Христо Христов. При него мистичното бе водещо и изразено чрез няколко пейзажа и множество коне в различни цветове. Сакралността се загатваше от използваните наситени и плътни цветове. Движението във фигурите на тези толкова символични животни бе изпълнено с напрежение и сила. Малка, но странно въздействаща изложба. След скучната лекция в НХА това бе добър преход към галерия „1908”.

Там ме посрещна сладка и нежна изложба, преливаща от носталгия по една отминала романтика. „Girls like cards” ще ви зареди с настроение, ще ви върне десетилетия назад. Във времената на винилените плочи, големите кожни куфари, широките поли до колената, френските прически и подражанието на филмовите звезди от 60-те.

Края на тази моя обиколка дойде с посещението на вторият етаж на градската галерия. Там днес бе отбелязано началото на поредица от артистични прояви, обединени в концепция и заглавие Paper Art Fest. Това, което мога да кажа на този етап е: международно участие, различни по вид, изработка, форма, стил, цвят и ... произведения. Добро боравене с материала и класно използване на идея и изпълнение.

Е, толкова за днешния дъждовен ден. Идете и вижте сами!