събота, 22 декември 2012 г.

Фестивал на съвременната керамика 2012

       Какво ще кажете за керамиката? Да, тя е част от приложните изкуства и я припознаваме в част от домашния интериор като вази, саксии, малки фигурки, тела за ароматни масла и различна кухненската посуда. Ще Ви представя една тематична изложба чиито експонати предизвикаха в мен много приятни емоции. До 13-ти януари 2013 г. в галерията на книжарницата на ул. Славянска 29 можете да посетите „Фестивала на съвременната керамика – 2012 г.” Той се организира за трета поредна година от секция керамика на СБХ. Трябва да отбележа, че времето на излагане не е случайно. На 12 декември се чества Св. Спиридон считан за покровител на занаятчиите съответно и на керамиците. Изложени са керамични пана в една и няколко части приличащи повече на изящни произведения, отколкото на занаятчийски. Картини в рамки, отворени пълни с цвят жизнени и привличащи вниманието като малък остров на щастието. Други суетни, приказни или носещи авангардни послания с тънко чувство за хумор. Като един от най-древните занаяти керамиката носи посланията на изживяното. Ще видите претворени езически култови теми, библейски сюжети и актуални съвременни проблеми. Предадени са с лекота и създават весело настроение. Всяко едно от керамичните произведения е чудесно допълнение за всеки дом и помещение и наистина оригинален, и ефектен подарък за всеки повод без ограничение на възрастта на човека. Подходящи са за всички, но най-добре се уверете сами.
  








Фотограф Златин Трендафилов.

неделя, 16 декември 2012 г.

Финансов директор под наем


В света на бизнеса има различни професии, свързани с различни пазарни потребности. Днес ще ви разкажем за една нова и атрактивна реализация, като ви срещнем с неин представител. Той е млад, инициативен и вече имат достатъчно опит, както в работата си в малки и големи компании в различни сектори от финансови институции до производство, така и като частен предприемач, избрал да стартира своя бизнес в разгара на икономическата криза. Ивайло Филипов, нашият събеседник, има над десет години опит в сферата. Преминал е през най-важните етапи свързани с финансовото състояние на една фирма - счетоводство, одит, финанси, мениджмънт и е наясно с всички процеси. Работил е в български, чуждестранни и смесени компании. Именно поради тази причина днес Ви срещам с него, за да разкаже за една съвсем нова за пазара услуга, която е разработил конкретно за трудните времена на финансова криза . Финансов директор под наем!
Въпрос: С какво е свързана работата на Финансовия Директор?

Отговор: ФД е длъжност, характерна за всяка голяма компания. Това не е само помпозно звучаща позиция. Названието показва степента на важност, голямата отговорност и качеството на услугите, които се изпълняват. ФД е вторият човек във всяка една голяма компания, който се грижи за жизнени за нея функции, като: контрол, планиране, отчетност, играе ролята на консултант на управителния съвет на компанията по отношение на стратегия, развитието на компанията и разработване на нови пазари и/или услуги.

Въпрос: Както казахте, това е ключов за компанията човек, т.е. това е човек, който е част от всяка една компания. В какъв смисъл тогава под наем? Кой може да се възползва от услугата?:

Отговор: Както казах, той е част от всяка една ГОЛЯМА компания. Фокусът на ФД под наем са основно малките и стартиращи компании. Смисълът в случая е да направим така, че и те да могат да се възползват от подобни висококачествени услуги, защото често те нямат възможност, не могат да си позволят да назначават ФД на пълен работен ден, а и дори не могат да го натоварят на пълно работно време. От друга страна, във времена на стагнирана икономика и непрекъснато намалявани бюджети, от тази услуга могат да се възползват и средни компании с цел оптимизация на разходите, а дори и за второ мнение или за потвърждаване/ отхвърляне на някои ключови за тяхното развитие решения.

Въпрос: Какви са конкретните услуги, от които могат да се възползват компаниите?

Отговор: Това са услуги в сферата на споменатите по-горе функции на ФД , като например:
-         Стратегическо финансово планиране
-         оптимизиране и управление на паричните потоци
-         оценка и подобряване на контролни процедури
-         оценка и управление на риска…

Въпрос: Т.е. предлагате на всяка нова, малка, средна фирма услуга, която в корпорациите е цял отдел и движи финансовата стабилност? Давате възможност на малкия бизнес да оптимизира перспективите си?

Отговор: В конкретния случай става въпрос за услугите с по-висока добавена стойност. Тези, които са свързани с управлението на процесите и консултация на висшия Управленски Състав, на собствениците.
Разбира се, можем да предложим услуги, които да обхващат това, което прави целият финансов отдел в една компания. От счетоводство, през вътрешен контрол до управление на парични потоци, риск. Но  много по –ценната услуга е тази, да дадем възможност на малкия бизнес да оцени и развие идеите си, да структурира компанията си правилно!

неделя, 9 декември 2012 г.

Алхимия на ритъма

Последен ден от Панаира на книгата е и последно събитие. Но какво! Определено беше странно и много забавно. Уж представяне на книга, а то излезе интерактивен концерт. Ето за какво говоря. Авторът Мартин Иванов е живял 15 години в Северна Америка. Не само е живял, но е бил действащ музикант и по-точно перкусионист. Той е композирал, бил е диригент интересувал се е от ритъма не само на нотите, а и на живота. Ритъмът като вибрация, като пулс, като дишане. И тъй-като е решил да потърси началото още в древността, преминава през различни учения и философски направления. Това му помага да потърси правилните въпроси, да вземе решения и да понесе последствията им. Те. оказва се. са свързани с вид хуманна дейност. „Алхимия на ритъма” е обобщение на наученото и приложеното от Мартин Иванов. Вместо да преразказва сюжета на книгата, авторът накара публиката да поддържа ритъм. Пляскахме с ръце, тропахме с крака, свирихме с яйца, приличащи на маракаси като звучене. Но не си мислете, че всичко това бе хаотично – не, на стената срещу нас се прожектираше филм с природни кадри и ние водени от диригента озвучавахме кадрите. Имитирахме птици, пеперуди, вълни, тропот на диви животни. Ритъмът беше като живота – понякога забързан, друг път спокоен, равномерен, пресечен по-силен, по-тих, но винаги го имаше. Защото спре ли ритъмът означава, че нечия светлина напуска пристъна си. 
                    
Мартин Иванов завършва Berklee College of Music, Бостън специалност джаз композиция и аранжиране. В University of Memphis и University of Massachusetts се дипломира магистърска и докторска степен по изкуствата и композиция, в С У “Св. Климент Охридски” е магистър по Стопанско управление. От 2001 до 2004 г. преподава композиция, хармония и аранжиране в University of Memphis и University of Massachusetts. 
След петнадесет години по „дивия” запад се завръща в България. Основава Институт за Съвременно Изкуство и Терапия "Либера". Неговата цел е да приложи всичко, което е научил в терапевтични и обучителни програми, както и развитието на социални проекти. Част от тях е Happy Drum или познатата като Ритмология за деца.

Нова книга за Гена Димитрова

Има събития, които те докосват и оставят следа в душата ти. Те не променят живота или съдбата ти, но стъпват по тънката нишка на емоционалните изживявания. Едно такова се състоя в месеца с най-хубавите празници – декември. В най-подходящото за случая място Софийската Опера бе представена новата книга за великото българско сопрано Гена Димитрова. Специален гост бе световно известният тенор Хосе Карерас, който излиза на сцена с Гена Димитрова още в далечната 1972 г. в операта на Джозепе Верди „Бал с Маски”. В тази постановка българското сопрано изпълнява ролята на Амелия. На Хосе Карерас бе връчен първият брой на книгата „Гена Димитрова от А до Я”. Той каза, че е трогнат от оказаната му чест и винаги носи Гена в сърцето си. 

                             
„Гена Димитрова от А до Я” е четвъртата книга написана за нея. Ще попитате „Какво още може да се напише?” Е, има какво. Авторът Димитър Сотиров, журналист по професия, е успял да се потопи в личният архив на оперната прима, който е събиран близо 40 години. Освен това е използвал архивите на институции като „Ла Скала”, „Метрополитън”, „Реджо ди Парма”. Придобил е лични впечатления от интервютата му с колеги и приятели на оперната легенда. Казва, че в живота му са се случили няколко чудеса и те са свързани с пътя на създаване на книгата. Водещ на премиерата на книгата бе проф. Боянка Арнаудова. Тя е музиколог и не пропусна да отбележи колко голям късмет за България е, че такъв велик глас се е родил точно тук, защото сопрано се раждат изключително рядко един два на век. На събитието присъства директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов и министърът на културата Вежди Рашидов. Прочетен бе кратък откъс от спомени на Гена Димитрова в изпълнение на драматичната актриса Виолета Гиндева. В края на събитието бе пуснат откъс от съвместното изпълнение на Гена Димитрова и Хосе Карерас „Бал с маски” от 1972 г. в операта в Парма, Италия. 


А залата на Софийската опера бе пълна :) 

вторник, 4 декември 2012 г.

Готика



   
      Готиката се появява за първи път във Франция. Постепенно започват да се различават 4 стилови периода. Първият е между 1140 – 1190 г., вторият между 1190 и 1240 г., третият е от 1240 г. до 1350 г. и четвъртият и най-продължителен е от 1350г. до 1500. През 15в. стилът е отречен като е обявен за грозен и неестетичен и в продължение на триста години е потъвал в забвение. Терминът „Готика" е изкуствено създаден през 30-те години на 16 век. Целта е била да я окачестви като грубо и варварско направление. През 17 век в Англия „гот" е синоним на вандал и на дивите германски племена, с които готическата култура е асоциирана до 18 век, когато се възражда Класицизмът. 
   Благодарение на икономическият напредък, засилената търговия и разрастването на градската култура готиката започва втори живот. Ново забогатялата буржоазна прослойка започва да се интересува от изкуство купувайки скулптури, поръчвайки витражи и картини.  Това довежда до навлизането на светските елементи в изкуството. Последствията са впечатляващи. Обединява се  църковното пространство, преодолява се плътността на камъка. Колоните стават тънки, фини, а формите издължени. Идеята е да влезе повече светлина в катедралата. Стените й се превръщат в дантела. В готическият храм се сливат обемите и светлината. Централния кораб се проектира висок с цел внушение и респект. По капителите са пресъздадени дъбови листа. В осъвремененият вариант няма чудовищата и фантастичните животни. Стилът се връща към природата в най-чист вид.
      Други характерни особености на църковната готическа архитектура са трите портала украсени със скулптори,  деамбулаторий или криптата, в който се излагат мощите на светците. Розата вече е по-заплетена, а над нея се появяват  образите на царя и пророците.
      Готическата архитектура е градска. В нея островърхите арки се прилагат във всяко възможно място - прозорци, врати, сводове, аркади, галерии. Готическите катедрали често са декорирани със статуи отвън и картини отвътре. Библейските сюжети са алегории между Стария и Новия завет. Допуска се, че концепцията на готическите катедрали е микрокосмосно представяне на света. Картините от този стил се появяват в средата на 13 век. Като цяло стилът е по-емоционален и драматичен. 
         В средата на 18 век в Англия се наблюдава връщане към готическите модели. Освен в архитектурата това става и в литературата, а началото е положено от писателят и общественик Хорас Уолпоул, който е автор на романа „Замъкът Отранто".

      Не мога да не отбележа, че Готиката навлиза и в музиката. Тя интерпретира елементи от класическата, църковната музика и средновековния фолклор. Прототипите на това направление са от края на 80-те, началото на 90-те години на 20 век, но такива има и до днес. Ето някои от групите станали емблематични за различните направления от готиката: Dead Can Dance, Sisters Of Mercy,  Nightwish, Within Temtation, Paradise lost и много други. 
В момента готик сцената е много развита в Европа и Скандинавия.
      В началото на 19 век неоготиката се разпространява в Европа и Америка. През 30-те години на 20 век навлиза нов авангарден и еклектичен стил Ар деко, който измества дълго отричаната и бунтарска готиката. Въпреки това стилът остава в историята както със страшните и мрачни водоливници, така и с фините, нежни, крехки и изящни форми.  



петък, 30 ноември 2012 г.

България vs Ирландия


През 2005 г. в България е открито посолство на Ирландия. Посланик е Н.Пр. г-н Джон Роуан. Макар от скоро у нас  институцията активно организира събития. Направи ми впечатление, че Негово Превъзходителство присъства на  всички събития, които съм посетила. Участва в откриванията, представя гостите и определено проявява фино чувство за хумор. 
Оказа се, че тази черта е типична за ирландците. В календара на културния афиш за ноември бе вечер на ирландката гайда. Тя се проведе в и със съдействието на Съюза на Българските Архитекти. За по–интересно домакините са решили да поканят представител на българските гайдари. Гостите от страната на тучните пасища, замъците, червените коси, леприконите и уискито бяха двама. Дез Маккейб – гайда и Брайън Коноли - банджо, а ученикът от испанската гимназия в София Емилиян Тодоров представи два вида местни гайди. Гостите са родом от Белфаст и както се оказа са от един град с посланика. След кратко представяне от Н.ПР- г-н Джон Роуан думата взе Дез Маккейб и аудиторията попадна в капана на неговия чар. Започна с поздрав на ирландски и преводачката, както и присъстващите онемяха. Всички разбрахме само думата банджо. С хитра усмивка от очаквания резултат той продължи на английски. Бяха изпълнени три песни на ирландска гайда. Междувременно той обясни устройството на инструмента допълвайки, че въвеждането на въздуха в гайдуницата става посредством два мяха задвижвани с лактите, което дава свободата на свирещия да пуши лула и да пие уиски J. Нещо което за нашите гайдари може да е само мечта ;).  След него троен сет направи Емилиян Тодоров, който макар и много по-млад прояви завиден професионализъм. Той бе в традиционна народна носия. Последва изпълнение отново на гостите в дуо банджо и гайда. За финал имаше надсвирване с български и ирландски фолклор съпоставени българска срещу ирландска гайда с лек ретуш на банджо. Истинско удоволствие за зрителите и участниците, които видимо се забавляваха.





Гайдата произхожда от Индия. Позната е в античния свят. За нейното използване от траките също има сведения. В етно музиката тя е позната в Турция, Гърция, България, Италия, Франция и Шотландия. Състои се от мях, главини, духало, гайдуница, пискуни и ручило. Мехът е от ярешка или агнешка кожа, главините от дряново дърво, но може да се използват рога на вол, елен или коза. Пискунът се изработва от тръстика или бъзово дърво. За ручило също се използва дрян. 

сряда, 21 ноември 2012 г.

"Света Богородица" или "Червената църква"




Като малка израснах с книгите, които мама ми купуваше, а тя е жена с въображение и вкъщи имах приказки, митове и легенди от цял свят. По това време работеше в  художествената академия и двамата с брат ми рисуваха. Може би, затова като пораснах записах история на изкуството. Освен следенето на буквите по стари прашни книги в библиотеките и новите у дома започнах да търся съмишленици с които да посещавам места станали част от легендите. Ето едно от тях. Впечатляващо изискващо респект и уважение стъпвайки по него и вървейки по историята му.  
Червената църква, която се намира до Перущица, е един от най-големите храмове построени в България. Този тип християнски култови съоръжения се издигат веднага след официалното признаване на християнството през 313 г. Те са правени на места, където в миналото са измъчвани християни или над техните гробове. Това става, като над гроба се издига колона, а след това и абсида после се добавят и други постройки. Предполага се, че мартириума е построен през ІV в. и по-късно целият комплекс е разрушен. На негово място към края на V в. е издигната църквата „Света Богородица” станала известна като „Червената църква”, заради римските тухли и розовият хоросан от които е съградена. Повечето изследователи се обединяват около мнението, че съоръжението е от времето на император Анастасий І. Те смятат, че е част от застрояването, което е почнало след Вселенския събор на Помирението проведен в Сердика през 343 г., за да пази паметта на първите християнски мъченици по тези места. Обикновено храмовите комплекси наследявали територията на езически светилища. Такъв е и района на „Света Богородица”. Архитектурата е четери-конхална централна зала с разположение запад, север, юг на конхите. В четвъртата източната е разположен олтара. Куполът е бил висок и полусферичен. От западната страна наосът е завършвал с два нартекса и портик. Размерите на сградата впечатляват - 32 на 26 метра. Има сведения, че църквата е била богато украсена. Намерени са фрагменти от мозайки, облицовъчни мраморни плочи по стените, а над тях стенописи. Някои от стенописите са датирани VІ – ХІ в.
Издържали изпитанията на времето така изглеждаше този исторически паметник преди да започне реставрацията му. 













Абсида – място за безкръвно приношение и духовенство.
Мартириум – място за мощите на християнски мъченик.
Конха – полукръгла ниша 
Олтар - най-важната част от храма там се намират светия престол и жертвеника
Наос – мястото за богомолците
Нартекс – най-западната напречна част на храма
Портик – пристройка към входа на сградата

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

„CARPE DIEM" на МАКДОННА-МОСХО ТЗАВЕЛЛА



"CARPE DIEM"

Нека да ви запозная с Макдонна-Мосхо Тзавелла. Тя е лирична, безвъзвратна романтичка и изгубена в детското фантазьорка. Няма как да не го забележите още при първия досег с нейните картини. Наситени цветове, бонбонен колорит, пределни граници на формите. Наивистичният подход, който е избрала не е случаен. Не съм сигурна дали използва реалността, като я вкарва във въображаемият си свят или трансформира фантазията си в живота притегляйки към себе си и други романтични души. На нея, обаче, не й е достатъчно да тича само по измислените бели пътища. Макдонна-Мосхо Тзавелла е намерила начин да съчетае двата свята. Насочва се към културологията и през 1996 г. се дипломира в СУ "Св. Климент Охридски" със образователна степен магистър. През следващите години специализира гръцко изкуство и култура, култура на антропологията, история и философия на изкуството в Гърция, Италия и Холандия. В момента работи върху докторат изследващ културата на всекидневието и градския живот на Гърция. 
Ще спра до тук и ще ви оставя да видите как представи художничката директора на Унгарския културен институт Тошо Дончев, и какво каза тя по време на откриването на изложбата. И както гласи заглавието на експозицията "CARPE DIEM" или Възползвай се от деня, така и вие се възползвайте от дните, за да се насладите на щастливите моменти. 







Изложбата ще продължи до 29 ноември 2012 г. 

сряда, 14 ноември 2012 г.

Jazz в сряда




      Джаза не се наследява, въпреки, че е със световни традиции и дълбоки следи оставени от музиканти известни дори на хора слушащи други стилове. Оказа се, че той се появява в незнаен момент, където е нужен. Няма значение дали е на прашния тротоар, в задимен клуб, празен хол,  лунно стълбище, под светлините на неоновия град или на морската алея. Това разбрах от разговора ми с Балаж Бади и Даниел Сабо. Двамата млади унгарски джазмени изнесоха концерт в унгарския културен институт. Талантливи и много артистични завладяха публиката със свои композиции, както и с такива на известни унгарски и румънски автори. Заради музиканти като тях прослушах джаз. Музиката им се носеше леко като въздух, меланхолично като есенно листо понесено от вятъра, игриво като врабче подскачащо напред- назад и бурно като планински поток. По време на интервюто разбрах, че като дуо съществуват от пет години. Балаж Бади, който свири на барабани, е завършил специалност джаз. Той е първият музикант в семейството и фюжън-а е изцяло личен избор. 




Даниел Сабо свири на един специфичен и за нашите ширини екзотичен инструмент – цимбал. Той също приема джаза като незнаен повик, самороден без предистория. За цимбала се води спор дали е струнен или ударен. Това е целта на Сабо, да намери мястото му. Той започва кариерата си като изпълнява народна музика. Съдбата обаче има свои планове и среща музикантите преди седем години. И така до днес със сериозна биография зад гърба си те ни пренесоха в техния свят. На моменти романтичен със загадъчните стъпки на мистериозна жена, друг път носена от конски тропот се озовавах в дивия запад, после, изведнъж долавях източни легенди с фин мотив от прасковен цвят. 

      За да не се изгубим в превода допринесе директора на УНК Тошо Дончев, който любезно и търпеливо превеждаше двупосочно български – унгарски.



      Балаж Бади се дипломира в Музикалната академия „Ференц Лист” в Будапеща със  специалност „джаз”. През последните десет години той е сред елита на унгарския и международен джаз. Първоначално е част от групата Whiteful Band, а през 2004 г. основава Квартет Балаж Бади. Той е преподавател по ударни инструменти, а между  2007 и 2010 е директор на секцията по джаз към Музикалното училище „Д-р Дюла Лаушман”. В момента е преподавател в Художествената гимназия „Звук-Цвят-Пространство” и е член на борда на Съюза на унгарските джаз-изпълнители.
Даниел П.Сабо завършва специалност „етнография” в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош”. После следва в Музикалната академия „Ференц Лист”,Будапеща, специалност „цимбал”. Той е член на Квартет Балаж Бади, на оркестъра на Денеш Немет, който свири народна музика и др..
      Заради музиканти като тях прослушах джаз, а заради вечери като тази Унгарския културен институт е сред първите в моята класация по отношение на събития и организация. Вечери като тази са правило, а не изключение.

неделя, 11 ноември 2012 г.

За Сливен, хората и историята




   
С този текст бих искала да се обърна към жителите на Сливен. Да им припомня някои факти от историята на града им. И да им покажа, че във всяко време, независимо колко е тежко, се раждат хора със силна воля, свободен дух и широко отворени очи, за да видят нещата над ежедневните ограничения. Проблеми има във всяко общество по всяко време, но има и събития и хора, които ни карат да се гордеем и да продължим напред. Тези събития, личности и обрати не трябва да забравяме, защото историята е жива докато някой я помни. 
Няма българин, който като чуе Сливен и да не добавя „градът на 100-те войводи“. Всички са чували за природния парк Сините камъни, известен под името Карандила. По-малко познато е, че до първата четвърт на XIX век Сливенско поле е част от Розовата долина. След Руско-турските войни от 1806–1812 г. изселническите вълни от града довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира „Долината на прасковите“. Открих и някои от старите названия на Сливен - Савулен, Суида, Туйда, Ислимие, Истилифинус, Селимно, Свилне, Сливно. Намерени са останки от примитивни каменни сечива в местността Хисарлъка, датирани към новокаменната епоха 6 хилядолетие пр.н.е. Пак там е и тракийско селище около V — III век пр.н.е. за това сочат тракийска керамика и елинск монети. 

През 2 век пр.н.е. районът на Сливен става част от Римската империя , когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г. пр.н.е. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия. И така мога да продължа доста дълго, но ще го спестя и ще премина към акцента на моето обръщение. След като през 17 век градът се оформя като проспериращо занаятчийско средище, където тридесет и пет хана дават подслон на търговци на оръжия (пушки, пистолети) и сечива, районът придобива сериозна значимост със своите близо хиляда работещи магазина. През 1860 г. се основава читалище „Зора“. Последвано от Театъра - благодарение на Сава Доброплодни, който написва първата в историята ни пиеса - Михал Мишкоед и най-важното, според мен, събитие в сферата на промишлеността в района - фабриката за текстил на Добри Желязков. Тя е открита през 1836 г. и е първото промишлено предприятие на Балканския полуостров. Това бе и поводът да посетя съвсем наскоро Сливен, а идеята за текста дойде от това, че намирането на фабриката беше с повишена трудност, а част от това бе и незнанието на хората за съществуването й. Кой е Добри Желязков. Той е първия български предприемач, разработил ниша, подготвил проект и намерил спомоществовател в лицето на султан Махмуд ІІ. 

Ето и как се случило това. Като сливенски абаджия постоянно се опитвал да оптимизира процеса на производство на аба. След края на Руско-турската война през 1830 г., емигрира в Русия, Севастопол. Там се захванал с търговия и скоро успял да натрупа прилично състояние. Междувременно създава семейство, с което се мести в Екатеринослав, където имало голяма текстилна фабрика. За кратко време Добри Желязков изучава производствения цикъл. През 1834 г. се завръща в Сливен. Открива собствена работилница, в която прилага наученото в Русия. Работата му потръгнала и бързо се разчува, а слухът стига и до ушите на султана. Той бил далновиден и видял в българина възможност за обновление на империята. Добри Желязков получава покана да представи опита и идеите си в двореца. Последиците от това са, че на 16 февруари 1836 г. султан Махмуд ІІ подписва ферман, с който узаконява първата българска фабрика в Сливен и отпуска 2 млн. гроша за основаването й. Ето какво гласи указа: 

Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение - най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми... следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман...“ 

       Сега, надявам се, разбирате защо е хубаво да помним историята на мястото, в което живеем, да се интересуваме, да предаваме на идващите след нас и да не униваме в тежки времена. Винаги има начин и е въпрос на гледна точка и широко отворени очи. Хубаво е, когато няма указателни табели, сложени от подходящите институции да го направим ние, защото можем и трябва да сме съпричастни.