сряда, 28 март 2012 г.

В Памет на Магда Абазова и с Респект



“Ех, Мая, животът минава толкова бързо и ние трябва да тичаме с него.” Магда Абазова

Вълшебният свят на Магда

Магда Абазова работи в пет десетилетия на прага на две хилядолетия. Всяко произведение е търсене и осмисляне на ментални и пластически въпроси, които са я вълнували.
Преминавайки през нейните творчески периоди, проследяваме сложния и дълъг път, по който минава един художник. Необходимостта да се научи първо натурата и постепенно, с много рутинна работа да се стигне до създаването на образи, които с минимум описателност показват максимум информация или напълно се освобождават от нея. Различни теми вълнуват авторовата душевност: Българщината в поредицата й “Гайдари”, “Агушевите конаци”; красотата на фолклора ни в нестинарският свят – “Жарава”; природата в пейзажите й от Родопите, “Пролет”; майчинството в “Детски мир”, “В парка”, “Майка”; “Градът” с неговата забързаност и модерност и... така до източната философия, разгърната в “Буда – съзнание”, “Пустота и в нея нищо” (по Буда). И други като портрети, натюрморти, будители - сюжети, от които никой художник не може да избяга, тъй като те са част от времето и нравствеността на конкретен период.
Особено важен за Магда Абазова е цветът. Тя има собствена палитра, с която се идентифицира. Създава цветови съчетания, с които изразява действителността такава, каквато я вижда. Магда е от художниците, разпознаваеми по отличителния колорит. Той е отзвук на тяхната натура и житейска позиция. Чисти и наситени цветове, комбинирани със странни пембени или други екзотични такива. Авторката също така създава своя уникална и неповторима цветова гама, като изгражда нови колори чрез комбиниране.

Документираната творческа кариера на Магда Абазова започва през 60-те на миналия век и хилядолетие. Този факт е отбелязан с едно много добро начало на кариерата й: участията в ОХИ; една обща изложба на Бахамите; награда на СБХ за живопис, която получава. 60-те години, от своя страна, са период с по-особен статут. През него проявите са организирани главно в oбщи художествени изложби, посветени често на някакво събитие или годишнина, но без строго наложени тематични и стилови рамки. По този начин се разширяват възможностите за разнообразие в жанра. От друга страна, нашата общественост от 60-те години прави първите стъпки за отваряне към света. Поставя се началото на обмен на изложби със страни предимно от социалистическия лагер. Постепенно започват да гостуват експозиции от цял свят. Българските художници гостуват с изложби в други страни, получават покани за участия в престижни международни изложения като: Първото международно биенале в Париж и Биеналето във Венеция. Прави се културна хроника на събитията в Европа и света в специализираните издания. В сп. “Изкуство” се поместват материали за художници като: Кандински, Мондриан, Малевич, Леже. Пишат се статии за ОП-АРТ и кинетичното изкуство, за промишления дизайн и др. Изброявам всички тези събития, защото те дават представа за широкия обзор на събития, които са се случили и са били отразявани. Въпреки големия обмен на информация, фигуралната композиция остава доминираща, но вече не като единствена, а като част от жанровете. Като теми са интерпретирани трудовите хора и тяхното ежедневие, селото и полският труд, природните и градските пейзажи, индустриалната архитектура и, естествено, не може да се отминат теми като революционните борби и изображенията на партийните лидери.
В атмосферата на 60-те години, Магда Абазова изпъква със своята лирична четка. След като е била в Копривщица през 1961 г., рисува по памет сграда, като обобщен образ на видяното и усетеното там. Сградата носи типично възрожденски облик и събира в себе си светски и църковни елементи. Авторката придава издълженост на формите с подчертана изящност и изтънченост. От една страна, стилистиката е кубистична – почти затворена, изолирана конструкция, стабилна, носеща монументалност; от друга страна, картината е поетично разтеглена и пълна с живот. През 1962 г. Магда Абазова участва в ОХИ, където печели награда на СБХ за живопис с “Автопортрет”. Фигурата е в лек профил, привидно плоскостна, с много прикрита емоционална сдържаност. Както обикновено, интерпретацията е новаторска и предизвикателна. Колоритът е ограничен, но сложен. Той е част от композицията и от сюжета. Решен в черно и бяло, като доминиращи цветове, портретът говори за контраст в настроенията, за рязко преминаване от едно състояние в друго. Огънят, който бушува в Магда Абазова, страстта, която я изпълва, както в живота, така и в изкуството, тук не са отминати. Тя пише поезия, свири на цигулка, рисува. Тя е нежна, емоционална, диалогична - част от света. Тя е мечтател, откривател и експериментатор. При нея образът е в рими, има мелодия и винаги е цветен. Пламтящият огнен цвят вдясно се отразява във всяка част от нея. От друга страна, иконно пресъздаденото тяло, обемно моделираната глава и ръка, неутралният бял фон показват чистотата на духа. Както при иконописта, така и за нея тялото не е от значение. Лицето и ръцете не присъстват като плът, а в значение на избор, насока. Очите са ясни, проницателни и уверени, но ръката пред лицето показва замисленост, вероятно не за друго, а за времето - времето, на което художничката знае смисъла и цената (на пресъздадената ръка има нарисуван часовник). Цветът в този автопортрет е от особено значение, той изгражда не толкова физическите характеристики на портретувания, колкото неговите лични емоционални стойности и състояния.
Новото, което вълнува художниците през този период, е в развитието на фигуралната композиция. Забелязват се две основни тенденции: отдалечаване от повествователното начало в сюжета и доминиране на декоративните елементи.
През 60-те години се появява нов тип пейзаж – индустриалният. Той е реакция на чувствителността, която се създава от ритъма на новия живот. Това е средата на новия работник и новото време, строителя на бъдещето. Промишленият пейзаж, макар и за кратко, заема мястото на аграрния. Сега той е източник на творческа инспирация. Но освен социалистическото тълкуване на индустриалния пейзаж, може да се приеме и тезата за търсене на нови форми в живописта, породени от изчерпаните стари и следствие на модерното им тълкуване. И за да могат новите европейски влияния да намерят отражение у нас те намират убежище и реализация в индустриалния пейзаж и приложните изкуства. Разбира се Магда Абазова не пропуска тази възможност за изказ и търсене на потребности чрез новите форми и създава поредица индустрианлни меандри – „Кремковци” 1965г.. Индустриалният пейзаж поставя не само проблемите на атмосферата и природата, не само на икономическото развитие, но и разглежда пластичните проблеми. Той е пътят към новите форми и стил, които през 60-те, 70-те и началото на 80-те намират широко приложение в приложните изкуства и най-вече в текстила. Там абстрактността е позволена, даже задължителна. Необезпокоявани, приложниците у нас стават синоним на авангардността.
В края на 60-те години, “опитала” от природния и индустриалния пейзаж, Магда Абазова проявява интерес към селищната архитектура. През 1969 г., на юбилейното ОХИ, тя показва платно със заглавие “Пейзаж - Райково”. Комбинирани са геометрични елементи с различни форми и размери за образуване на жилищната архитектура- триъгълници, правоъгълници, квадрати, елементи с цилиндрична и неправилна форма. Пространството е многопланово, с преходи, свързващи отделните нива. Обемите са изградени от съчетаването на светли с по-тъмни тонове, на места до контрастни. Художничката използва ефекта на отнемане на боя от платното. Това, което в тази картина води до човешкото присъствие, до онзи типичен за художничката лиричен оттенък, който е нейна характерна особеност, е нежната орнаментика на пердето, на прозореца горе вляво.
Концентрираната селищна архитектура извежда на преден план съвкупен образ. Тя показва еклектиката, характерна за смяната на няколко поколения, за търговския международен обмен, предхождащ културния, за икономическото развитие и изискванията на настъпващото ново време.
През 60-те години Магда Абазова представя себе си и заявява категорично, че има своето място в българския художествен живот. Все още в руслото на търсене и в крак с колегите си, тя показва своята особеност и оригиналност. Това за нея е началото и все още не е разкрила напълно възможностите си.
70-те години, както и предходните десетилетия, минават под утвърдилата се структура със сигнатура ОХИ (Общи художествени изложби), със съответната тематична насоченост. Различното и новото, започнало още през предходното десетилетие, е допускането на произведения, извън темата на конкретното ОХИ. Тези картини, отличаващи се в стилово и сюжетно отношение, получават правото да се излагат с всички останали. Но поради качествата на изработка, остават извън конкурсния кръг. Тези произведения не биват удостоявани с награди. За художници като Магда Абазова наградите и популярността не са определящ фактор. Затова в повечето изложби е участвала на олимпийския принцип и не винаги се е съобразявала със зададените параметри.
Акцентите на ОХИ са поставяни върху социалния и политически строй - неговите преимущества, неговите създатели и строители, хората, промишлеността и напредъка. Едновременно с това продължава обменът на изложби, като гостувания и домакинства в страната и чужбина. Продължава навлизането на различни и освежаващи идеи и тенденции в българския артистичен живот.
За разлика от предходното десетилетие, когато Магда Абазова участва само в изложба на Бахамските острови (1968 г.), сега получава покани за повече изяви: Шчечин (Полша), Анкара (Турция), Дамаск (Сирия), Рим (Италия), Париж (Франция), Кан Сюр Мер (Франция), Амстердам (Холандия). Тези гостувания са много важни за творец с поетичен подход като нея. Съприкосновението с различните характеристики за естетика и форма спомагат за развитието на артиста- експериментатор. Докосването до оригиналните произведения на художници като Матис, Пикасо, Ван Гог и др. са оставили своето отражение в нейното съзнание. През 70-те години Магда Абазова се развива в областта на декоративните иновации. Тя прави поредица от интериори и натюрморти. Същото влияние се забелязва и в пейзажите. При портретите има по-скоро скулптурна монументалност, за разлика от груповите й композиции, където фигурацията все още съществува, макар и само очертана, без личностни белези. В края на десетилетието тя се разтваря в пространството. И както казва Матис - “..това вече не е послание на очите, а послание на духа.”
Контактът с модерната европейска живопис дава своето отражение и проличава в някои произведения на Магда Абазова от този период. Такива са “Момичета”, с бялото по лицето; “В парка”, с постепенното освобождаване от фигурацията; “Градът” от 1975 г. и “Лято” от 1977 г., където изчезва разказвателността и много други след тях.
Това е началото на разпадането на фигуративната живопис. И това е пътят – постепенно и осъзнато преминаване в света на усещанията и разбирането за случващите се неща на друго равнище. И както самата художничка казва по повод на преминаването й в ново живописно изразяване: “Моят стремеж е бил така да ги претворявам (природата и хората), че в картините ми на преден план да излиза не тяхната видимост, а моето усещане за тях .”
Преминаването от фигуративната към символната живопис, където знакът е всичко, е етап на съзряване, но само когато е постигнат постепенно и е психологическа необходимост. Следващото ниво е абстракцията, която е начин на мислене и на житейска философия. Там няма сюжет и разказ от познатия ни вид. Маркирани са струни на подсъзнателно ниво, по които художничката свири с лекота и в поетична хармония.
Без манифести и точно формулирани постулати, 80-те години изискват от творящите определено отношение, подход и ракурс. Времето притиска художниците и те, къде с борба, къде доброволно се преплитат с него. То търси индивидуалната позиция на всеки. Това време предизвиква провокации, стимулира пориви и търси различна гледна точка. Тази нова гледна точка идва от съпротивата - противопоставяне на поколенията, институциите, традициите. Изкуството, което създава Магда Абазова, е направление, имащо за цел да ни подготви за течащите в света стилови революции. За това, че е важен контекстът на предмета, от където се измества и акцентът красота-произведение-изкуство. Вече изобразителните изкуства имат по-широки параметри и изобразителността е относителна. Самите обекти вече не се побират в класическата конвенция на художествената образност. Много често те са самото действие, без пред или след историята му. Целта на това време е да подтикне артистите към организирането на един нов за нашата страна вид изкуство, включващо в себе си новите технологии и техните продукти в ежедневните им функции, но в различен многолик смисъл. През 80-те години България бавно и плахо се доближава до “акционализма” и “реди-мейда”. Изложби от типа “Градът”, вкарващи работната и битова среда в галериите, както и пърформансите, изпълнявани лично от художниците, са реалното отражение на новите граници на изкуството.
За Магда Абазова `80-те години минават под знака на експеримента - нещо, което е типично за нейната същност. В картините й намират отражение осмислената експресивна деформация и асоциативното мислене. В това десетилетие тя прави преход от фигуративната живопис към абстрактната. Художничката превръща пейзажа в сюрреалистично-меланхолична феерия, сезоните в клетъчни структури, пространството в цветови схеми, а архитектурата в геометрична рефлексия/мултипликация. Елементите в картината вече не са ценни със своята структура, а с иносказателния си код. Те по-скоро наподобяват плаващи кинетични тела.
“Лято” от изложбата й през 1982 г. е фигурална композиция на жена, легнала по корем на плажа. Картината е решена в цветове с матиращ ефект. Жената е с тясна продълговата глава, издължен нос и малки устни. Тялото не демонстрира модните тенденции и конкурсната красота, и както казва самата художничка: “Защо трябва да рисуваме само красивите!?” Картината оказва силен ефект, спира, задържа погледа и влияе по особен начин. Тук идеята не е в идеалните пропорции, а в манипулативния характер на един добре обмислен авторски ход.
В това десетилетие пейзажите на Магда Абазова все повече се отдалечават от утвърдените канони. Те носят в себе си духа на времето. Изчистени, опростени, с ритъм и хармония в построяването на обектите, сложен ред в композирането на елементите. Работи схематично, с препратки за графичност, прилага комбинативност и капчица декоративност, а дори на места е и доста реалистична в изказа си.
Картината “Пролет” е планински пейзаж с тъмни и светли комбинирани цветове, V-образна композиция с няколко плана, разделящи пространството и движеща се нагоре. По формоизграждане е геометрична и изглежда сякаш светът ври и кипи. Самото заглавие предполага, че в този сезон започват промените в природата. Светът се пробужда, флората разцъфва, вятърът я подема и така по веригата в естествения кръговрат. Художничката е уловила точно този момент, предала е естествения ход на нещата. Какво по красиво от това да видиш как работи локалния космически организъм. Магда Абазова е представила не резултата от новия сезон, а неговата същност, неговото истинско лице, пътя, който извървява.
“Пътища” е следващия етап и поредната провокация, отправена от авторката. С нея тя започва серия от картини с впечатлението за панорамни снимки. Пространството е разделено от широки прави линии с различни посоки. Обособените от тях части са с различни форми и цвят. В тази картина, както и в повечето от този цикъл, не може да се говори за самостоятелен или основен цвят. Има смесица от светли колори – цинкова бяла, неаполитанска жълта, кралска синя. На места са нанесени по-тъмни акценти в червено, дълбок ултрамарин и зелен. Всяка една равнина представлява местността, покрай която минава пътят, било то житно поле, долината на розите или воден басейн. Пътищата на Магда винаги водят до някъде. Тук схемата е толкова привлекателно елементарна и тъй нежно обаятелна със своите краски, че създава поетичното чувство на стихчето - “Земя като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна”, на Георги Джагаров. Темата “Пътища” бива продължена и като философия, и като пластическо търсене.
“Пътят не е сред видимите неща” е в три части. Както подсказва заглавието, идеята тук не е в буквалния смисъл на думата, а във философския. Пътищата са много, но само един е истинският.
Игра на цветове, форми, материали – експеримент. Видим или не, пътят на Магда Абазова винаги я връща в София. А тази София е същата, но някак си по-различна. През погледа й и пречупени през призмата на сложния умствен процес на един художник, чиято четка се води не от визуалността на нещата, а от тяхната осезаемост, се появяват тези странни нови пейзажи.
“Нова София” е издържана в същия картогравски стил. Използвани са геометрични форми за маркиране на сгради - квадрат, правоъгълник и кръг. Мултиплицирани са в знак на еднаквостта на новото панелно строителство. Картините имат обособен технически център и акцент. Индикацията за различното, за събирането на светове и култури, за приравняването на генерации е постигната със смесването на отделните похвати.
“Градът” на Магда Абазова е отворен, има множество гледни точки. Странен и динамичен, развиващ се по вертикала и хоризонтала. Несамодостатъчен, възприемащият участва в него. “Прозорци”-те на града носят идеята за време и пространство. В тях свети особената индивидуална светлина на обитателите. Геометричността се е запазила в ритъма на редуването на светло и тъмно. Човешкото присъствие е незабележимо, но осезаемо.
В края на 80-те години Магда Абазова се освобождава напълно от нуждата да използва натуроподобни форми. За нея те стават излишни. Картините вече не показват случка, събитие или място, те са само спомен от моментно изживяване. Стигнала до извода, че подробната описателност при създаването на картините й не отговаря на необходимостта да се освободи, да изкаже чувствата и настроенията, които я вълнуват, тя приема абстракцията и като житейска философия. Постепенно преминава от фигуративното изразяване към абстрактния експресионизъм. Той от своя страна е обръщане към чистите художествени средства – цвят, линия и форма.

Абстрактността има две основни тенденции: пластически контекст по отношение на живописното или подобно изграждане или поднасяне на предметната среда; житейска позиция по отношение на естетическата и философска нагласа спрямо заобикалящата ни действителност. Те от своя страна са обвързани със свободата и индивидуалността на хората и в частност - личната гледна точка на артистите, като посланици. В картините на Магда Абазова може да се долови една нова сензитивност, друг, по-различен поглед и подход към реалността. Тя е успяла чисто интуитивно да приеме и двете направления от абстрактната изразност, защото е търсеща, модерна и елегантна в изразяването на причудливата си екстравагантност. Нейната житейска позиция е обвързана с пластичния контекст, нейната свобода по отношение на разработването на сюжетите, формоизказването и светоусещането са личната й философия. Спектърът на модерното в живописта й е много по-широк от отдавнашните рамки на фигуративната живопис. Той обхваща както пълното абстрахиране, така и пълния “реализъм” – характерен за Микеланджело. Художниците на постмодерността или трансавангарда (както го нарича Акиле Бонито Олива, “трансавангард” означава позиция оттатък модерността или постмодерна позиция) “се отказват от социалната поръчка, защото изкуството не се нуждае от други подтици, освен от вътрешните подбуди, които го ръководят.” В практиката си Магда Абазова спазва този принцип от самото начало. И за нея обектите вече не се побират в класическата конвенция на художествената образност. Много често те са само действие, дух, емоция. Елементите не са ценни със своята структура, а с иносказателния си код. Трансавангардната изява се противопоставя на конвенционалността чрез дисонанса на избрания код. Този код, в случая абстрактността, е обръщение към чистите художествени средства – цвят, линия, форма. Творбата вече не изисква съдържателност, защото абстрактното изкуство не се нуждае от натурната реалност. То създава образност с автономен пластичен език, говорещ на подсъзнателно ниво чрез знаци, т.е. прави изкуство за самото изкуство. При Магда Абазова абстрактното е тясно, дори неотделимо свързано с нейната личностна нагласа.
“Разпадане на хвърчилото” е като далечен детски спомен. Чувствата се завръщат под формата на топли спомени, но невъзможността да се изживеят отново ги прави недостижими. Потъмнялото на места зелено и синьо, тъмното велатурно кафяво, врабчето, детската главичка и елементите на разпадащото се хвърчило са като стара кинолента. Те носят духа на времето и надеждата на един бъдещ (за тогава) живот.
Вървейки по пътя на Магда Абазова, следвам, доколкото е възможно, хронологията и стигам до момент, в който тя се връща към пейзажа. Интересна е интерпретацията на любимите й Родопи. Организацията на място-пространство-време-комуникация са абстрактен паратаксис . Съществуват началото, първичността, езическият култ към природата, генотипът. В Родопите се намират много сакрални местности и се откриват все повече антични паметници от културното и историческото минало.
Междувременно художничката прави поредния си експеримент. На една от изложбите тя участва с картина, състояща се от пет части, чийто материал са дървени плоскости – “Човечето”. В нея е запазено нещо от живописта, третирана е с боя. Сиво, розово и неизменните акценти (в случая това са жълти полумесец и звездичка). На други изложби “Човечето” се явява, като отделни самостоятелни “картини”. По-късно, през 2001 г. прави нов колаж, наречен “Четири лодки”. В него има нов елемент и това е част от чувал със запазени по него надписи. През 2004 г., Магда Абазова участва в изложба, организирана от Димитър Грозданов и неговите студенти - “Плюс е равно на минус” в НХГ. Там Магда представи, в централната зала, алтернативни произведения на изкуството, правени в различни периоди от нейния творчески път. Тези колажи от дърво, метал, платно, боя и много, много изтънчена елегантност при изпълнението бяха приети с възторг и порой от коментари и сред зрителите, и сред участниците, и от колегите й. Макар и някои от произведенията да се показват за първи или втори път в последните няколко години, датата им на създаване е от 1966 г. (тази дата за нея е паметна, защото това е годината на смъртта на Пикасо).
След алтернативният уклон на художничката се връщам към друга нейна философската линия, която тя подема през 90-те.
През 2002 г. завършва, внасяйки последни корекции, картината “Няма никой” (тя е започната две години по-рано). За нея художничката казва, че е рисувала плажа, а геометричната фигура е самотна тоалетна. С усмивка и изразено чувство за хумор, тя казва: “Нещата от живота, те са си там и съществуват”.
И така, стъпка по стъпка през модерната живопис Магда Абазова в един период от няколко десетилетия стига съвсем логично до декоративните съчетания и абстрактните линии, форми и багри, а в крайна сметка и до на пръв поглед безредно нахвърляните елементи, щрихи, петна или до възможно най-голямото освобождаване от установените условности. Но като всеки човек, който иска да води смислено съществуване в реалната реалност, тя социално не може да се освободи напълно от тях, защото все пак живее в дадено общество и малко, или много е подвластна на минаващите през него тенденции и изисквания. За Магда, като творец- експериментатор впускането в нови начинания, сторили й се смислени и интересни (като акциите с Димитър Грозданов), носещи в създаването си процес на изграждане и откриване, е като нуждата от въздуха и водата. Не би я спряла да се впусне в него мисълта, че това не е общоприето. Още Оскар Уайлд пише “Изкуството започва като абстрактно декоративно изкуство, то остава в областта на фантазията и играта, и се занимава с недействителното и несъществуващото.” Бих добавила само, че след това идва следващият етап, в който изкуството абсорбира живота, използвайки го като суров материал за създаване на нова фантазна реалност. Поезията предполага рима, плавен преход, закономерност в такта и броя на знаците, така е и в музиката. По същата логика се изграждат и комуникират картините на Магда Абазова. Те говорят с композиция, цвят, форма, съдържание, време. Художничката тръгва от натюрморти, пейзажи, интериори, екстериори и фигуративни съчетания. Пречупва задължителните живописни елементи през собствената си чувствителност и ги преобразява в един нов и интригуващ свят.
Творец – новатор – експериментатор, странна и винаги различна, Магда Абазова е новият и необходим полъх, освежил българската живопис в един по-особен период като 60-те години на 20 век. Тя разчупва клишетата и до днес, отстоявайки своята идентична различност, като се опълчва на стиловите определения. Магда Абазова не влиза в рамките на някакъв стил.
Магда Абазова има 12 самостоятелни изложби в страната, две съвместни, 57 общи и 19 участия в чужбина. Със своите картини Магда Абазова е обиколила цял свят. Нейни произведения са притежание на колекционери от Франция, Италия, Израел, Германия, Китай, Монголия, Индия, Бразилия и др.


Живот в дати

28 март 1923 г. - е родена в София
1931 - 1942 г. - учи във втора девическа гимназия в София.
1943 г. - постъпва в Художествената Академия, но почват бомбардировките над София и учебната година се отменя.
1944 г. - есента се връща в София, но сградата на Академията е пострадала от въздушните нападения. За възстановяването й обединяват сили студенти и преподаватели.
1944 - 1948 г. – следва в Академията. Завършва в класа на Дечко Узунов.
1948 г. - отива на бригада в Словакия, където се запознава с бъдещия си съпруг.
1952 – 1959 г. - работи като художник в “Септемврийче”.
1959 – 1973 г. е художествен редактор в изданието “Български писател”.
1961 г. - прави илюстрации към няколко детски книжки, между които са: “Дядови гатанки” на В.И. Стоянов; “Другарче на детските ми дни” на Калина Малина; “Умница” от П. Станчева и други.
1973 - 1977 г. е на същата длъжност в сп.“Септември”

петък, 16 март 2012 г.

Со ♪♪ Фи



За една друга сетивност идваща от ренесанса, минаваща през барока и класицизма, докосваща романтизма и чувствителността на подвластната й душевност.
Така наречената класическа музика получава названието си в началото на 19в. Чрез този термин се прави опит да се сложат в рамки периодите от Йохан Себастиан Бах до Людвиг ван Бетовен. Целта е да се направи аналог със златната ера на скулптурата, архитектурата и изкуството от класическата античност.
Ето някои важни дати от календара на Софийската филхармония за ценителите на този жанр.

НЕДЕЛНО МАТИНЕ

На 18 март ще бъдат изпълнени:
 Симфония №25, сол минор, КV 183
на Волфганг Амадеус Моцарт.
Солист е Павел Златаров, цигулка,
а главен диригент Мартин Панталеев
 Симфония №44 „Траурна”, ми минор
На Йозеф Хайдн. Тази година се отбелязват
280 г. от рождението на композитор.
 Концерт за цигулка №5, ла мажор, КV 219
Волфганг Амадеус Моцарт.
 Сюита „Музика на водата”
Георг Фридрих Хендел

На 27 май програмата включва две заглавия:
 Людвиг ван Бетовен с концерт за пиано и оркестър №4, сол мажор, опус 58.
 Джакомо Пучини с „Меса ди Глория”.
Главен диригент е Мартин Панталеев,
Солист Весела Чакърова, пиано.
С участието на НФХ „Светослав Обретенов”, диригент Люба Пешева.

На 10 юни музикалните изпълнения ще бъдат изпълнени от представители от Република Корея. Постоянен гост-диригент Йонг Чил Лий, солист Мунхи Хуанг. Подбраните моменти са: Самуел Барбър – Ададжио;
 Волфганг Амадеус Моцарт – Симфония №29, ла мажор, КV 201;
 Людвиг ван Бетовен – концерт за пиано и оркестър №3, до минор, опус 37.


ОРГАНОВА ПАЛИТРА

Венелин Илиев, орган и солисти от Софийската филхармония ще представят още три от общо четирите концерта.

26 март
 Хайнрих Бах – “Da Jesus an dem Kreuze stund”
 Йохан Кристоф Бах – Прелюдия и фуга в ми бемол мажор
 Йохан Михел Бах – Партита “Wen wir in hochsten Noten sein”,
“Dies sind die heiligen zehn zehn Gebot”
 Йохан Бернхард Бах – “Vom Himmel hoch, da komm ich her”
 Йохан Себастиан Бах – Партита “Sei gegrusset Jesus gutig”
След паузата:
 Арканжело Корели – 3 Sonate da Chiesa 3 за две цигулки и генералбас. Солисти Калина Христова, Георги Георгиев, Любомир Ников.
 Вилхелм Фридеман Бах – Фуга в ми бемол мажор.
 Карл Филип Емануел Бах – Фантазия и фуга в до минор.
 Йохан Кристиан Бах – Фуга в до минор.

23 април - Френска органова музика
 Луи Никола Клерамбо – “Suite di Premier ton”,
Grand plein Jeu. Fugue. Duo. Trio. Basse et Dessus de trompette. Recit de cromorne et de Cornet separe. Dialogue sur les Grandes Jeux.
 Никола де Грини – Agnus Dei. Reicit de Tierce pour le Benedictus. Plein Jeu.
 Ернест Шосон – “Tota pulchra es, Maria”, “Pater Noster”
 Цезар Франк – “Ave Maria”, “Panis Angelicus”
Солист Снежина Куманова - мецосопран
След паузата:
 Морис Дюруфле – Прелюдия в ми бемол минор
 Цезар Франк – Хорал №1 в ми минор

21 май – Музика за виолончело и орган
Анатоли Кръстев – виолончело
Велин Илиев – орган
 Дитрих Букстехуде – Токата и фуга във фа мажор за орган,
Соната в ре мажор за виолончело и генералбас
 Марен Маре – Трета сюита за виолончело и генералбас. Prelude. Air gay. La Chasse. Air tender. Le Moulinet.
 Луи де Ке д`Ервелоа – Втора сюита за виолончело и генералбас. Prelude. Tambourin. Mussette. Air de chasse. Plainte. Gigue.

След паузата:
 Георг Филип Телеман – Соната в ла минор за виолончело и генелабасл. Largo. Allegro. Soave. Allegro.
 Томазо Витали – Шакона – обработка за виолончело и орган.
 Йохан Себастиан Бах – Фантазия и фуга в сол минор BWV542


ВЕЧНАТА ПРОЛЕТ

22 март
Диригент и солист Алексей Корниенко, Австрия.
 Игор Стравински – Сюита №1 и №2 за камерен оркестър.
 Бенджамин Бритън – Simple symphony, опус 4
 Волфганг Амадеус Моцарт – концерт №9, ми бемол мажор КV 271

5 април
Постоянен гост-диригент Шунго Мориама, Япония.
Солисти Кифу Мицухаши - шакухачи, Кумико Шуто - бива, Япония
 Любомир Денев със световна премиера на Симфонична поема „До Чикаго”
 Тору Такемицу – с премиера на “Novenber steps”
 Модест Мусоргски – „Картини от една изложба”

12 април
Постоянен гост диригент Никола Джулиани, Италия
Солисти Трио „Атанасов”, Франция. Преслав Жил – цигулка, Сара Сюлтан – виолончело, Пиер-Калоян Атанасов – пиано.
 Александър Райчев (90 години от рождението на композитора) – симфония №6 „Литургична”
 Людвиг ван Бетовен – концерт за пиано, цигулка, виолончело и оркестър. До мажор, опус 56.

10 май
Диригент Рикардо Авербах, Бразилия
 Джордж Гершоин – „Кубинска увертюра”
 Джеймс Лентини – премиера симфония №1
 Хауърд Хенсън – премиера симфония №2 „Романтична”

31 май
Постоянен гост диригент Борян Цанев, Македония.
Солист Александър Райчев пиано.
 Волфганг Амадеус Моцарт – увертюра към операта „Милосърдието на Тин”
 Волфганг Амадеус Моцарт – концерт за пиано и оркестър. Си бемол мажор, К 595
 Оторино Респиги – „Римски пинии”, „Римски фонтани”

7 юни
Постоянен готс-диригент Йонг Чил Лий, Република Корея.
Солист Сатоки Аояма, обой, Япония
 Джоакино Росини – увертюра към операта „Севилският бръснар”
 Рихард Щраус – концерт за обой и оркестър, ре мажор
 Ернест Шосон – симфония, си бемол мажор, опус 20


Концертите ще се проведат в зала „България” от 19 ч.

четвъртък, 15 март 2012 г.

Тази седмица в София …

Тази седмица в София се разходих в няколко арт пространства. Къде реално, къде виртуално обиколката ми включи НХГ, СГХГ, Райко Алексиев, СБХ, Париж - Москва. Освен това вече тече и София филм фест който ще отбележа с няколко ирландски филма.
По повод националния празник на България – Трети март в централната сграда на Европейската комисия в Брюксел е подредена експозиция с тридесет от безценните платна на Национален музей на българското изобразително изкуство. Картините са подбрани така, че да представят основните тенденции в живописта през 30-те години на ХХ век. Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Вера Недкова, Елизиер Алшех, Никола Танев, Иван Ненов, Бенчо Обрешков, Кирил Цонев... Всеки един от майсторите, представени в изложбата, е оставил творби, които са част от “златния фонд” на българската култура. Националната художествена галерия е в затворена за ремонт.

Градската Галерия, за която стана традиция да представя авангардни проекти отново ни поднесе такъв. COMMON HISTORY AND ITS PRIVATE STORIES (ИСТОРИЯ И ИСТОРИИ) с куратори Яра Бубнова и Роланд Финк. Изложбата е показана за първи път през 2009 г. в Museum Start Gallery Artothek, Виена. Според инициаторите на тази концепция това е опит „да се отбележи 20-годишнината от падането на Берлинската стена – не толкова като основното събитие от новата европейска история, колкото като събитие с голям ефект.” Целта на изложбата е да „обръща внимание върху способността на институцията да следи отблизо художествената продукция във Виена. Основните принципи, които служат за основа на експозицията са композиция от лични реакции на промените; от индивидуални политически и социални обвързаности с процесите; от свидетелски записки; от рефлексии и анализи от страна на художници от различни поколения и с различен произход. Нарастващият диалог и сътрудничество в света на политиката, бизнеса, изкуството и културата, разместването на националните и международните аспекти, приватизираното публичното съществуване – всичко това оформя съвременната европейска история и не само нея. Историята има склонност да генерализира темите, да създава митове и стереотипи. Необходима е дистанция, за да бъдат анализирани събитията. Представените автори са свидетели на промените. Изложбата обединява различни подходи и начини на справяне с тези преобразяващи процеси. В нея са включени работи на 30 художници.” Издаден е каталог на български, немски и английски. Като цяло подбора е слаб, не показва процеси и следствия. Прилича по-скоро на набързо събрани фотоси и инсталации. Имаше едно –две изключения. За съжаление намерих репродукция само на едното изключение.









На вторият етаж на СГХГ е поместена Васка Попова-Баларева /1902 – 1979/ с отбелязването на 110 години от рождението й. Юбилейната изложба е част от инициативата на градската галерия да покаже на своите посетители творчеството на български художници, които макар и намерили място в историята на българското изобразително изкуство остават далеч от „светлините на прожекторите“. Васка Попова-Баларева рисува в периода от 30-те до 70-те години на миналия век. Представени са най-вече портрети. Сред тях са тенора Стефан Македонски, композитора Любомир Пипков, художниците Кирил Петров и Рафаел Михайлов, писателката Елисавета Багряна – всички те са били приятели на художничката. Показани са още натюрморти, пейзажи, графики, както и различни нейни проекти от областта на приложните изкуства (художествена обработка на кожа). В изложбата участват творби от фондовете на СГХГ, НХГ, ХГ „Борис Денев“ – Велико Търново, ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, ХГ– Русе, Ателие-колекция „Светлин Русев“ – София, Национален музей „Земята и хората“ – София, Държавен музикален и балетен център – София, както и от множество частни колекции.




На 5 март едновременно официално бяха открити три изложби в три различни сгради на художника Михаил Лалов. Не помня друг такъв случай. Авторът представи произведения, създадени в периода от 1988-а до 2012-а година, под общото заглавие "Сътвореното". От общината имат идея изложбата да постави началото на проект за арт градско изкуство. Целта е всяка година по един автор да бъде представян на "Раковска", като на една от най-знаковите за културата улици в столицата. 66 произведения са поместени в галериите "Райко Алексиев", във фоайето на Театъра на Българската армия и в частната галерия "Париж - Москва". Художникът казва: "Отдавна мечтая да направя нещо такова - да се обхване цялата "Раковска", защото е знакова улица на изкуствата. С това мое действие искам още повече да засиля това нейно въздействие. Идеята е това да стане нещо като Нощ на галериите или Месец на галериите". Тази година той отбелязва 35 години като творец и чества 60 годишнина.


Разбира се малката ми културинка нямаше да бъде същата без преглед на етажите на Съюза на българските художници. Започнах по традиция от четвъртия етаж, където по настоящем е изложбата на проф. Николай Русчуклиев. Роден 1932г. Интересен художник смесва смело постимпресионистичен подход с абстрактни елементи. Напластени мазки, които сякаш играят с темпото на класическа музика по платното. Бързи, ритмични на места нервни, друг път по детски лудуващи. Светли, тъмни, ярки, приглушени но винаги студени. По някога самите цветове създават носталгично настроение или спират времето, но не спира и за миг танца във всеки детайл на платното.








На третият етаж са подредени платна голям формат на Моника Попова. Странен свят ми показа авторката. На места загадъчен, но в повечето случаи доста експресивно депресивен. Насилие, безсилие, отчаяност, крайност. Интересни като интерпретация и за анализ.









На вторият етаж ме посрещна изключителна феерия от бонбонени цветове и причудливи дървета, архитектура и релеф. Прекрасен наивизъм изграден от цветове характерни за анимационни филми и попарт изпълнения. Изложбата се казва „Емоционални присъствия” на художничката Красимира Михайлова и ще продължи до 28 март.





четвъртък, 8 март 2012 г.

Въобразени същества

Една много добра експозиция в Унгарския културен институт. Браво!












Мария Златанова
Ирина Угринова
Христофор Кръстев
Роберт Цанев
Николай Златанов
Камен Симов
Лилия Балева
Дарина Цурева