четвъртък, 15 март 2012 г.

Тази седмица в София …

Тази седмица в София се разходих в няколко арт пространства. Къде реално, къде виртуално обиколката ми включи НХГ, СГХГ, Райко Алексиев, СБХ, Париж - Москва. Освен това вече тече и София филм фест който ще отбележа с няколко ирландски филма.
По повод националния празник на България – Трети март в централната сграда на Европейската комисия в Брюксел е подредена експозиция с тридесет от безценните платна на Национален музей на българското изобразително изкуство. Картините са подбрани така, че да представят основните тенденции в живописта през 30-те години на ХХ век. Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Вера Недкова, Елизиер Алшех, Никола Танев, Иван Ненов, Бенчо Обрешков, Кирил Цонев... Всеки един от майсторите, представени в изложбата, е оставил творби, които са част от “златния фонд” на българската култура. Националната художествена галерия е в затворена за ремонт.

Градската Галерия, за която стана традиция да представя авангардни проекти отново ни поднесе такъв. COMMON HISTORY AND ITS PRIVATE STORIES (ИСТОРИЯ И ИСТОРИИ) с куратори Яра Бубнова и Роланд Финк. Изложбата е показана за първи път през 2009 г. в Museum Start Gallery Artothek, Виена. Според инициаторите на тази концепция това е опит „да се отбележи 20-годишнината от падането на Берлинската стена – не толкова като основното събитие от новата европейска история, колкото като събитие с голям ефект.” Целта на изложбата е да „обръща внимание върху способността на институцията да следи отблизо художествената продукция във Виена. Основните принципи, които служат за основа на експозицията са композиция от лични реакции на промените; от индивидуални политически и социални обвързаности с процесите; от свидетелски записки; от рефлексии и анализи от страна на художници от различни поколения и с различен произход. Нарастващият диалог и сътрудничество в света на политиката, бизнеса, изкуството и културата, разместването на националните и международните аспекти, приватизираното публичното съществуване – всичко това оформя съвременната европейска история и не само нея. Историята има склонност да генерализира темите, да създава митове и стереотипи. Необходима е дистанция, за да бъдат анализирани събитията. Представените автори са свидетели на промените. Изложбата обединява различни подходи и начини на справяне с тези преобразяващи процеси. В нея са включени работи на 30 художници.” Издаден е каталог на български, немски и английски. Като цяло подбора е слаб, не показва процеси и следствия. Прилича по-скоро на набързо събрани фотоси и инсталации. Имаше едно –две изключения. За съжаление намерих репродукция само на едното изключение.









На вторият етаж на СГХГ е поместена Васка Попова-Баларева /1902 – 1979/ с отбелязването на 110 години от рождението й. Юбилейната изложба е част от инициативата на градската галерия да покаже на своите посетители творчеството на български художници, които макар и намерили място в историята на българското изобразително изкуство остават далеч от „светлините на прожекторите“. Васка Попова-Баларева рисува в периода от 30-те до 70-те години на миналия век. Представени са най-вече портрети. Сред тях са тенора Стефан Македонски, композитора Любомир Пипков, художниците Кирил Петров и Рафаел Михайлов, писателката Елисавета Багряна – всички те са били приятели на художничката. Показани са още натюрморти, пейзажи, графики, както и различни нейни проекти от областта на приложните изкуства (художествена обработка на кожа). В изложбата участват творби от фондовете на СГХГ, НХГ, ХГ „Борис Денев“ – Велико Търново, ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, ХГ– Русе, Ателие-колекция „Светлин Русев“ – София, Национален музей „Земята и хората“ – София, Държавен музикален и балетен център – София, както и от множество частни колекции.




На 5 март едновременно официално бяха открити три изложби в три различни сгради на художника Михаил Лалов. Не помня друг такъв случай. Авторът представи произведения, създадени в периода от 1988-а до 2012-а година, под общото заглавие "Сътвореното". От общината имат идея изложбата да постави началото на проект за арт градско изкуство. Целта е всяка година по един автор да бъде представян на "Раковска", като на една от най-знаковите за културата улици в столицата. 66 произведения са поместени в галериите "Райко Алексиев", във фоайето на Театъра на Българската армия и в частната галерия "Париж - Москва". Художникът казва: "Отдавна мечтая да направя нещо такова - да се обхване цялата "Раковска", защото е знакова улица на изкуствата. С това мое действие искам още повече да засиля това нейно въздействие. Идеята е това да стане нещо като Нощ на галериите или Месец на галериите". Тази година той отбелязва 35 години като творец и чества 60 годишнина.


Разбира се малката ми културинка нямаше да бъде същата без преглед на етажите на Съюза на българските художници. Започнах по традиция от четвъртия етаж, където по настоящем е изложбата на проф. Николай Русчуклиев. Роден 1932г. Интересен художник смесва смело постимпресионистичен подход с абстрактни елементи. Напластени мазки, които сякаш играят с темпото на класическа музика по платното. Бързи, ритмични на места нервни, друг път по детски лудуващи. Светли, тъмни, ярки, приглушени но винаги студени. По някога самите цветове създават носталгично настроение или спират времето, но не спира и за миг танца във всеки детайл на платното.








На третият етаж са подредени платна голям формат на Моника Попова. Странен свят ми показа авторката. На места загадъчен, но в повечето случаи доста експресивно депресивен. Насилие, безсилие, отчаяност, крайност. Интересни като интерпретация и за анализ.









На вторият етаж ме посрещна изключителна феерия от бонбонени цветове и причудливи дървета, архитектура и релеф. Прекрасен наивизъм изграден от цветове характерни за анимационни филми и попарт изпълнения. Изложбата се казва „Емоционални присъствия” на художничката Красимира Михайлова и ще продължи до 28 март.





Няма коментари:

Публикуване на коментар