сряда, 22 август 2012 г.

Фестивал на реката и тепетата


Започна фестивала на реката и тепетата в Пловдив. Той бе открит с изложба „Тепетата на Пловдив” подредена в МОЛ Галерия. Представените експонати са от местния Държавен архив. Съставител на изложбата е Владимир Балчев.

Вчера вечерта (21 август) в 21 ч. на площад Стефан Стамболов започна поредица от мултимедийни прожекции представящи филми и проекти, свързани с Пловдив, хълмовете и реката. Първите две ленти са "Пловдив - пътешествие през вековете" и "Моят живот е музиката" той е посветен на изтъкнатия пловдивски цигулар Минчо Димитров. Автор и режисьор на продукциите е Ваня Трингова. В линка можете да видите кратък откъс от филма за българската следа в радиофилхармоничен оркестър "Хилверсум", Холандия:
http://www.youtube.com/watch?v=0uBbLRVxCrc&feature=youtu.be
В следващото събитие могат да се включат всички намиращи се на територията на град Пловдив. На 29 и 30 август от 9 до 17 часа е отредено програмно време за почистване на следните райони: коритото на Марица, пространството между Пешеходен мост и Панаирен мост; Почистване на Хълм Бунарджика, Хълм Сахат тепе, Младежки хълм. Сборен пункт е  пясъчната ивица между Пешаходния мост и Панаирния мост в 9.00 часа.
Фестивалът на реката и тепетата е проект на ФОНДАЦИЯ „КЕНТАВЪР АРТ”. Той се осъществява с помощта на Фондация „Работилница за граждански инициативи” по програма „Общностно развитие и гражданско участие”, с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа.

вторник, 21 август 2012 г.

Диша ли София!?


За трета година в столицата се проведе “София диша”.

В три поредни дни на три различни улици бе оформемно така модерното арт пространство или по нашенски място за творчески прояви и демонстрация на занаяти.

Поради факта, че не е ограничен откъм жанрови изисквания фестивала събра артисти от различни сфери.

Едно от тях бе целенето на чаши с бира :)

DJ-и озвучаваха с новите си сетове, изнасяха се представления, представители на street sport марки промотираха стоките си, ръчно изработени бижута от съвсем обикновенни материали се правеха пред новите си собственици, имаше дрехи, феи, шапки за скучни моменти , hand made картички, фотографии, стари книги - нови списания, отдавна забравени тъжни пишещи машини и прашасали телевизори на щастливи собственици.

Рисуваха се графити на найлонови стени и малки по поръчка на клиента. Те всъщност събраха и най-много фенове. Млади, талантливи и изключително приятни представители на субкултурата.

Най-впечатляващо за мен бе, когато попаднах на група представяща "Изчезването на детайла" от архитектурата. Зарадвах се на идеята им, защото като типичен японски турист и аз обикалям улици, улички, преки и булеварди и запечатвам каквото мога от чезнеща София. Прави са. Вижте новите сгради. Толкова са съвременни, че не остана топлина, човещинка и интимност в тях. Поглеждаш ги и няма въображение.

Организаторите на "София диша" от тази година са решили да опитат да включат градът ни в надпреварата за европейска столица на културата през 2019 г.

А ето и събитията с които планират да направят това: Folk Color, Рециклатор, ParkHomeOfArt, Кв.Арт Фест, Лятна и Зимна София диша. С тези инициативите те ще предизвикат софиянци и гости на столицата да излязат и да станат част от танците, музиката, театъра, модаа, изобразителното изкуство подготвени от тях.

Да им пожелаем успех.

неделя, 12 август 2012 г.

Един индиец между Ню Йорк и Пловдив


„ Когато силата на любовта замени любовта към силата, човекът ще има ново име: Бог.”

Шри Чинмой

Беше събота късен следобед не валеше, но и не печеше.

Разхождах се из пловдивската Борисова градина и се чудех какво още не съм снимала от парковата скулптура, когато в далечината видях шарени принти подредени в пространството на площада.

Оказа се, че съм попаднала на откриването на новата изложба на Шри Чинмой. Поредния индийски гуру.

Няма да описвам житието и философията му.

Ще споделя впечатленията си. Явно Америка наистина е страната на неограничените възможности и за всеки търсещ пътя към „себе си” безделник има насреща си по някой предприемчив предлагащ тази възможност.

И какво по –продаващо от това, ако е индиец.

Не, че искам да кажа нещо, но е лесно да прокламираш любов, когато не мислиш за прозаичните житейски неща с които се сблъскват непросветените в тайната на вселената хорица.

Ще кажа и нещо положително, за да не изглеждам толкова заядлива.

Появи се една дама с панерче пълно с визитки и ми предложи.

Оказа се, че на гърба на картичките има по една мисъл на Шри Чинмой.

Ето и моята: Моят ведър ум може да извиси и дори да преобрази живота на другите.

За да се почувствам значителна си представих не неговият, я моят ум 

петък, 10 август 2012 г.

Някои плодови размишления


Защо няма портокал с аромат на ананас!?

Ода за портокала.

Портокал, портокал

сладка ягодка си ти.

Ту оранжев, ту червен

ти си летния мехлем.


Портокал, портокал

Ти си моят идеал.

Тъй несъвършено объл ,

Тъй красив. С цвят на слънце надарен,

За море си ти роден.


Моят ден е озарен.

На портокала съм в плен.

Сладък, сочен, непорочен

В моето небце заточен.

Всичкия си сок дарява,

За да утолява.


Портокал, портокал.

Мамата си си ...видял

Къде ли си стоял,

Че така си пожълтял.

И прочее ...

Ода в Пагода


Тази ода в Пагода

е всъщност ода за народа.

Но както небосвода и народа

Е далеч от своята ода.