неделя, 11 ноември 2012 г.

За Сливен, хората и историята




   
С този текст бих искала да се обърна към жителите на Сливен. Да им припомня някои факти от историята на града им. И да им покажа, че във всяко време, независимо колко е тежко, се раждат хора със силна воля, свободен дух и широко отворени очи, за да видят нещата над ежедневните ограничения. Проблеми има във всяко общество по всяко време, но има и събития и хора, които ни карат да се гордеем и да продължим напред. Тези събития, личности и обрати не трябва да забравяме, защото историята е жива докато някой я помни. 
Няма българин, който като чуе Сливен и да не добавя „градът на 100-те войводи“. Всички са чували за природния парк Сините камъни, известен под името Карандила. По-малко познато е, че до първата четвърт на XIX век Сливенско поле е част от Розовата долина. След Руско-турските войни от 1806–1812 г. изселническите вълни от града довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира „Долината на прасковите“. Открих и някои от старите названия на Сливен - Савулен, Суида, Туйда, Ислимие, Истилифинус, Селимно, Свилне, Сливно. Намерени са останки от примитивни каменни сечива в местността Хисарлъка, датирани към новокаменната епоха 6 хилядолетие пр.н.е. Пак там е и тракийско селище около V — III век пр.н.е. за това сочат тракийска керамика и елинск монети. 

През 2 век пр.н.е. районът на Сливен става част от Римската империя , когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г. пр.н.е. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия. И така мога да продължа доста дълго, но ще го спестя и ще премина към акцента на моето обръщение. След като през 17 век градът се оформя като проспериращо занаятчийско средище, където тридесет и пет хана дават подслон на търговци на оръжия (пушки, пистолети) и сечива, районът придобива сериозна значимост със своите близо хиляда работещи магазина. През 1860 г. се основава читалище „Зора“. Последвано от Театъра - благодарение на Сава Доброплодни, който написва първата в историята ни пиеса - Михал Мишкоед и най-важното, според мен, събитие в сферата на промишлеността в района - фабриката за текстил на Добри Желязков. Тя е открита през 1836 г. и е първото промишлено предприятие на Балканския полуостров. Това бе и поводът да посетя съвсем наскоро Сливен, а идеята за текста дойде от това, че намирането на фабриката беше с повишена трудност, а част от това бе и незнанието на хората за съществуването й. Кой е Добри Желязков. Той е първия български предприемач, разработил ниша, подготвил проект и намерил спомоществовател в лицето на султан Махмуд ІІ. 

Ето и как се случило това. Като сливенски абаджия постоянно се опитвал да оптимизира процеса на производство на аба. След края на Руско-турската война през 1830 г., емигрира в Русия, Севастопол. Там се захванал с търговия и скоро успял да натрупа прилично състояние. Междувременно създава семейство, с което се мести в Екатеринослав, където имало голяма текстилна фабрика. За кратко време Добри Желязков изучава производствения цикъл. През 1834 г. се завръща в Сливен. Открива собствена работилница, в която прилага наученото в Русия. Работата му потръгнала и бързо се разчува, а слухът стига и до ушите на султана. Той бил далновиден и видял в българина възможност за обновление на империята. Добри Желязков получава покана да представи опита и идеите си в двореца. Последиците от това са, че на 16 февруари 1836 г. султан Махмуд ІІ подписва ферман, с който узаконява първата българска фабрика в Сливен и отпуска 2 млн. гроша за основаването й. Ето какво гласи указа: 

Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение - най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми... следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман...“ 

       Сега, надявам се, разбирате защо е хубаво да помним историята на мястото, в което живеем, да се интересуваме, да предаваме на идващите след нас и да не униваме в тежки времена. Винаги има начин и е въпрос на гледна точка и широко отворени очи. Хубаво е, когато няма указателни табели, сложени от подходящите институции да го направим ние, защото можем и трябва да сме съпричастни. 



Няма коментари:

Публикуване на коментар