сряда, 21 ноември 2012 г.

"Света Богородица" или "Червената църква"




Като малка израснах с книгите, които мама ми купуваше, а тя е жена с въображение и вкъщи имах приказки, митове и легенди от цял свят. По това време работеше в  художествената академия и двамата с брат ми рисуваха. Може би, затова като пораснах записах история на изкуството. Освен следенето на буквите по стари прашни книги в библиотеките и новите у дома започнах да търся съмишленици с които да посещавам места станали част от легендите. Ето едно от тях. Впечатляващо изискващо респект и уважение стъпвайки по него и вървейки по историята му.  
Червената църква, която се намира до Перущица, е един от най-големите храмове построени в България. Този тип християнски култови съоръжения се издигат веднага след официалното признаване на християнството през 313 г. Те са правени на места, където в миналото са измъчвани християни или над техните гробове. Това става, като над гроба се издига колона, а след това и абсида после се добавят и други постройки. Предполага се, че мартириума е построен през ІV в. и по-късно целият комплекс е разрушен. На негово място към края на V в. е издигната църквата „Света Богородица” станала известна като „Червената църква”, заради римските тухли и розовият хоросан от които е съградена. Повечето изследователи се обединяват около мнението, че съоръжението е от времето на император Анастасий І. Те смятат, че е част от застрояването, което е почнало след Вселенския събор на Помирението проведен в Сердика през 343 г., за да пази паметта на първите християнски мъченици по тези места. Обикновено храмовите комплекси наследявали територията на езически светилища. Такъв е и района на „Света Богородица”. Архитектурата е четери-конхална централна зала с разположение запад, север, юг на конхите. В четвъртата източната е разположен олтара. Куполът е бил висок и полусферичен. От западната страна наосът е завършвал с два нартекса и портик. Размерите на сградата впечатляват - 32 на 26 метра. Има сведения, че църквата е била богато украсена. Намерени са фрагменти от мозайки, облицовъчни мраморни плочи по стените, а над тях стенописи. Някои от стенописите са датирани VІ – ХІ в.
Издържали изпитанията на времето така изглеждаше този исторически паметник преди да започне реставрацията му. 













Абсида – място за безкръвно приношение и духовенство.
Мартириум – място за мощите на християнски мъченик.
Конха – полукръгла ниша 
Олтар - най-важната част от храма там се намират светия престол и жертвеника
Наос – мястото за богомолците
Нартекс – най-западната напречна част на храма
Портик – пристройка към входа на сградата

Няма коментари:

Публикуване на коментар