петък, 30 ноември 2012 г.

България vs Ирландия


През 2005 г. в България е открито посолство на Ирландия. Посланик е Н.Пр. г-н Джон Роуан. Макар от скоро у нас  институцията активно организира събития. Направи ми впечатление, че Негово Превъзходителство присъства на  всички събития, които съм посетила. Участва в откриванията, представя гостите и определено проявява фино чувство за хумор. 
Оказа се, че тази черта е типична за ирландците. В календара на културния афиш за ноември бе вечер на ирландката гайда. Тя се проведе в и със съдействието на Съюза на Българските Архитекти. За по–интересно домакините са решили да поканят представител на българските гайдари. Гостите от страната на тучните пасища, замъците, червените коси, леприконите и уискито бяха двама. Дез Маккейб – гайда и Брайън Коноли - банджо, а ученикът от испанската гимназия в София Емилиян Тодоров представи два вида местни гайди. Гостите са родом от Белфаст и както се оказа са от един град с посланика. След кратко представяне от Н.ПР- г-н Джон Роуан думата взе Дез Маккейб и аудиторията попадна в капана на неговия чар. Започна с поздрав на ирландски и преводачката, както и присъстващите онемяха. Всички разбрахме само думата банджо. С хитра усмивка от очаквания резултат той продължи на английски. Бяха изпълнени три песни на ирландска гайда. Междувременно той обясни устройството на инструмента допълвайки, че въвеждането на въздуха в гайдуницата става посредством два мяха задвижвани с лактите, което дава свободата на свирещия да пуши лула и да пие уиски J. Нещо което за нашите гайдари може да е само мечта ;).  След него троен сет направи Емилиян Тодоров, който макар и много по-млад прояви завиден професионализъм. Той бе в традиционна народна носия. Последва изпълнение отново на гостите в дуо банджо и гайда. За финал имаше надсвирване с български и ирландски фолклор съпоставени българска срещу ирландска гайда с лек ретуш на банджо. Истинско удоволствие за зрителите и участниците, които видимо се забавляваха.





Гайдата произхожда от Индия. Позната е в античния свят. За нейното използване от траките също има сведения. В етно музиката тя е позната в Турция, Гърция, България, Италия, Франция и Шотландия. Състои се от мях, главини, духало, гайдуница, пискуни и ручило. Мехът е от ярешка или агнешка кожа, главините от дряново дърво, но може да се използват рога на вол, елен или коза. Пискунът се изработва от тръстика или бъзово дърво. За ручило също се използва дрян. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар