събота, 29 юни 2013 г.

Крепости на територията на България - Шуменска крепост


Случвало ли ви се е, колкото по-напред вървите, толкова да се връщате назад във времето. На мен, да. Тръгвайки за морето и по-точно към Варна с всеки изминат километър стрелката на часовника забави и смени посоката си. Вече, вместо да се движи на дясно тя летеше в обратна посока, а с нея се сменяше и пейзажа. На 363 км. от София се озовах в 12 век преди новата ера или преди Христа в древното поселище на град Шумен. 

Това са езически времена, в които местните жители са били траките. Те са обожествявали природата и са й придавали свръх естествени способности. Обработвали земи, отглеждали са животни и са били зависими от сезоните, затова са придавали на различните им проявления съзнателно поведение следствие на Висша намеса. 
Почитали са слънцето, дървета, реки, имали са музи, вярвали са в демони, виждали са нимфи и всичко това е било начин да обяснят случващото се. 
Сред основните култове били тези към Орфей и Сабазий. Те си обяснявали света и политеистичните си вярвания чрез троичен модел. Пример за това е Дървото на живота, което е медиатор. То е разделено на три: короната е високо и е символ на небето; ствола на дървото е земята; корените, които са в земята са символ на подземните владения. Подобен медиатор между трите свята е и човека. За траките определящо в социалния статус било заниманието. 

И при тях воините били на особена почит. За това свидетелстват останките от укрепени селища, крепостни стени и историческите писмени източници. Преди 3000 години на територията на днешен Шумен се е наложило издигането на такова отбранително съоръжение. Дебелината на външните каменни стени е била 2 метра. Няколко века по-късно се издига нова стена. Мястото се е оказало стратегическо, защото древната крепост е била реконструирана и модернизирана през 2-ри век от римляните, които построяват нов военен гарнизон. 
През средновековието прераства в град със собствен замък, множество кули, бастион, църкви, занаятчии, търговци.

Крепостта днес е достъпна и безплатна, когато я посетих на входа нямаше никого. Размерите и са внушителни и усещането се допълва от използваните масиви на градежа. При археологическите проучвания са разкрити стените и кулите изградени през периода на първите римски нашествия, последвалите византийски и времето на Втората Българска държава. Намерени са основите на баня с характерната канализация, сакрален център. Тук е и надписа на цар Иван Шишман, оброчна плочка, богослужебни съдове, керамика, монети. Информацията събрана за 30 години от Вера Антонова дава цялостна представа за живота на хората от древността до наши дни и е една от най-добре проучените исторически области. Намира се на пътя на всеки тръгнал за северното ни Черноморие и няма да ви отнеме повече от половин час да я посетите и да се потопите в атмосферата на достолепните й 3000 години. А ако обичате да пътувате и ловите крепости с вашия фотоапарат, то това е място със страхотен потенциал за изключителни снимки. Шуменската крепост е част от 100 НТО, а печата можете да вземете от Историческия музей намиращ се в града или от Томбул джамия.

четвъртък, 20 юни 2013 г.

За първи път в историята на търговете - El Greco!

Световно известната аукционна къща Sotheby в Лондон организира уникално събитие. За първи път в историята на арт търговете ще бъдат предложени шедьоври на Ел Греко. Повече от 400 години след създаването им две от тези редки картини ще се появят на сцената на 3-ти юли. Първоначалната стартова цена от 3 - 5 000 000 млн. £.  всяка. Една от картините е „Saint Dominic в молитва”. Тя е от най-добрите изображения на Ел Греко на светци. Този сюжет има четири известни версии. Тяхната предполагаема датировка е датирана от 1600 г. За три от тях се знае, че са в колекцията на Пласидо Аранго в Мадрид, Катедралата Sacristy в Toledo, и Музея на изящните изкуства в Бостън.
В макрокосмоса на 16 в. Ел Греко е роден на о. Крит с името Доменикос Теотоколулос. По това време острова е част от Венецианската република. Макар и с гръцки произход той е един от най-известните испански художници. Биографията му минава през емблематичните за времето си културни центрове. Учи във Венеция, в Рим отваря ателие, но пътя го отвежда в Толедо, където остава до края на живота си. изследователите го определят за предшественик на направления като кубизъм и експресионизъм. В картините си съчетава умело канона и светското леко и ненатрапчиво. Всичко това е плод на натрупаните с годините знания. Изучавал иконопис, древно гръцки, латински. Сред големите поръчки които получава са изписването на олтара на параклиса „Сан Хосе” и този в болница „Свети Йоан Кръстител” в Толедо, олтара на Болницата в Илескас, както и няколко картини за Августинския манастир в Мадрид. След близо 50 години изпълнени с творчество и красота на 7 април 1614 г Ел Греко умира оставяйки след себе си убеждението, че цветът има по-голямо значение от формата. Неговото влияние е безспорно и може да бъде забелязано в съвременни и признати творци като Сезан и Джаксън Полак.


.

четвъртък, 30 май 2013 г.

Димитър Делийски - миньорът художник

Не знам дали има друг художник, който да съчетава така умело експресивност и нежност. Димитър Делийски използва масло, пастел и акварел с еднаква сетивност към материал и техника. 

В маслото формите му са изградени от внезапен и строг контур. Те носят силата на симфоничен импулс с бягащи по равнини и цветове клавиши.


Пастелите му навяват романтичната носталгия на човек живял пълноценно, усетил всеки миг от живота. Опитомил плътността и спецификата на този материал Делийски пастелизира архитектура и природа. Цветово изгражда детайли, фрагменти и сезони.


Не по малко стоик в другата му любима материя акварела той е фин и прецизен в пресъздаването на неговият свят. Акварелийски, както шеговито, но не случайно го наричат неговите приятели вае хълмове, зъбери, горски масиви, пейзажи с мекота до внушение за трепет от пулсиращите боички. Друг път ползвайки локални цветове оформя  монументални обекти представящи мощта на природата.


Екзотиката на неговия колорит е още по интригуваща имайки предвид ръцете, които я създават – ръце на миньор и душата от която излизат – душа на художник.  

Тази година Димитър Делийски щеше да навърши 80 години, за съжаление неговият път приключи година по-рано. По повод на този юбилей в София се организираха негови ретроспективни изложби. Първата бе експонирана в зала „Райко Алексиев” на СБХ. Тя включваше преглед на цялостното му творчество.


Втората бе открита на рождения ден на художника 29 май в галерия „Абсент”. Тя ще продължи до 22 юни 2013г. Поради спецификата на арт центъра там са представени само акварелите на художника. 


Самият той е с интересна история. Димитър Делийски е миньор по професия. В продължение на половин век работи под земята, където светлина и колорит не съществуват и това прави картините му още по изумителни. Те са пълни с цвят, светлина, изгреви и залези, динамика и импулсивност. Едно е сигурно, носят силата и здравината на земните недра и нежността на поета. Когато не е на работа Мераклийски, друг негов прякор, рисува. Желанието и необходимостта му са толкова силни, че не остават незабелязани и той влиза в средите на Пернишките творци. И не само. Негови откупки са правени от цяла Европа, както и в Япония.  





вторник, 28 май 2013 г.

Отвориха катакомбите на "Света София"

        След дълго очакване и сложни реставраторски действия отвори врати един от най-интересните археологически музеи в София – Катакомбите под църквата „Света София”. Мястото е култово и с древна история. Крепостта Сердика, която е първата поселищна структура на тази територия, е построена от двама римски императори Марк Аврелий и Комод около 179 г. За монументалността на градежа и архитектурата дават сведения разкритите части от стени, сгради и основи. Крепостните стените били високи 10 метра, а кулите стърчали над тях с още 4.
      Днешния храм Св. София е построен върху руините на няколко други сгради. Първо около 2 век е имало римски театър, след това през няколко века са изградени богослужебни съоръжения последното от които едноименната базилика дала името на града София - Света София или Премъдрост Божия. Надградена върху солиден слой история църквата в момента освен действащ храм е и вход към миналото. Преминавайки през него ще можете да видите главния некропол на Сердика и погребалните камери на поколения свещенослужители и мъченици така наречения Мартириум. Те са с различна големина и на различни нива. В някои телата са били полагани отгоре, в други през малък фронтален вход. Ще видите още стени от античните и средновековни сгради. Все пак от 2-ри век насам района се застроява и реконструира. Изложени са няколко предмета намерени по време на разкопките – три пръстена с надписи, стъклена бутилка и две метални кутийки. Изключително интересни ще бъдат мозайките правени към средата на 4-ти век в изградената тогава базилика, която става седалище на Сердикийския събор. В момента те все още са в реставрация и могат да се видят техни фотокопия, но имаме уверението на общината, че през есента оригиналите ще бъдат в експозицията. В момента в една от залите има фрагмент от тях. Тогава ще бъде отворена и гробницата на епископ Хонорий датирана от втората половина на 4 и началото на 5 век.

      През първия месец посещенията в музея са безплатни, като има  няколко екскурзоводи водещи групи от по 6 човека. Работното време е всеки ден от 9 до 17 часа. След 24 юни цената на билета ще е 6лв. За учениците и студентите той ще е символичните 2 лв. Също така един ден в месеца ще има свободен достъп, за да могат хората с по-ниски доходи да посетят това историческо място. Експозиция включва мултимедийни презентации, информативни пана и холограми, пресъздаващи археологическите находки, разкрити по време на разкопките. 












      

понеделник, 27 май 2013 г.

Любовта дебне отвсякъде или Фестивал на необвързаните


      Любовта дебне отвсякъде, когато си на златна възраст и не се боиш да я срещнеш. Стягайте куфара с емоциите, отворете сърцето си, слагайте танцувалните обувки и се пригответе за горещи срещи и сбъднати мечти в една от най-горещите инициативи в България, която тази година ще ви понесе на крилете на романтиката.
      За първи път в България ще се проведе Международния фестивал на необвързаните. Рекламата за него тече на няколко езика и вече участие са потвърдили хора от съседни страни като Гърция и Турция.
      Гаранция за качеството на форума са имената на неговия създател -  продуцентът и хореограф на ансамбъл „Българе” Христо Димитров -личност, доказала се с времето и безбройните осъществени инициативи по цял свят, както и името на директора на феста Цвети Шопова.

      Датите на събитието са 7 - 16 юни, а мястото е Велинград. В рамките на тези девет дни са предвидени различни забавления и игри, имащи за цел да предразположат участниците към свободно и неформално общуване. Да могат всички свободни хора от различни възрасти да се чувстват добре и да бъдат себе си. Организаторите са оформили идеята около това, че е по-добре да се видят на живо без съмнения и преувеличения, нещо което интернет сайтовете не винаги могат да осигурят. По този начин се избягват разочарованията и инцидентите, които могат да доведат срещите на „сляпо”. За целта не е необходимо да присъствате на всичките дни, а само на два от тях. Време, достатъчно да се запознаете с повече хора и да имате възможност да си създадете първоначални впечатления. Освен това изборът ви ще бъде подпомогнат от професионален Сватовник, така че Необвързани от всички поколения, не се притеснявайте, а се оставете на емоцията, доброто прекарване, танците, песните, съдбата и професионалистите. Записването става на тел. 0882871318, Таня Иванова, арт мениджър на Фестивал на необвързаните. 

понеделник, 20 май 2013 г.

Нестинария. Християнство и езичество в обща традиция на Св. Св. Константин и Елена.


      У нас е много разпространено съчетаването на християнските празници и езическите обичаи. Много даровити български художници са забелязали този парадокс и са го пресъздали по свой начин. Такава е и  картината “Жарава” на Магда Абазова, за която художничката казва, че я е правила, инспирирана от нестинарството. Нестинарите са част от културното ни наследство и основна част от езическите вярвания на местното население. Те се придържат към свой особен празничен календар, който задава структурата-модел на обредния им цикъл. Според него годината се разделя на две от най-свещените за нестинарите дни. Те са тридневният празник на св. Константин и Елена и тридневният празник, съвпадащ с дните, през които Църквата чества паметта на св. Атанасий Александрийски и преп. Евтимий Велики (18-20 януари). През лятото играят в жаравата на открито, а през зимата по време на тези празници се играе в свещеното огнище, намиращо се пред домовете им. Най-тържествено честват най-светия за тях ден –празника на Св. Константин и Елена. В представите на огнеходците Св. Константин е добър и осигурява благоденствие, щастие, добруване и мир. Във вярванията на странджанските нестинари, св. Константин и Елена са носители на предхристиянската идея за божествата.
За нестинарите най-свещеното място е огнището. Пред него се играе зимно време. В това огнище се приготвя и обредната храна на нестинарите. На 21 май там се вари курбан, месото на жертвопринесения бик или агне. Други атрибути, които присъстват в сакрално-култовото пространство, са нестинарските икони. Отношението на нестинарите към иконите е различно и е определяно  като към идоли. За членовете на нестинарската общност играещите в жаравата нестинари се явяват един вид жреци.
Векилинът е друга фигура от тази традиция. Той е пазител на неписания закон. Нестинарите се намират в състояние на особено духовно състояние. Част от него е и факта, че във вярванията им липсва представата за дявола и за тях той като че ли не съществува. Тяхното божество - Светокът, е обременено с елементи на персийския дуализъм и въплъщава в себе си едновременно добрия и злия бог. В светската литература нестинарството се причислява към фолклора, тъй нареченото битово християнство. В “Жарава” Магда Абазова е използвала два цвята- черното за нощта и червеното за огъня-страстта, жертвоготовността, отдадеността. Традицията, обичая, чувствителността духовната и видимата са пресъздадени схематично, интуитивно с плътни и силни цветове. Така е изразена силата и значението на церемонията за изпълняващите и останалите последователи. Представено е най-важното от този обичай - жаравата и преодоляването. Затварянето на един цикъл и отварянето на друг. Това е и същината на нестинарството духовно и природно преминаване на важните времеви периоди. 

неделя, 19 май 2013 г.

Крепости на територията на България - Маркели



На лов за крепости продължава и вече сме на 8 км от Карнобат. На един от завоите при изкачването гонейки новата част от магистралата за Бургас има емблематичната за историческите паметници кафява табелка с надпис Маркели. Години наред минавах покрай нея и нямах представа какво точно се крие зад името. Миналата година реших да отбия и да видя за какво става въпрос. Попаднах на руини, които навярно преди време са били в процес на разкопки, но сега потъваха в меките обятия на зелената растителност сгушени в недрата на забравата. Нямаше информационна табела представяща мястото и събитията, и единственото което направих е да обходя всичко и да снимам подробно, за да мога колкото е възможно да съхраня, поне за личния си архив. Така, като се върнах вкъщи разрових историческите  извори и мрежата и попаднах на малко, но интересна информация. Крепостното укрепление е съществувало още през късната античност. То е изградено на хълма Хисар, който е в източната част на Стара планина. Мястото е подбрано с цел оптимално наблюдение и защита. От едната страна е имало крепостна стена, другите две линии са защитавани от естествени природни дадености – река Мочурица и стръмни скални масиви. От кулите е имало видимост на около 40 км около комплекса, като в обзора са влизали няколко прохода сред които Върбишкия, Ришкия и Мокренския. Вероятно по това време релефа е бил различен от днешния, защото докато бях там не можах да различа посочените обекти. Според историците Маркели е имала непосредствена връзка и с укрепените селища наоколо. Вероятно е била основен защитен център срещу чуждите атаки. През средните векове около крепостта са били изградени отбранителни валове, които от далече са сливали съоръжението с ландшафта и са смятани и до днес за най-значимите решения намирани на балканите. Маркели е заемала около 460 декара разгърната площ, а стените и са били с дължина над 500 метра. Комплекса е имал изграден акведукт, който го е снабдявал с вода от реката. На територията на комплекса са намерени градежи на базилика от 6 век, византийска от 9-ти век,  българска църква от 10-ти век, бронзови монети, керамика, мозайки и печати.         
С мястото се свързват и няколко много важни битки. През 756 г. кан Виенех води битка  за защита на границата при Маркели срещу император Константин V Копроним, но претърпява загуба. 36 години по-късно кан Кардам разбива византийската войска водена от император Константин ІV. Тази загуба е била много тежка за императора, защото му се налага да плаща репарации на победителя.
През 811 г. новият кан Крум успешно защитава пределите, като разгромява армията на Никифор Геник. В тази битка императора бива убит. Маркели остава най-голямата и важна крепост и град в района до идването на турците. Предполага се, че е била разрушена около 1371 г. от тях.