петък, 1 февруари 2013 г.

На 1-ви февруари да почетем Майстора и Генков



Двама от най-известните ни художници, останали в историята на българското изобразително изкуство със своя стил и темперамент на изразяване, делят една рождена дата – 1 февруари. Владимир Диметров – Майстора – колкото ярък, динамичен, контрастен и нежно емоционален, толкова Генко Генков – експресивен, краен, болезнено витален. 


Владимир Димитров – Майстора се появява на бял свят през 1882 г. в село Фролош. На седемгодишна възраст семейството му се мести в Кюстендил. Там завършва прогимназия и започва работа като писар и бояджия. Благодарение на добри хора, забелязали таланта му и събрали необходимите средства, той записва Художественото индустриално училище в София – днес познато ни като Национална Художествена Академия. Негови преподаватели са личности като Иван Мърквичка, Жеко Спиридонов, Антон Митов и др. И Майстора, като други български художници, живели в преходни времена, е назначен за военен художник към Рилската дивизия. От този период остават картини с батални сцени. Но най-известен е с теми, свързани с полето, посевите, цветята, овошките, селския живот, жените, лицата им и тяхното свързване с обикновения бит. Използва чисти широки мазки, наситени цветове. Понякога схематичен и експресивен, друг път натуралистичен и мек, той е от художниците, които винаги ще разпознаем, обичаме и почитаме. 





Генко Генков е роден през 1923 година в село Чоба, но детството му минава в Бургас, където завършва Полукласическата гимназия. Завършва Националната художествена академия в класа на проф. Дечко Узунов. Пейзажите му са изградени от огнени, неонови цветове, редувани с земни тонове. Ясно разграничени композиционни елементи, къде с ярък колорит и релефни повърхности, къде с черен контур. Неговите платна са вулкан от вътрешна борба и емоции, които съпътстват целия живот на твореца. Генко Генков експериментира с различните материали, смесва техниките. Той третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож. 



И двамата са били достатъчно далеч от всякакъв светски шум. Отказвали са се от картините си само в краен случай, колкото да купят нови материали и да продължат да изливат душите си. За тях, художниците от поколението - изкуството, заради самото изкуство чисто и необременено, картините са били като деца. Не са създавани по поръчка и за продан. Те са обичани, преживявани и уважавани. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар