петък, 25 януари 2013 г.

Все така акуален Владимир Висоцки днес щеше да навърши 75



   Днес, 25януари, се навършват 75 години от рождението на една от най-провокативните личности на СССР – Владимир Висоцки. Известен с хапливите си текстове, насочени към социалната и политическа обстановка, както и междучовешките отношения, той става символ и любимец на хората в тогавашния соц. Лагер, искащи промяна. Поет, певец, писател, театрален и филмов актьор, той създава и оставя стотици песни и повече от хиляда стихотворения в наследство. Изиграл е много филмови роли, изнасял е концерти в Русия, чужбина, а през 1975 г. московския бард идва и в България. 

      Роден е Москва през 1938 година. Майка му и баща му се развеждат и той остава при баща си. Между 1947 - 1949 г. живее и учи в Германия, където баща му е разпределен като военнослужещ. Пет години след завръщането си в родината Висоцки влиза в драматичен кръжок, ръководен от Владимир Богомолов, който открива актьорския потенциал в младежа. 

     От 1956 до 1960 година е в класа за актьори на Московски художествен академичен театър „Немирович-Данченко“. Кариерата му на актьор минава през няколко няколко етапа. Около година работи в столичния театър „Пушкин”, към три години е в различни киностудии и най-дълго остава в Театъра за драма и комедия Таганка в Москва. 

    В лично отношение има три брака и двама сина. Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. по време на Олимпийските игри, провеждащи се в Москва. За неговата кончина се съобщава няколко дни по-късно, а официалната версия е сърдечен удар. Новината е отразена в цял свят и западни станции, като „Гласът на Америка” пускат негови песни.

АЗ НЕ ОБИЧАМ


Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полу смели,
Полу неща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Владимир Висоцки

Няма коментари:

Публикуване на коментар