четвъртък, 21 февруари 2013 г.

„Детето в нас” през погледа на норвежкото изкуство



      Посолството на Кралство Норвегия и Софийски Арсенал – Музей за Съвременно Изкуство предоставиха на софийската публика възможността да се запознаят с изкуството на норвежката художничка Олга Гримсму Нилсен. На откриването присъстваха както авторката, така и представители на посолството на Кралство Норвегия у нас. Олга Нилсен е подбрала тематични картини, чиято насока води към „Детето в нас“, това е и наименованието на експозицията. Представената серия от гравюри е посветени на различните аспекти от живота. Те са вдъхновени от детски рисунки и личните наблюдения на авторката върху децата, от общуването с тях, и спомените от нейното детството. Стилът на пресъздаване наподобява детски маниер на изобразяване, но съчетан с мъдростта и натрупания опит на възрастен човек. Трябва да се подчертае, че силата на избраната техника е в контраста на традиционното черно и бяло в съчетание с отделни цветни акценти. Това от своя страна подчертава и подсилва смисъла на идеята за състоянието на детето в нас, ние във времето, когато сме били деца и децата сега – паралели и различия. Най- хубавото тук е, че интерпретацията на картините се крие в зрителите и те тълкуват според собствените си преживявания.  

     По образование Олга Гримсму Нилсен е „Интериорен дизайн”. Завършва колежа за изкуства и занаяти в Осло, а през 1990-1991 г. специализира скулптура и графика. Тя е родена 1954 г. в Кристиансунд, Норвегия. Член е на Съюза на визуалните артисти. Участва в много изложби в страната и чужбина като. Настоящата изложба можете да посетите сами или с вашите деца, да заведете вашите ученици и да обмените идеи и знания до 24 март 2013 г. Сградата на Софийски Арсенал – Музей за Съвременно Изкуство се намира на бул. Черни връх №2 или до Националния музей на земята и хората. 



   
Снимки: Златин Трендафилов

петък, 15 февруари 2013 г.

„Трендафила - Барселона” в галерия „Снежана”


От скоро следя събитията в галерия „Снежана” и вече си мисля колко много и интересни събития съм изпуснала. Там всеки ден се случва нещо: изложба, концерт, представяне на книга, уъркшоп за малки деца и за нас по-порасналите вече, но запазили детското в себе си. Театрални постановки и не само от традиционните, но и интерактивни, а в тях всеки е добре дошъл. Имат си и вечери на „Сладкишницата”, на които аз съм нов, но вече ревностен фен. Самата галерия се намира в идеален център на много комуникативно място. Разположена е на два етажа, като основното помещение е с голяма витрина към улицата. В случая обаче ни интересува второто ниво, където е поместена една нова и много живописна, във всеки смисъл, изложба. Тя е със заглавие „Трендафила - Барселона” и представя емоциите, мислите, преживяванията, чувствата на Трендафила Трендафилова в Барселона. А коя е Трендафила? Млада, симпатична, спонтанна, леко притеснителна, много очарователна и безкрайно свежа и динамична. Родена е през така близката 1989 г. във Варна, което е само в неин плюс, защото както е казал Хемингуей „Всичко, което е далеч от морето е провинция”. Завършва хуманитарна гимназия с профил изобразително изкуство, след което проявява интерес към архитектурата. После се мести в Художествената Академия в София, специалност живопис. Участва в общи изложби и конкурси и по тази линия попада в програмата „Еразъм” и заминава за половин година в слънчева Барса. Връщайки се, донася платна голям формат, пълни с цвят, форми и настроение. Демонстрира размах, използва широка четка, елегантна небрежност, видима в цялостния обем и завършек на предметите и детайлите. Изключителна импулсивност струи от всеки цвят и сегмент, обособен от него. Използва както земни, локални тонове, така и ярки и пъстри и наситени колори, но винаги с кадифена мекота. Макар и все още учеща, Трендафила не е повлияна в стилово отношение от институцията и преподавателите. Има собствен стил и й пожелавам много вдъхновение и меценати, които да го оценяват. Вижте изложбата, заслужава си. Тя ще продължи до края на март, ако е останало до тогава нещо непродадено.


 
 



четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Авторски бижута от Вида Пиронкова


В навечерието на най-романтичния празник столичната галерия „Париж - Москва” ни представи една изложба, посветена на любовта, влюбените и страстта. Тези чувства не са само от хора за хора. Те са насочени към личността, професията, хобито, изкуството, живота и изкуството да обичаш красиво и красивото. Думите не са случайни както и автора.  Вида Пиронкова не престава да ни изненадва. Този път ни е подготвила колекция от бижута. Вида е очарователната дама, която е генетично обременена от изящното. Има музикално образование и свири на пиано, но не само. Тя композира, пише кратки разкази, поезия. Наскоро издаде книга, посветена на приятелите си, вдъхновена от общуването си с тях чрез социалната мрежа. Експериментира в скулптурата, а ако приемем бижутата за малка пластика, можем да прибавим и това и разбира се живописта. Тук е момента да поясня какво имах предвид под генетичната обремененост. Вида е дъщеря на Енчо Пиронков, прекрасен самобитен художник от така наречената „Пловдивска школа”. Но да се върна на Вида фон Пирон, както тя самата шеговито се е нарекла, и любовта. Тази любов я отвежда в Атина. Там реализира голяма част от нейните артистични колекции бижута. Въпреки това не може без любимата си София и се връща при всяка възможност, а за нас това е добре, защото винаги ни поднася букет от приятни визуални емоции. Този път нейният темперамент е приел формата на пръстени, колиета, обеци и гривни. Те са изградени от сребро и ахат, халазия, аметист, морско око и други символично натоварени камъни. И тук авторката намира музика. Всъщност тя я намира навсякъде. За нея музиката е най-висшето изкуство със собствени вибрации, доближаващи божественото и в това се състои магията й. Може да се каже, че музиката е с нея в целия й път. Ето какво имам предвид: Вида Пиронкова е родена в Пловдив. Завършва СМУ „Любомир Пипков”, пиано; Музикално-танцова академия, Пловдив. През 1993 г. на „Златният Орфей” получава наградата на журналистите за песента си „Ела”. Издава съвместен албум, озаглавен „Керванът”. Работи в „Балкантон” като музикален редактор, а последните години преподава пиано в Атина.










четвъртък, 7 февруари 2013 г.

За образованието, практиката и реализацията


Интервю с 
Таня Иванова 
ПР – Сдружение на пациентите с Бъбречно Каменна Болест: Господа политици, боледуват вашите данъкоплатци!

Как от специалност БГ филология, журналист и водещ на ТВ предаване стигнахте до работа в пациентско сдружение?
       Да, в момента работя като организатор на пациентско сдружение. Работата включва всичко – от набиране на средства, през мениджмънта им, срещи с лекари, организиране на безплатни за пациентите кампании, ПР, редакторски материали... Включително по време на кампания обяснявам на пациентите как се правят специфични изследвания. Действително съм завършила Българска филология и дори се дипломирах с авторска книга в Магистърска програма „Творческо писане”. Всъщност намирам, че филологията и медицината са доста близки – и двете работят в полза на хуманността или поне би трябвало да е така.

А журналистиката?
     „Журналист” звучеше гордо преди около десетина години. Слугинажът, дребнотията и евтините сензацийки обезцениха тази професия. Вижте какво се случва с един Кеворкян, г-н Вечния. Той днес говори за „социалистически бандитизъм”, а още като дете гледах неговата „Всяка неделя”. В онзи режим трудно някой би имал двучасово предаване, ако не е „удобен”. За това говоря – журналистиката не бива да бъде удобна! Някакъв остров на силно и остро перо останаха колегите от „168 часа”, но е все по-трудно. Животът в България предлага евтини теми, евтини драми. Колко лекари бяха оплюти от колеги-журналисти, оплюти, сринати, съсипани? Заради една грешка, от която става една статийка, както модно се казва: „журналистическо разследване”. Днес е модно да си „разследващ журналист” и да съсипваш хората! А часовете нощни дежурства, плановите операции, понякога по 4-5 на ден? 0.50-те стотинки допълнително възнаграждение на час за спешните медици? Твърдя, че в България има големи лекари, които полагат извънземен труд в полза на обществото!

Къде е балансът между толкова различни професии и как те се допълват?
      Балансът е вътре в самия човек, в стремежът да си полезен на някого. Въпреки че смело и отговорно твърдя, че българинът няма здравна култура и е доста неблагодарен. Случвало се е пациенти да ми вдигат скандали, че не мога да ги запиша за Безплатен преглед (подчертавам: Безплатен!) в час, който е удобен за тях. Така се отива в дугата крайност – едни усилия да не бъдат оценени, една работа да се обезсмисля. За 10 месеца всеотайна работа не видях във Фейсбук един пациент да напише: „Благодаря”. Единствената пациентка, която ми се обади, за да благодари, че сме й помогнали, бе на 83 години. Явно жена с друга менталност. 
Да поговорим за работата независимо от сферата и кое е определящото - вършенето по задължение, защото трябва да се работи или всеотдайността, защото трябва да сме отговорни!?
       Там, където съм работила по задължение, бързо напускам, хаха. Вярвам, че има какво да се подобри в здравната сфера. Вярвам, че това трябва да го направим самите хора в лицето на пациентски организации. Проблемите са много: в държавните болници се чака месеци за операции и литотрипсии (разбиване на камъни в бъбреците). Защо няма единен стандарт за медицинска апаратура? Има такъв в ресторантьорството и раздават звезди на кръчми и хотели. А в медицината няма! Защото някому е угодно да внася апаратура от Китай и Турция, която е доста нисък клас. За някого това е бизнес, печели от здравето на всички нас. До момента, в който самият той легне под скалпела. Не бива да забравяме, че човешката ни природа ни прави еднакво узвими. Живеем в стрес, защото отношенията между хората се израждат, хранят ни с ГМО, а единствено достъпното развлечение на пенсионерите е телевизията! След 20 години населението на България ще бъде още по-застаряло и болно, ако караме както досега. И фармацевтичната индустрия ще има тотална хегемония на пазара! 

Каква е целта на сегашната ви професия, към какво се стремите и с какво се сблъсквате?
        Целта е да направим годишно 500 човека с бъбречно-каменна болест по-здрави. Ако са 2 000 - още по-добре. Целта е да променим мисленето на пациентите в посока на отговорност към собственото здраве! Наскоро една пациентка бе решила да съкрати времето на едно изследване наполовина, неотчитайки, че неверният резултат не е в нейна полза. Нямала време. Ако нямаме време за собственото си здраве, да сме добри към ближния, да се зарадваме на чуждото щастие, ще живеем в този свят, който е около нас в момента – на боклуци, евтини жълти вестници и дрогиращи се деца. Мисля, че никой нормален човек не си го пожелава!
В заключение...
       Към пациентите: в момента сме в кампания: „Безплатни прегледи за бъбречно-каменна болест”, която ще тече в Александровска болница до края на април. Отделете си време за своето здраве! Запишете се на телефон: 0885729557;

Към лекарите: пожелание да работят в нормални условия с висококачествена техника!;
Към управляващите: Г-да политици, боледуват и умират вашите данъкоплатци!

неделя, 3 февруари 2013 г.

Кукери срещу караконджули



      За пореден път в Перник прогониха зимата по време на 47  Международен Фестивал на Маскарадните Игри „Сурва” 2013. В него участват над 6000 ентусиасти като 42 са българските групи, а 10 чуждестранните. Гостите са от различни краища на света, някои от които доста екзотични като Аруба, Индонезия, Палестина. Повече са представителите от Европа и Балканите – Гърция, Албания, Черна Гора, Македония, Сърбия, Словения и Испания. Програмата бе богата и разнообразна. Множество конкурси, огнено шоу, парти – маскарад, концерти, акробатика, фолклорни ритми, много скара и сгряващо местно вино. Около парада са разположени представители на традиционните занаяти с прекрасни глинени изделия, дървена посуда и разбира се множество сувенири реплики на кукерските костюми. А традициите по нашите земи са от времето на траките, когато тези игри са провеждани по повод Дионисиевите празници. Това е ставало в  началото на земеделската нова година и се е правило първото заораване на нивите. Целта на тези страшни, големи, космати, странни и животински носии е да прогонят злите духове, караконджулите и други пакостници, за да е мирна къщата. Обхождат се нивите и домовете за плодородие и берекет. Да е богата жътвата и пълна къщата. По традиция тези ритуали са се изпълнявали от мъже при това ергени, но в наши дни традициите не са това, което бяха и все повече жени и деца се включват в тях. Интересно е, че костюмите се изработват ръчно от участниците. Тоест, за да участваш сам трябва да си направиш костюма, а подготовката е дълга и трудоемка и продължава цяла година.  


















петък, 1 февруари 2013 г.

На 1-ви февруари да почетем Майстора и Генков



Двама от най-известните ни художници, останали в историята на българското изобразително изкуство със своя стил и темперамент на изразяване, делят една рождена дата – 1 февруари. Владимир Диметров – Майстора – колкото ярък, динамичен, контрастен и нежно емоционален, толкова Генко Генков – експресивен, краен, болезнено витален. 


Владимир Димитров – Майстора се появява на бял свят през 1882 г. в село Фролош. На седемгодишна възраст семейството му се мести в Кюстендил. Там завършва прогимназия и започва работа като писар и бояджия. Благодарение на добри хора, забелязали таланта му и събрали необходимите средства, той записва Художественото индустриално училище в София – днес познато ни като Национална Художествена Академия. Негови преподаватели са личности като Иван Мърквичка, Жеко Спиридонов, Антон Митов и др. И Майстора, като други български художници, живели в преходни времена, е назначен за военен художник към Рилската дивизия. От този период остават картини с батални сцени. Но най-известен е с теми, свързани с полето, посевите, цветята, овошките, селския живот, жените, лицата им и тяхното свързване с обикновения бит. Използва чисти широки мазки, наситени цветове. Понякога схематичен и експресивен, друг път натуралистичен и мек, той е от художниците, които винаги ще разпознаем, обичаме и почитаме. 





Генко Генков е роден през 1923 година в село Чоба, но детството му минава в Бургас, където завършва Полукласическата гимназия. Завършва Националната художествена академия в класа на проф. Дечко Узунов. Пейзажите му са изградени от огнени, неонови цветове, редувани с земни тонове. Ясно разграничени композиционни елементи, къде с ярък колорит и релефни повърхности, къде с черен контур. Неговите платна са вулкан от вътрешна борба и емоции, които съпътстват целия живот на твореца. Генко Генков експериментира с различните материали, смесва техниките. Той третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож. 



И двамата са били достатъчно далеч от всякакъв светски шум. Отказвали са се от картините си само в краен случай, колкото да купят нови материали и да продължат да изливат душите си. За тях, художниците от поколението - изкуството, заради самото изкуство чисто и необременено, картините са били като деца. Не са създавани по поръчка и за продан. Те са обичани, преживявани и уважавани.