четвъртък, 7 февруари 2013 г.

За образованието, практиката и реализацията


Интервю с 
Таня Иванова 
ПР – Сдружение на пациентите с Бъбречно Каменна Болест: Господа политици, боледуват вашите данъкоплатци!

Как от специалност БГ филология, журналист и водещ на ТВ предаване стигнахте до работа в пациентско сдружение?
       Да, в момента работя като организатор на пациентско сдружение. Работата включва всичко – от набиране на средства, през мениджмънта им, срещи с лекари, организиране на безплатни за пациентите кампании, ПР, редакторски материали... Включително по време на кампания обяснявам на пациентите как се правят специфични изследвания. Действително съм завършила Българска филология и дори се дипломирах с авторска книга в Магистърска програма „Творческо писане”. Всъщност намирам, че филологията и медицината са доста близки – и двете работят в полза на хуманността или поне би трябвало да е така.

А журналистиката?
     „Журналист” звучеше гордо преди около десетина години. Слугинажът, дребнотията и евтините сензацийки обезцениха тази професия. Вижте какво се случва с един Кеворкян, г-н Вечния. Той днес говори за „социалистически бандитизъм”, а още като дете гледах неговата „Всяка неделя”. В онзи режим трудно някой би имал двучасово предаване, ако не е „удобен”. За това говоря – журналистиката не бива да бъде удобна! Някакъв остров на силно и остро перо останаха колегите от „168 часа”, но е все по-трудно. Животът в България предлага евтини теми, евтини драми. Колко лекари бяха оплюти от колеги-журналисти, оплюти, сринати, съсипани? Заради една грешка, от която става една статийка, както модно се казва: „журналистическо разследване”. Днес е модно да си „разследващ журналист” и да съсипваш хората! А часовете нощни дежурства, плановите операции, понякога по 4-5 на ден? 0.50-те стотинки допълнително възнаграждение на час за спешните медици? Твърдя, че в България има големи лекари, които полагат извънземен труд в полза на обществото!

Къде е балансът между толкова различни професии и как те се допълват?
      Балансът е вътре в самия човек, в стремежът да си полезен на някого. Въпреки че смело и отговорно твърдя, че българинът няма здравна култура и е доста неблагодарен. Случвало се е пациенти да ми вдигат скандали, че не мога да ги запиша за Безплатен преглед (подчертавам: Безплатен!) в час, който е удобен за тях. Така се отива в дугата крайност – едни усилия да не бъдат оценени, една работа да се обезсмисля. За 10 месеца всеотайна работа не видях във Фейсбук един пациент да напише: „Благодаря”. Единствената пациентка, която ми се обади, за да благодари, че сме й помогнали, бе на 83 години. Явно жена с друга менталност. 
Да поговорим за работата независимо от сферата и кое е определящото - вършенето по задължение, защото трябва да се работи или всеотдайността, защото трябва да сме отговорни!?
       Там, където съм работила по задължение, бързо напускам, хаха. Вярвам, че има какво да се подобри в здравната сфера. Вярвам, че това трябва да го направим самите хора в лицето на пациентски организации. Проблемите са много: в държавните болници се чака месеци за операции и литотрипсии (разбиване на камъни в бъбреците). Защо няма единен стандарт за медицинска апаратура? Има такъв в ресторантьорството и раздават звезди на кръчми и хотели. А в медицината няма! Защото някому е угодно да внася апаратура от Китай и Турция, която е доста нисък клас. За някого това е бизнес, печели от здравето на всички нас. До момента, в който самият той легне под скалпела. Не бива да забравяме, че човешката ни природа ни прави еднакво узвими. Живеем в стрес, защото отношенията между хората се израждат, хранят ни с ГМО, а единствено достъпното развлечение на пенсионерите е телевизията! След 20 години населението на България ще бъде още по-застаряло и болно, ако караме както досега. И фармацевтичната индустрия ще има тотална хегемония на пазара! 

Каква е целта на сегашната ви професия, към какво се стремите и с какво се сблъсквате?
        Целта е да направим годишно 500 човека с бъбречно-каменна болест по-здрави. Ако са 2 000 - още по-добре. Целта е да променим мисленето на пациентите в посока на отговорност към собственото здраве! Наскоро една пациентка бе решила да съкрати времето на едно изследване наполовина, неотчитайки, че неверният резултат не е в нейна полза. Нямала време. Ако нямаме време за собственото си здраве, да сме добри към ближния, да се зарадваме на чуждото щастие, ще живеем в този свят, който е около нас в момента – на боклуци, евтини жълти вестници и дрогиращи се деца. Мисля, че никой нормален човек не си го пожелава!
В заключение...
       Към пациентите: в момента сме в кампания: „Безплатни прегледи за бъбречно-каменна болест”, която ще тече в Александровска болница до края на април. Отделете си време за своето здраве! Запишете се на телефон: 0885729557;

Към лекарите: пожелание да работят в нормални условия с висококачествена техника!;
Към управляващите: Г-да политици, боледуват и умират вашите данъкоплатци!

Няма коментари:

Публикуване на коментар