петък, 19 април 2013 г.

Крепост Питио


Гърция има много исторически забележителности не само от античността, но и от средновековието. На територията й се намират крепости от времето на Източната Римска Империя или така наречения Византийски период. В северната част има няколко с много важно значение в исторически план. Те са играли роля и в отбраната при навлизането на Османците на Балканите. Крепостите в тази част на южната ни съседка са достъпни за обхождане и не е необходима туристическа резервация, за да се посетят. Пътят е добър, обозначен и местните хора, а даже и полицаите (в тази част е военна полиция, поради близостта си с турската граница) са любезни и говорят английски. Днес ще ви представя една от тези исторически забележителности. На 15 км. северно от Дидимотика се намира Крепостта Питио. Тя се издига в сърцето на селце, носещо същото име.
Сградата е военна архитектура и една от представителните за периода на късния Византийски стил в Гърция. Питио е едновременно военен проект и символ на властта. Съоръжението има за цел да  осигури подслон и сигурност за владетеля. Крепостта е изградена от обемисти, големи, средни и малки камъни, три размера тухли и тухлени фрагменти. Целта на различните размери строителни материали е по-лесното моделиране на формите и по-здравото им скрепване. Съставът на свързващия хоросан включва креда, голям дребнозърнест пясък и малко количество камъчета. Лицата на стените са покрити с грубо дялан камък, положен в хоризонтални ленти. Някои от стените имат дървени решетки на различни нива. Размерите на камъните постепенно намаляват към горните части на кулите и арките. Самата крепост има четири наблюдателни кули. Изградена е до река върху хълмче.
Историческите източници дават някои сведения за събитията, случвали се на това място. През 1361 пада голямата крепост Дидимотика, която е средище на дворцов и духовен живот. Тя е един от двата основни центъра, намиращи се на река Еврос. Вторият е Адрианопол или Одрин. С падането на Дидимотика е превзета и крепостта Питио. Тъй като съоръжението е било изградено по всички правила за военна отбранителна архитектура, за да бъде превзето османците са разбили камъните на шлюза, опожарили са масивната дървена врата и стената покрай нея. През 1370 г. османците завладяват целият регион. Съдбата на Питио е показателна за стила на агресорите. Те я ограбват, опожаряват, разбиват каквото не могат да вземат и я изоставят. И така до 20 век, когато за кратко е използвана като временен подслон. В този период цистерната към крепостта е била използвана за съхранение на тор, а първият етаж като плевня от местните жители.
В началото на 90-те години на миналия век са проведени поредица от проучвания с цел опазване, реставрация и съхранение на крепостта. Първо са реставрирани съществуващите части на външните стени. Следващи в списъка са малката кула и порталът. Работата по по-голяма кула започна през 2000 година. Реконструкцията на тухлена зидария във вътрешните части е следващата, която е съхранена. След края на реставрацията, която е финансирана по европроекти (90% от реставрираните архитектурните паметници в Гърция са финасирани с проекти по Европрограми), в по-голямата кула е поместена информация, проследяваща целия процес. В снимки, чертежи и документи са показани резултатите от разкопките, други свързани с крепостта и консервационни работи и такива, показващи ролята на Питио в отбраната на долината по река Еврос и постиженията на късновоенна архитектура.





















понеделник, 8 април 2013 г.

Вихрони Попнеделев - три юбилейни изложби


Тази година проф. Вихрони Попнеделев чества своя 60-годишен юбилей. По този повод няколко галерии направиха изложби с негови картини и керамика. Инициативата бе подета от столичните Art Alley и Средец, където се събраха много приятели, почитатели, студенти и разбира се медии.

Художникът се появява изключително рядко последните години и всяко негово представяне предизвиква изключителен интерес. Житейският и творческият път на Вихрони тръгват през 1953 г. в град Пловдив, където е роден. Между 1968 – 1972 учи в художественото училище в Казанлък. От 1974 г. е студент в НХА, София. Там през 1979 г. завършва профил живопис. Следва специализация във Франция, което време със сигурност е повлияло по отношение на стил, цвят и нанасяне на мазките. Съосовател е на групата за авангардно изкуство „Градът”, която съществува през 1986 -8 г. част от нея са имена като Греди Асса, Андрей Даниел, Недко Солаков, Божидар Бояджиев и изкуствоведа Филип Зидаров. През 1995 г. става доцент в НХА, а през 2001 г. защитава професорска титла пак там. 

След Софийските галерии на 5-ти април негови произведения показа пловдивската Люнион, която посетих в деня на откриването. В уютното и компактно пространство на галерията бе събран толкова цвят, живот и състояния, че те буквално преливаха от стените й. А автора седеше небрежно близо до входа и с типичната си скромност изглеждаше по-скоро като посетител, отколкото център на вниманието. Като човек, признат от колеги, ценители и изкуствоведи още преди десетилетия, той знае цената на славата и смята, че никой не е толкова велик, защото това лишава от вдъхновение и води до страх.  
Художникът е щедър откъм колори наситени, плътни. Казва, че пресъздава живота такъв, какъвто го вижда без да го разкрасява повече от действителното. Гледайки платната му и лицата на хората около нас е логичен въпросът - какво вижда той, което другите пропускат? На едно и също място ли живеем? Може би имаме нужда от повече позитивен цвят като този на Вихрони, за да си върнем нежността в ежедневието. Професорът работи не само в областта на живописта, но също така добре се справя с текстила и керамиката. Когато е подготвял настоящите изложби е имал намерение да излага само нови произведения, но събитията от началото на годината са върнали спомени и е прибавил картини, с които някога е изразявал протестите си към социални събития. Така естествено идва и  заглавието на серията пластики наречени „Общ портрет на времето”. Такъв Портрет на времето в различните му аспекти ще видите в подбраните произведения.




Дивата Канада на Мери Куцаров

        У нас все още няма специализирана галерия за фотографско изкуство. Това обаче не означава, че няма фотографи или няма интерес към подобен вид изложби. Напротив, в последните години са доста често срещани подобни събития. Една такава покана ме заведе в град Пловдив. Там месец април бе посрещнат от професионална изложба на непрофесионалния фотограф Мери Куцаров. На 1.04.2013 г. в Музеен център за съвременна история на ул. „Ангел Букорещлиев” № 14 бе открита нейната първа у нас фотоизложбата - „Дива Канада”. Снимките са впечатляващи откъм качество. Нито една от тях не е обработена след заснемането. Всички са ясни, чисти, наситени на светлина и цвят. Направени с търпение и вроден усет за момент и композиция. Да си призная, този начин на работа в реални условия, при тези ниски температури и сред дивата природа са по-скоро маниер, характерен за мъж, отколкото за жена и това прави още по-изключителна работата на Мери Куцаров. 
        „Дива Канада“ показва част от живота, намиращ се на територията на Канадските Скалисти Планини – растителност, животински видове, реки, водопади. Сред заснетите типични местни обитатели са вълк, хванат „в крачка” на няколко сантиметра от земята, пухкави диви високопланински зайци, бизони, танцът на снежната сова, препускащи лосове, кулминацията е символа на Америка – белоглавия орел.
        Леко лирично отклонение – докато разглеждах изложбата, се сетих за филма „Направление юг” и все очаквах да видя някъде на заден план толкова известната канадска конна полиция J.
       Как се стига до тази серия от снимки и всички други, които, надявам се да видим скоро, защото заедно с мъжа си обикалят и снимат най-екзотичните места по света. Една част от образованието си авторката завършва в родината си и то е в сферата на туризма. Съдбата обаче има други планове и през 1996 г. заживяват в Калгари, Канада. Там Мери Куцаров завършва Southern Alberta Institute of Technologies, с което слагат основата на бизнеса си - строителството. Следват пътувания, изпълнени с много снимки в Канада, Америка, Азия, Среден Изток, Европа и естествената стъпка на Мери е завършването на New York Institute of Photography. Така хобито й завършва необходимия професионален цикъл.