петък, 17 май 2013 г.

Крепости на територията на България - Урвич


       Знаете ли колко са крепостите на територията на България? И аз не знам, но се оказа, че не са малко. Също така не са в особено добро състояние, а и историята им не е проучена и записана. Може би нямат достатъчно писмени източници или няма историци и археолози с интереси в тази област, или субсидиите са проблем! Повечето все още не са разкопани, на други разкопките се проточват с години трети са оставени на милостта на времето и човешката промисъл. Ще ви покажа тези, които успях да посетя лично с малкото информация, която отсях. Не трябва да забравяме историята, тя е нашето житейско училище, памет и сила.
Съвсем наблизо до столицата се намира средновековната българска крепост Урвич. Като тръгнете към Панчарево и следвате искърското дефиле ще видите, между планинските масиви облечени в гъста дървесна одежда, част от отбранителната кула. Мястото на което трябва да спрете е добре оформено като паркинг още от времето на социализма. Изграден е паметник с чешма пред него и има табелка сочеща пътеката към манастира „Св. Никола”. По нататък пътеката е обозначена и няма как да се объркате или да подминете. Посещението на крепостта е подходящо и за малки деца, пътя е през гора и шарена сянка оформя слънчеви зайчета по полегата алея. Има известно изкачване, но то минава неусетно докато се наслаждавате на великолепната гледка от дефилето. Отнема около 30 минути от паркинга до крайната точка. През това време ще се намирате в Лозенската планина и ще се върнете 11 века назад.
Първите сведения за Урвич са от края на 9-ти и началото на 10-ти век, когато е управлявал цар Самуил. Интересен факт за него е, че когато се качва на престола вместо да получи благословията на византийския патриарх (защото по това време е водил войни с Източната Римска империя), той получава такава от Рим с титлата император на българите. По негово време р. Искър е носила името Ескус и крепостта на хълма й е носила нейното име Ескумане – крепост на река Ескус. Повече сведения има от  отбраната на Средец по времето на Втората българска държава. Тогава се водили решителните битки срещу Османците. Според местните легенди съоръжението се свързва с един от синовете на цар Иван Александър Иван Асен V. наричан още Ясен, поради спецификата на изписването му на старобългарски. След множество битки през 1371 г. той паднал на бойното поле в защита на столицата в близост до днешно Кокаляне. Предполага се, че името идва от тази битка след която са останали много кости на загинали войници.
След него крепостта е седалище на Иван Шишман, който имал същата задача да отблъсква османските набези. Разбира се имало е стратегия за предпазване и сигнали за тревога подържани с близките калета и при необходимост водите на Ескус били отбивани чрез устроен подвижен вал. Така Урвич оставала недосегаема и защитена. С падането на столицата обаче крепостта също била предадена.
      Друг важен фактор за бастиона и неговото значение за този район е, че пределите му се намира църквата Св. Илия. Съоръжението е било не само физически щит, но и духовен център. Крепостната църквата заедно с Панчаревския м-р Св. Никола и Кокалянския м-р Св. Архангел Михаил са част от Софийската Света Гора. Проучванията на това на това историческо място са започнали още от времето на Алеко Константинов, когато основава туристическото дружество Урвич. Следват нови теренни работи през 2008 г. до проведени разкопки през 2011 г. от проф. Николай Овчаров. 














Няма коментари:

Публикуване на коментар