понеделник, 20 май 2013 г.

Нестинария. Християнство и езичество в обща традиция на Св. Св. Константин и Елена.


      У нас е много разпространено съчетаването на християнските празници и езическите обичаи. Много даровити български художници са забелязали този парадокс и са го пресъздали по свой начин. Такава е и  картината “Жарава” на Магда Абазова, за която художничката казва, че я е правила, инспирирана от нестинарството. Нестинарите са част от културното ни наследство и основна част от езическите вярвания на местното население. Те се придържат към свой особен празничен календар, който задава структурата-модел на обредния им цикъл. Според него годината се разделя на две от най-свещените за нестинарите дни. Те са тридневният празник на св. Константин и Елена и тридневният празник, съвпадащ с дните, през които Църквата чества паметта на св. Атанасий Александрийски и преп. Евтимий Велики (18-20 януари). През лятото играят в жаравата на открито, а през зимата по време на тези празници се играе в свещеното огнище, намиращо се пред домовете им. Най-тържествено честват най-светия за тях ден –празника на Св. Константин и Елена. В представите на огнеходците Св. Константин е добър и осигурява благоденствие, щастие, добруване и мир. Във вярванията на странджанските нестинари, св. Константин и Елена са носители на предхристиянската идея за божествата.
За нестинарите най-свещеното място е огнището. Пред него се играе зимно време. В това огнище се приготвя и обредната храна на нестинарите. На 21 май там се вари курбан, месото на жертвопринесения бик или агне. Други атрибути, които присъстват в сакрално-култовото пространство, са нестинарските икони. Отношението на нестинарите към иконите е различно и е определяно  като към идоли. За членовете на нестинарската общност играещите в жаравата нестинари се явяват един вид жреци.
Векилинът е друга фигура от тази традиция. Той е пазител на неписания закон. Нестинарите се намират в състояние на особено духовно състояние. Част от него е и факта, че във вярванията им липсва представата за дявола и за тях той като че ли не съществува. Тяхното божество - Светокът, е обременено с елементи на персийския дуализъм и въплъщава в себе си едновременно добрия и злия бог. В светската литература нестинарството се причислява към фолклора, тъй нареченото битово християнство. В “Жарава” Магда Абазова е използвала два цвята- черното за нощта и червеното за огъня-страстта, жертвоготовността, отдадеността. Традицията, обичая, чувствителността духовната и видимата са пресъздадени схематично, интуитивно с плътни и силни цветове. Така е изразена силата и значението на церемонията за изпълняващите и останалите последователи. Представено е най-важното от този обичай - жаравата и преодоляването. Затварянето на един цикъл и отварянето на друг. Това е и същината на нестинарството духовно и природно преминаване на важните времеви периоди. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар