неделя, 1 ноември 2015 г.

"Корена на всяко зло"

Странно нещо сме това хората! При всяка възможност да оплюем и агресираме нещо или някого не щадим сили. И в повечето случаи обектите не са предизвикали тази реакция. Четейки коментарите във фейсбук, слушайки новините излиза, че Hallowen ни е виновен за незаинтересоваността ни, за лицемерието, бездействието, лошотията, за това, че не си отстояваме интересите, за битовата смелост да плюеш срещу телевизора и в интернет, за крадливите политици и много простият народ. Затова, че всички други са ни виновни. Затова, че в ментално развитие сме 2000 години назад и вместо да четем гледаме зрелища. Ами, вместо да обяснявате колко важен е Празника на Будителите и какви предатели са „чуждопоклонниците” във социалните мрежи, отделете внимание на децата си. Спрете телевизорите вземете някоя книжка от прашасалата библиотека и почетете семейно.
Не знам дали в други държави има поговорка - Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле. И тя се практикува повсеместно у KLETA MAIKA BALGARIQ. Та, KLETITE PATREOTI сега намериха вината на празнуващите Halloween за корена на родното зло. Най-вероятно последователите на келтския ритуал продават цигари и алкохол на непълнолетни, наркотични вещества в училищата, пускат им пошли и вулгарни клипове с безумни текстове и им пречат да учат!

Помислете малко скъпи ми „приятели” и познати колко време губите да хейтите за щяло и не щяло? Много, казвам го от опит. Вместо това ако не разполагате с други книги освен серията Harlequin в мрежата вече има достатъчно полезни статии, енциклопедични информации, научни сайтове. Като попрегледайте част от тях ще разберете, че от вербалната ви агресия срещу чуждото и непознатото нямате никаква полза. Иначе, както прочетох преди малко някои тикви и със и без Halloween ще си останат празни ;)

вторник, 20 октомври 2015 г.

Всичко тече, всичко се променя нищо не остава!

Поредната реклама която ме прати в екзистинциален шок. 
Дали съществуваме, за да се възхищаваме на приспособимостта ни към всичко вредно, да изследваме границите на собствената си глупост, да трупаме генетичен материал на цивилизационните си провали или си мислим, че този път ще прескочим трапа и ще надвием природните закони!?! Имам и други главозамайващи въпроси на една културна домакиня, но за сега тези. 
Във въпросната реклама през цялото време дикторският глас обяснява колко е традиционно да сме консуматорски машини тъпчещи се с всякакви храни и напитки. Да не се притеснявам, че може да се разболеем от затлъстяване или друга сериозна болест в резултат от единствената ни цел в живота тъпченето, защото има Гастроцит. Пиеш го олеква ти и продължаваш да пълниш фабриката за производство на изходния продукт (няма да го назовавам всички се сещаме кой е). Явно традициите вече не са това което бяха. Традиционно е да мислим с коремите си, да обсъждаме прането на съседите, да сме с лоша интимна хигиена, по зъбите и лицето да си отглеждаме бактериите от веце-то. Традиционно май-май сме тръгнали към традиционния цивилизационен крах или ...всичко тече, всичко се променя нищо не остава!

петък, 31 юли 2015 г.

Забрава!



Даже вече не ми е тъжно!
Даже вече не мога да заплача!
Болката отмина предъвкана излята.
Даже вече ми е безразлично!
Тук всичко чуждо ми е и безлично!




събота, 25 юли 2015 г.

Среща в петък следобед

До вчера не знаех за съществуването на Амброаз Волар, но случайното ровене в шкафовете с книги ни срещна. 

Оказа се много забавен, с лековат език и много ценни спомени търговец на картини. 

За мое щастие, живота го срещнал с едни от най-големите имена в живопистта, в лошия им период. Какъв парадокс! А благодарение на един американски издател аз се обогатих с неговите спомени. 

Когато импресионизма бил толкова странен и нереален, толкова нов и плашещ, че всички се отричали от него като Петър от Христос, Волар имал късмета да го купува, продава, притежава и не отрича. 


Книгата му - "Спомени на един търговец на картини", е толкова наивно естествена и забанва, че смеейки се, къде от почуда, къде от случките звучащи като анекдоти научих доста интересни факти за периода и хората живели тогава. Нрави, ценности, възпитание, скруполи, онзи смешен данък обществено мнение, който от сегашна гледна точка е висша форма на простотия :) 

сряда, 24 юни 2015 г.

Лично за Absolut

Едни от най-красивите реклами които сьм виждала са на Absolut.
Днес така се стече кафе паузата, че обикаляйки пловдивския квартал Капана попаднах на много симпатичен открит бар в плажен стил.
Както ме оведоми бармана, заведението е временно само за One design week.
Та сядайки в този temporary contemporary bar и наслаждавайки се на импровизираното фрапе наследника ми се сьбуди и се заигра на един от столовете.
Резултата беше няколко кадара като част от бьдещата реклама на горепосочената марка :)


Живот в Капана

Днес в предпоследния ден на изложбата "Матера - Европейска столица на културата" реших да я посетя. Идеята да се сьберат двете духовни средища под формата на фотографски мемоари е много добра и се надявам след Пловдив проекта да гостуват и в Матера.
Тръгнахме сьс сина ми той в количката аз пеша понеже живеем на 15 мин от центъра. Хем младежа да поспи, хем аз да свърша малко приятна работа различна от майчинството.
Вървейки кьм набелязаната цел, на входа на Градската градина, попаднах на антична керамична пещ. Леко занемарена и обрасла, поне имаше табела иначе можеше и да не я забележа.
Между парка и Телефонната палата, в идеалния центьр на града обърнах внимание на Западните пропилеи за които писах преди време, но археолозите са разкрили доста от съоръжението и скоро пак ще направя интервю за тях.




Продьлжих.

Тьй като не знаех, къде се намира квартал Капана и ул. Братя Пулиеви, там е ситуирана изложбата, се наложи да поразпитам малко. Попаднах на един любезен господин който ме насочи и след минутка бях на адреса. Не се размина без изненада! Оказа се, че експозицията е прибрана, заради One design week, защото, както ми обясни една симпатична дама, се струпали много сьбития накуп. Побърза да уточни, че от следващата седмица ще бъде наредена отново и ако не е отключено да търся ключа от съседите :)
Продължих да разглеждам улиците наоколо, понеже прочетох, че целия квартал е под културна обсада. Има какво да се види и къде да се поседне.